Решение № 461 от 02.02.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 19414/2024
- Вид
- Решение № 461
- Подписан
- 02.02.2026
- В сила
- 24.02.2026
- Състав
- Мария Милкова Дългичева
Цитирани разпоредби
- чл. 164, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 17, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 461 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20245330119414 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 26, ал. 2, пред. V ЗЗД, вр. чл. 17, ал.1 ЗЗД на Н. Г. Р., ЕГН ********** против Р. И. И., ЕГН ********** за прогласяване на нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ***, т.,*, рег. **, нотариално дело № *** г. по описа на ******, по силата който Н. Г. Р. е прехвърлира на дъщеря си Р. И. И. следния недвижим имот: поземлен имот № ***, за който е образувано УПИ **** в квартал *** по РП на гр. Р., ЕКАТТЕ ***, община Р., одобрен с Решение № **** г. на ОбС ****, с административен адрес на имота: ул.
„****“ №* с площ от *** кв.м., отреден за жилищно застрояване при съседи: имот № *** – ПИ на Община Р., имота № **** – улица на Община Р., № ****- улица на Община Р., имот № **** – на Д. Н. С., ведно с построените в имота сгради с идентификатор: ****- полумасивна едноетажна жилищна сграда – еднофамилна със застроена площ от ****кв.м., № ***.*.- полумасивна едноетажна селскостопанска сграда с площ от ** кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в имота поради симулация и за установяване, че договорът прикрива договор за дарение.
Ищцата твърди, че е сключеният между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот прикрива договор за дарение. Претендира разноски.
Ответницата възразява за отхвърляне на иска. Оспорва автентичността на представеното по делото обратно писмо.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявения иск за процесуално допустим и основателен, като съображенията за това са следните:
Съдът е сезиран с иск за разкриване на симулация. Между страните по делото, които са майка и дъщеря, не е спорно сключването на процесния договор за покупко1 продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ***, т.,*, рег. **, нотариално дело № *** г. по описа на ****.
По смисъла на процесуалния закон симулацията на правните сделки представлява опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
Нейното доказване не може да се осъществи чрез гласни доказателства според чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Ограниченията в доказването са своеобразна санкция, като са базирани на това, че страната, която е участвала по сделката и която твърди, че собственото й изявление е симулативно следва да се е снабдила с писмени доказателства от насрещната страна. В случая по делото е представено обратно писмо, че процесният договор прикрива дарение, както и декларация от ответницата, че не е заплащала продажна цена. Автентичността на обратното писмо неуспешно е оспорена по реда на чл. 193 ГПК, като съдът напълно кредитира приетата по делото почерковата експертиза.
В случая нито ищцата може да установява симулативността на договора със свидетели, нито пък ответницата може да доказва със свидетели, че направеното от нея изявление в обратното писмо е симулативно и не отговаря на действителната й воля. Ограниченията в доказването се прилагат еднакво и за двете страни в процеса, като и в двата случая – оспорването на договора и оспорването на обратното писмо, се касае до хипотезата на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. По тези съображения допуснатите от предходния съдия-докладчик гласни доказателства са отменени по реда на чл. 253 ГПК.
Ищцата доказва твърдяната симулация и исковата й претенция е основателна.
При този изход на делото право на разноски има ищцата.
Процесуалният представител на ищцата в последното по делото заседание претендира присъждане на адвокатски хонорар, като сочи, че възнаграждение от ищцата не и е заплатено. Настоящият състав намира, че по същество се иска присъждане на възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. По делото е представено пълномощно в полза на адв. Х., като не е приложен договор за правна защита и съдействие, в който да е установено, че защитата се поема по реда на чл. 38 ЗАдв., но съдът намира, че изявление в този смисъл е изразено от адв. Х. в хода на устните състезания по делото. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че ищцата е освободена от такси и разноски в настоящото производство, т.е съдът е установил, че същата се намира в материално затруднение. По р а д и изложеното адвокатско възнаграждение подлежи на присъждане в настоящото производство. В този смисъл е константната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 60488 от 22.12.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2391/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I т. о., и Определение № 213/31.05.2021 г. по ч. т. д. № 997/2021 г., ВКС, I т. о. и Определение № 201 от 30.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 532/2022 г., III г. о., ГК. В посочените определения се приема, че липсата на писмен договор не е пречка да бъде доказано в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощно в полза на адвоката на страната представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Прието е, че изявлението за наличие на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза, като достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, заявление, че 2 предоставянето на правната помощ е безвъзмездно и липса на данни, които да го опровергават, отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Дадено е разрешение, че отсъствието на материализиран в писмен вид договор с уговорено в него безплатно предоставяне на правна помощ не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.
38, ал. 2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изчислено съобразно предвидения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 /2004 г., адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 504 евро.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Н. Г. Р., ЕГН ********** против Р. И. И., ЕГН **********, че сключеният между страните договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ***, т.,*, рег. **, нотариално дело № *** г. по описа на ******, по силата който Н. Г. Р. е прехвърлира на дъщеря си Р. И. И. следния недвижим имот: поземлен имот № ***, за който е образувано УПИ ХІV в квартал ** по РП на гр. Р., ЕКАТТЕ ****, община Р., одобрен с Решение № **** г. на ОбС ****, с административен адрес на имота: ул. „****“ № * с площ от ** кв.м., отреден за жилищно застрояване при съседи: имот № **** – ПИ на Община Р., имота №**** – улица на Община Р., № ****- улица на Община Р., имот № **** – на Д. Н. С., ведно с построените в имота сгради с идентификатор: ****полумасивна едноетажна жилищна сграда – еднофамилна със застроена площ от **** кв.м., № ***.*.- полумасивна едноетажна селскостопанска сграда с площ от ** кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в имота, е НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 2, пред. V ЗЗД, като ОБЯВЯВА, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД, че гореописаният договор прикрива действителен договор за дарение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. И. И., ЕГН ********** да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 на адв. А. Х. сумата от 504 /петстотин и четири/ евро - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 19414/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3