Определение № 2691 от 30.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2691 гр. София, 30.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20268002900711 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 15532/16.07.2026г., подадена от „РОДИНОВИ“ ООД, чрез процесуалния му пълномощник - адв. Е. Милър, с която се претендира допълване на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 1975 от 01.07.2026г. по настоящото к.т.д. №711/2026г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че неправилно съдът бил приел, че доказателства за сторени разноски не били представени по делото, тъй като е приложил същите към молба - становище от 14.05.2026г. Счита, че няма пречка за представяне на доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение след подаването на отговор на касационната жалба, щом това е извършено преди постановяване на акта на ВКС. С оглед горното претендира касаторът да бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на сумата от 1 320 евро, с включен ДДС.

Ответникът „ЧИЛИ ХИЛС ФУДС“ ООД в писмения си отговор, подаден чрез адв. Д. П., излага доводи за неоснователност на искането по чл. 248 ГПК.

Посочва, че доказването на извършването на разноски е свързано с представяне на документ за реално заплащане, а платежно нареждане не е представено към гореописаната молба – становище от 14.05.2026г. Сочи, че към същата е представена единствено фактура, а самото платежно е от последваща дата – 26.05.2026г. и се прилага едва към молбата по чл. 248 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите по молбата и прецени данните по 1 делото, приема следното:

В разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК е посочено, че в срока за обжалване, а ако съдебният акт е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да го допълни или измени в частта за разноските. В случая определението, чието допълване се иска, е постановено по реда на чл. 288 ГПК и не подлежи на обжалване, както изрично е посочено в него. Едномесечният срок по чл. 248, ал.1 ГПК тече от датата на постановяването му - 01.07.2026г., а молбата е подадена на 16.07.2026г. – в срок и е процесуално допустима.

Искането за допълване на определението в частта за разноските се явява неоснователно.

С определение № 1975 от 01.07.2026г., постановено по делото, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение №69/15.12.2025г., постановено по в.т.д. №676/2025г. на Софийски апелативен съд. Разноски на ответника по касация - „РОДИНОВИ“ ООД не са присъдени, тъй като е прието, че не е установено извършването на такива.

Съгласно т. 1 от Т ълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната г о е заплатила и е доказала в производството извършването на разноски. Последователно в практиката на ВКС се приема, че претенцията за разноски, макар и акцесорна, съставлява искане, свързано със спорния предмет, поради което действията на страната, изразяващи се в представяне на доказателства за размера на разноските и за извършването им следва да са осъществени до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция. След това страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили - не могат да въвеждат нови искания, не могат да ангажират и нови доказателства, включително и във връзка със своевременно направени искания (точки 11, 8, 9 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 39/27.02.2020 г. по ч.гр. д. № 3666/2019 г. на I г.о. на ВКС и др.). В производството пред касационната инстанция, в хипотезата когато производството приключва с произнасяне в закрито заседание, като жалбата не се допуска до разглеждане по същество, доказателствата за извършването на претендираните разноски следва да бъдат представени найкъсно до приключване на това заседание, за да може да се приеме за основателна молбата за тяхното присъждане. Пропускът на ответника до този момент да ангажира доказателства за извършването им не може да бъде компенсиран в производството по реда на чл. 248 ГПК. Производството по допълване или изменение в частта за разноските на съдебния акт, с който приключва производството в съответната инстанция, е предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето му относно разноските, но не дава възможност за поправяне на процесуални пропуски на страните при забавено представяне на нови 2 доказателства. В този смисъл са определение № 157 от 05.07.2018 г. по гр. д.

№ 4575/2017 г. на I г.о. на ВКС и посочените в него определение № 1189 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 2588/2015 г. на ВКС, III-то г. о., определение № 167 от 16.07.2015 г. по т.д. № 3303/2014 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 16 от 29.01.2015 г. по т.д № 1341/2014 г. на ВКС, II-ро т. о., определение № 29 от 24.01.2014 г. по т.д. № 1427/2013 г. на ВКС, I-во т. о., определение № 397 от 11.06.2015 г. по ч.гр. д. № 2600/2015 г. на ВКС, IV-то г. о., определение № 106 от 16.05.2017 г. по т.д. № 2248/2016 г. на ВКС, I-во т. о. и др. В случая ответникът по касационната жалба не е представил никакви доказателства за реално заплатени разноски за адвокатско възнаграждение с отговора на касационната жалба и/или със становището си от 14.05.2026г., а едва с молбата по чл. 248 ГПК представя платежно нареждане, но несвоевременното ангажиране на това доказателство не може да доведе до уважаване на молбата му. Приложената към молбата – становище от 14.05.2026г. фактура не установява реално извършване на разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като в нея не е отразено, че сумата е платена в брой, а че следва да се заплати по банков път. При плащане по банков път съгласно разпоредбата на чл. 305 ТЗ плащането се счита извършено със заверяване на сметката, а в случая банкови документи за заплащане на адвокатско възнаграждение не са представени преди подаване на молбата по чл. 248 ГПК.

С оглед гореизложеното молбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК, с вх. №

15532/16.07.2026г., подадена от „РОДИНОВИ“ ООД, за допълване на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 1975 от 01.07.2026г. по к.т.д. № 711/2026г. на ВКС в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3