Решение № 393 от 22.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Варна, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20243110200884 по описа за 2024 година

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на И. П. П. срещу електронен фиш серия К № 6352769, с който му е наложено административно наказание ГЛОБА.

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

В жалбата се счита, че издадения ЕФ е неправилен, незаконосъобразен и съставен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че в нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН ЕФ е издаден след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя и след изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението. Счита, че тъй като нарушението е извършено на 22.08.2022г., срокът за издаване на ЕФ е изтекъл на 22.08.2023г., а самия ЕФ е издаден няколко месеца след това.

В с. з. въззивникът поддържа жалбата си.

По същество поддържа основанията за отмяна на ЕФ , изложени с жалбата. В допълнение сочи, че черната снимка, която е представена , не си личи какво е – някакъв силует на кола, четири гуми , няма марка и регистрационен номер. Снимката на гърба на протокола на АТСС трябва да се гадае на какво е. Предполага, че е на измервателното устройство. По отношение на измервателното устройство сочи, че удостоверението за същото е със срок на валидност до 06.10.2019г., но независимо от отва е извършено измерване. По тази причина и сничките са толкова качествени. Прекалено много са съмненията, за да се приемат за достоверни. В ЕФ практически нячма описана фактическа обстановка, доколкото строгто погледнато се движи една кола, но сама ли се движи, по инерция ли, управлява ли я някой, нищо повече няма. В заключение сочи, че срокът е едногодишен и е преклузивен.

Представител на органа, издал електронния фиш не се явява. В молба моли съда да потвърди ЕФ. Претендира и възлагане на разноски.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 22.08.2022 г. около 12,58 часа, в гр. Варна, по бул. „Княз Борис І“ в посока към кк.“Зл. пясъци“, бил управляван л.а. „Фолксваген Тигуан“ с рег. № ***. При управлението 1 на автомобила в района на автобусна спирка „Акациите“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, автомобила се движел със скорост на движение над максимално допустимата.

В този район била монтирана и функционирала система за видеоконтрол на нарушенията № 120 с511.

Автомобила преминал покрай функциониращата система и техническото средство отчело неговата скорост на движение след приспаднат толеранс, като такава от 81 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила.

Тъй като максимално допустимата скорост е 50 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 81 км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.

След установяване на собственика на автомобила – И. П. П., бил издаден електронен фиш серия К № 6352769, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, и др.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП , като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни за лицето, управлявало автомобила от страна на собственика на автомобила не са наведени възражения и не е конкретизирано трето лице, което да го е управлявало, съдът приема, че безспорно е установено, че на санкциониране подлежи въззивникът П..

От приложените по административно-наказателната преписка доказателства досежно техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата установила нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.

Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.

При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация на нарушението, правилно е бил определен размера на административното наказание.

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се споделят от съда предвид на следното:

Въззивникът сочи, че в нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН, ЕФ е издаден след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя и след изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението.

По така възразеното на първо място следва да се отбележи, че от приложената справка от АИС АНД е видно, че ЕФ е съставен на 18.09.2022г., а е връчен на 02.02.2024г.

Сроковете по чл.34 от ЗАНН са относими към производството по съставяне на АУАН. На следващо място – извършителят на нарушението не е бил известен към датата на 2 нарушението, а става такъв едва след установяване на собствеността на автомобила /съответно- след посочване на лицето, управлявало автомобила от неговия собственик/, поради което и подобно тълкуване на въпроса за давност не се споделя от състава на съда.

Въззивникът сочи, че черната снимка, която е представена , не си личи какво е – някакъв силует на кола, четири гуми , няма марка и регистрационен номер.

Съдът, противно на изразената позиция намери, че от приложената по делото снемка ся асно определими марката и модела на превозното средство. Ясно видим е и неговия регистрационен номер.

По отношение на снимката на гърба на протокола на АТСС въззивникът счита, че трябва да се гадае на какво е. Предполага, че е на измервателното устройство.

Доколкото от снимката става ясно, че на същата е заснето пътното плятно, автомобил в далечината, както и екрана на устройството и захранващия му кабел, за съда не възниква съмнение какво е отразено на нея.

Поставянето на техническото средство на конкретно място е обективирано в съставения протокол за използване на АТСС, с което местоположението му е конкретизирано с достатъчна степен.

По отношение на измервателното устройство сочи, че удостоверението за същото е със срок на валидност до 06.10.2019г., но независимо от отва е извършено измерване. По тази причина и сничките са толкова качествени. Прекалено много са съмненията, за да се приемат за достоверни.

Съдът не споделя таво възражение, тъй като по преписката се съдържа протокол от проверка от 13.04.2022г. , видно от който техническото средство, извършило замерването е преминало надлежен метрологичен колнтрол.

На последно място се изрозява позиция, че в ЕФ практически нячма описана фактическа обстановка, доколкото строгто погледнато се движи една кола, но сама ли се движи, по инерция ли, управлява ли я някой, нищо повече няма.

Съдът намери, че в ЕФ се съдържа достатъчно ясно и точно описание на нарушението, като са посочени всички елементи от фактическия му състав, конкретизирано е по дата и място на извършване, посредством описание на обстоятелствата по управление на конкретно превозно средство с конкретна скорост, при посочване на техническото средство, извършило замерването и индивидуализация на лицето, подлежащо на санкциониране.

Предвид горното, съдът намери, че обвинението е формулирано в достатъчна степен ясно и точно, за да може лицето да организира своята защита.

След проверка на издадения ЕФ и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди електронният фиш като правилен и законосъобразен.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт .

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 6352769, издаден от ОДМВРВарна, с който на И. П. П. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лева на осн. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП.

ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.

3

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4