Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 7338 от 23.12.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело от общ характер 6783/2025
Вид
Протоколно определение № 7338
Подписан
23.12.2025
В сила
11.12.2025
Състав
Георги Росенов Гетов

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 7338 гр. Пловдив, 23.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова и прокурора А. Анг. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Георги Р. Гетов Наказателно дело от общ характер № 20255330206783 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:50 часа се явиха:

Производството е по реда на глава ХХІХ от НПК.

Образувано е по предложение да бъде одобрено споразумение за решаване на делото, сключено между Районна прокуратура – Пловдив, представлявана от прокурор А. И. и обвиняемите М. К. Х., неговия защитник адв. Е. Н. и неговия родител К. Х. Х., както и обвиняемия А. А. З., неговия защитник адв. М. К. и родителят Н. Г. З. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 68/2025 г. по описа на 06 РУ при ОД на МВР – Пловдив.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ПЛОВДИВ – редовно призована, се представлява от прокурор А. И..

ОБВИНЯЕМИТЕ:

А. А. З. – редовно призован чрез своя защитник, се явява лично и със служебния си защитник от досъдебното производство адв. М. К., редовно призован по телефона.

Явяват се и родителите на обвиняемия Н. Г. З. и А. П. З., редовно уведомени.

М. К. Х. – редовно призован чрез своя защитник, се явява лично и със служебния си защитник от досъдебното производство адв. Е. Н., редовно призована по телефона.

Явява се и майката на обвиняемия Л. Й. Г..

1

ПРОКУРОР: Няма пречка да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

ОБВ. Х.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ОБВ. З.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, след съвещание и като съобрази становищата на страните, намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по реда на глава ХХІХ от НПК.

СНЕ СЕ самоличността на обвиняемите:

А. А. З. – роден на ****** г. в гр. П., б., с б.г., живущ в гр. П., ул. „****“ № *, ет. *, ап. *, с основно образование, ученик в * клас, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********.

М. К. Х. – роден на ******* г. в гр. П., б., с б. г., живущ в гр. П., ул.

„*****“ № ** с основно образование, ученик в * клас, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********.

СЪДЪТ разясни на обвиняемите правата им по чл. 55 от НПК, както и характера на настоящото производство.

ОБВ. З.: Разбирам правата си.

ОБВ. Х.: Разбирам правата си.

СЪДЪТ разясни на страните правата им по чл. 274, ал. 1 и чл. 275, ал.1 от НПК.

ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи. Постигнали сме споразумение за решаване на делото, което на основание чл. 382 ал. 7 от НПК моля да бъде одобрено.

АДВ. К.: Също нямам искания за отводи. Поддържам становището на прокурора. Моля да одобрите споразумението като непротиворечащо на закона и на морала.

ОБВ. З.: Нямам против този съд да гледа делото. Нямам искания за други доказателства. Моля да одобрите споразумението.

АДВ. Н.: Нямам отводи към състава на съда. Както каза представителят на държавното обвинение, постигнали сме споразумение, което моля да одобрите, тъй като същото е законосъобразно и не противоречи на морала.

ОБВ. Х.: Нямам отводи към състава на съда. Моля да одобрите представеното споразумение.

СЪДЪТ, след съвещание и като съобрази становищата на страните, 2 намира, че е сезиран с два броя искания за одобряване на споразумения, сключени между Районна прокуратура – Пловдив и поотделно с всеки от обвиняемите А. А. З. и М. К. Х.. Макар да е сезиран с две отделни искания, то с оглед разпоредбите на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 24, ал. 3 от НПК съдът намира, че следва да се произнесе общо, доколкото в противен случай след произнасяне по едно от исканията би възникнало основание за отвод.

По отношение на представеното предложение за одобряване на споразумение с обвиняемия А. А. З. съдът не констатира нередовности, като същото е съобразено с изискванията на закона и морала.

Не такъв е случаят по отношение на представеното друго предложение за одобряване на споразумение, с което обвиняемият М. К. Х. се признава за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК. Твърди се обвиняемият виновно и по хулигански подбуди да е причинил лека телесна повреда, но никъде в споразумението не е посочено на кого. При престъпление с тази правна квалификация винаги има пострадал. В случая недостатъкът не може да бъде преодолян чрез правомощието на съда по чл. 382, ал. 5 от НПК, тъй като и при привличането на обвиняем на досъдебното производство отново отсъства този съставомерен признак.

Съдът намира, че така констатираният дефицит е съществен, защото на първо място съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 10 от НПК в случай на одобряване на споразумението следва да бъде уведомен пострадалият с указание, че може да предяви граждански иск за неимуществени вреди пред граждански съд. Предвид съдържанието на така представеното споразумение съдът е препятстван да изпълни това си задължение, тъй като самоличността на пострадалия не е посочена никъде – нито при привличането на обвиняем, нито в споразумението. На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК решението на наказателния съд е задължително за гражданския относно обстоятелството какво е извършеното деянието. Съдът намира, че при одобряване на споразумението с това му съдържание съществено ще бъдат нарушени правата на пострадалия, който ще бъде лишен от възможността да се ползва от задължителната сила на присъдата, тъй като в решението на наказателния съд никъде не би фигурирало кое физическо лице е претърпяло вредата от деянието на обвиняемия Х., т.е. силата на пресъдено нещо не би се разпростряла и върху самоличността на никъде неспоменатия пострадал. По този начин би могло да се стигне до ситуация, при която в гражданското производство да трябва наново да се изследват и доказват обстоятелства от състава на престъплението, което пък крие опасност от разрешаване на еднакви въпроси по противоречив начин, доколкото доказването в гражданския процес е поставено в зависимост от процесуалната активност на ищцовата страна.

3

По тези съображения съдът приема, че споразумението не следва да бъде одобрявано с това му съдържание. Освен съществен порокът е и отстраним.

Съдът намира, че споразумението по отношение на обвиняемия Х. не следва да бъде одобрявано и на друго основание. Макар разпоредбата на чл.

381, ал. 4 от НПК да дават възможност за определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК и без да са налице изключително или многобройни смекчаващи обстоятелства, то това не изключва общото изискване наказанието да е годно и за постигане на целите по чл. 36, ал. 1 от НК. В случая на лист 125-126 от досъдебното производство е представена психолого-педагогическа характеристика за обв. Х., от която се установява регрес и трайно социално неприемливо поведение с нарастващ интензитет на опасност в проявите на обвиняемия. Посочва се, че същият често влиза в конфликт с учители, пречи на обучителния процес, тръгва си преди края на часовете, не изпълнява определения план за подкрепа. Установява се още участия в сбивания, които да записва на клипове, като е констатирано да е носил и извадил в час „бокс“. При тези факти съдът намира, че обвиняемият Х. демонстрира трайно незачитане на авторитети, липсва и адекватен родителски контрол над поведението му.

Целта на административното наказание съгласно чл. 12 от ЗАНН е да превъзпита дееца, така че за в бъдеще той да се откаже от противоправното си поведение. В тази връзка съдът намира, че наказанието „обществено порицание“, за което са се споразумели страните, не се явява подходящо да постигне тези цели, тъй като не включва необходимия в случая интензитет попоравителни и превъзпитателно въздействие. Разпоредбата на чл. 78а, ал. 6 от НК дава възможност да бъде наложена възпитателна мярка. Подходяща според настоящия състав би била например мярката по чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗБППМН – задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото. Тази мярка би спомогнала за формирането на полезни за обвиняемия навици по полагане на труд и проява на съзидателно поведение.

По изложените съображения съдът намира, че представеното споразумение противоречи на закона и на морала и не следва да бъде одобрявано, а делото трябва да бъде върнато на прокурора.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ОДОБРЯВА предложение за одобряване на споразумение от 02.12.2025 г. между Районна прокуратура – Пловдив, представлявана от прокурор А. И. и обвиняемите М. К. Х., неговия защитник адв. Е. Н. и неговия родител К. Х. Х., както и обвиняемия А. А. З., неговия защитник адв. М. К. и 4 родителя Н. Г. З. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 68/2025 г. по описа на 06 РУ при ОД на МВР – Пловдив.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 6783/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Определението е окончателно.

Протоколът се изготви в съдебно заседание

Заседанието се закри в 10:15 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

5