Решение № 5167 от 21.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5167 гр. Пловдив, 21.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330101930 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. И. В., ЕГН **********, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на: 30.01.2019 г., чрез системата на ******, ищцата е заплатила сумата от 180 лева, както и на 28.02.2019 г., с приходен касов ордер е заплатила сумата от 715 лева, на ответното дружество.

Твърди, че сумите към датите на извършените плащания, са били недължими, тъй като В. вече не е имала каквито и да било парични задължения към ответника, доколкото всички договори за кредит били изплатени от нея.

Затова счита, че липсва каквото и да било валидно правоотношение за заплащане на тези суми.

Евентуално, в случай, че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, твърди, че същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Предвид изложеното, искането е да се осъди ответното дружество, да й присъди сумата в общ размер от 895 лева – заплатени без правно основание на 30.01.2019 г. и на 28.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Сити Кеш” ООД е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

Изразява становище, че исковата молба е нередовна, тъй като липсвали изложени фактически твърдения от ищеца. Били бланкетно посочени суми, извършени на конкретни дати, за които не били приложени разписки или платежни нареждания.

1

Оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. Оспорва твърдението за плащане на процесната сума от ищцата на ответника.

Евентуално, прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност на претендираното вземане.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По редовността:

Възражението в Отговора на исковата молба не се споделя. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Изложените от ищеца твърдения са достатъчни и ясни, за да се изясни спорът, които съответстват на формулирания петитум.

Плащането на твърдените суми е въпрос по същество на правния спор и по него съдът дължи произнасяне в крайния съдебен акт.

По съществото на спора:

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване, да установи, че е заплатила в полза на ответника на 30.01.2019 г. – сумата от 180 лева и на 28.02.2019 г. – сумата от 715 лева. Предвид въведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, ищецът следва да докаже, че са настъпили обстоятелства, които са довели до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право – че полученото от него имуществено благо не е лишено от основание, т.е. че съществува правнопризната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото, а именно: сключването на валиден договор за паричен заем, при спазване правата и интересите на потребителя и в съответствие със ЗПК.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че предявеният иск е основателен, поради следното:

По делото като писмени доказателства са приети в оригинал /л.******/ – 1 брой Приходен касов ордер № ****** от 28.02.2019 г., издаден от „Сити Кеш“ ООД за внесена от В. В. сума от 715 лева, без посочено основание за плащането, както и Разписка от 30.01.2019 г. за плащане, чрез „*****“ АД, с наредител: „В. И. В.“ в полза на „Сити Кеш“ на сумата в размер на 180 лева, с посочено основание за плащане „Дог.*******“.

Приходно-касовият ордер носи подписа за „приел“ сумата от служител на ответното дружество. Следователно документа носи подписа на ответното дружество, като същия не е оспорен откъм авторство. Относно приложената разписка за плащане, чрез „******“ АД, е подписана от служител на „******“ АД, като от същата се установява, че ищцата е наредила към „Изипей“ АД да изплати, именно в полза на ответника „Сити Кеш“ ООД сумата от 180 лева, на 30.01.2019 г..

Ето защо, съдът приема, че ищецът доказа, че е заплатил на ответното дружество сумата в общ размер на 895 лева, за която са му издадени: ПКО № ******* от 28.02.2019 г.– за 715 лева и Разписка на 30.01.2019 г., чрез системата на „*******“ АД – сумата от 180 лева.

Ответното дружество, не доказва наличие на основание за получаване на 28.02.2019 г. – на сумата от 715 лева и на 30.01.2019 г. – на сумата от 180 лева, т.е. че съществува правнопризната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото, а именно: сключването на валиден договор за паричен заем, при спазване правата и интересите на потребителя и в съответствие със ЗПК, въпреки указанията по чл.

146, ал. 2 ГПК. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 10180 от 18.08.2024 г./.

По делото, ответното дружество не е представил доказателства нито за сключен 2 договор между страните, липсват сметки и разпечатки, както и каквото и да била информация за сключен между страните валиден договор за паричен заем. Не се удостоверява и получаване на сума от заемополучателя – ищец.

По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението.

Ответното дружество не доказа нито сключването на валиден договор за паричен заем, нито, че е предоставил сумата по него, нито наличието на валидно договорно основание – да задържи процесната сума. Липсват доказателства по делото, както, че е предадена заемна сума, така и липсват и доказателства за насрещното задължение на заемателя да я върне.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая, доказване на сключен валиден договор за паричен заем, сключен между страните, не бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск за сумата в общ размер от 895 лева, е основателен.

Относно възражението за погасителна давност:

Безспорно е в съдебната практика, че при иск за връщане на даденото при начална липса на основание – чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, погасителната давност започва да тече от деня на получаване на престацията, както и че давностният срок е общият петгодишен, съгласно чл.110 ЗЗД - така т.7 от ППВС № 1/1979 г.

От приетите по делото разписки за извършени от ищеца плащания, се установява, че сумата от 715 лева е заплатена на 28.02.2019 г., а сумата от 180 лева е заплатена на 30.01.2019 г.

Исковата молба е предявена в съда, когато давността е прекъсната – на 01.02.2024 г.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Извънредното положение бе обявено за територията на страната на 13.03.2020 г. и бе отменено на 13.05.2020 г. Според § 13 от ЗИД на Закона за здравето, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИДЗД, сроковете в ДВ (бр.44 от 13.05.2020г.), т.е. сроковете са започнали да текат отново от 21.05.2020 г.. Следователно за този период – 2 месеца и 7 дни, давностите срокове не са текли.

Предвид изложеното, следва, че в конкретния случай, за плащането, извършено на 30.01.2019 г., давностният срок изтича на 07.04.2024 г., а за плащането извършено на 28.02.2019 г., давностният срок изтича на 05.05.2024 г., т.е. не са погасени по давност до предявяване на исковата молба – 01.02.2024 г., когато давността е прекъсната.

Предвид изложеното, осъдителният иск следва да бъде уважен изцяло, тъй като сумата в общ размер от 895 лева е получена без основание и подлежи на връщане.

По отговорността за разноски:

3

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 42.50 лева – държавна такса.

Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 3) е посочено, че тя се представлява безплатно от адвокат К. К., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ.

Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение. Ето защо, съдът като взе предвид вида, броя и общата цена на исковете, действащата Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С438/22 от 25.01.2024 г., съдът намира, че дължимите в случая разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на 400 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на процесуалния представител, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на В. И. В., ЕГН **********, следните суми: сумата в общ размер на 895 лева /осемстотин деветдесет и пет лева/ - главница, представляваща недължимо платена по Разписка от 30.01.2019 г., чрез системата на „******“ АД – в размер на 180 лева и по Приходен касов ордер №******* от 28.02.2019 г. – в размер на 715 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба – 01.02.2024 г. в съда до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 42.50 лева /четиридесет и два лева и петдесет стотинки/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на адвокат К. Й. К., с личен номер ********, сумата от 400 лева /четиристотин лева/– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на В. И. В., по настоящото гр.д. № 1930/2024 г. по описа на РС - П., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – П.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4