Решение № 796 от 10.06.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 796 гр. Велико Търново, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20264110100352 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „Кредит Инс” АД срещу Б. И. Х., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземане за сумата от 1 324.29 евро – главница по договор за потребителски кредит „***” № ***/*** г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 4981/2025 г. на Районен съд – ***.

Ищецът твърди, че на *** г. при условията на ЗПФУР между страните е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние, по силата на който на ответника е преведена сумата от 3 000.00 лева. Заявява, че отпуснатата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, е следвало да бъде върната на 18 вноски в срок до *** г., както и че ответникът е извършил погасявания в общ размер от 209.64 евро, с които изцяло погасена е вноската от *** г. и част от вноската от *** г. Сочи, че поради непогасяване на останалата част от задълженията по договора е упражнил правото си да обяви вземанията по същия за предсрочно изискуеми, изпращайки на ответника електронно съобщение на посочения от последния електронен адрес.

Ответникът оспорва допустимостта на предявения иск при твърдението, че липсва идентитет с издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 4981/2025 г. на Районен съд – ***, а именно – че с исковата молба е претендирано само едно от вземанията, посочени в заповедта за изпълнение.

В проведеното открито заседание страните не изпращат представители, като с депозирани писмени молби поддържат заети от тях становища.

1

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за предоставяне на кредит „***“ № ***/*** г., сключен между „Кредит Инс” АД, като кредитодател, и Б. И. Х., като кредитополучател, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 3 000.00 лева, като в договора, освен размерът на кредита, са уговорени още срокът за връщане на предоставената сума, годишният лихвен процент и годишният процент на разходите, като дължимите главница и възнаградителна лихва са включени в размера на погасителна вноска и по този начин общата стойност на плащанията по договора е определена на 4 620.00 лева, която сума е следвало да бъде издължена на 18 месечни вноски в срок до *** г. Съгласно чл. 5.3 от договора, кредитополучателят се е задължил да предостави на кредитора обезпечение чрез представяне на банкова гаранция, като в чл. 7.1 е посочено, че при неизпълнение на това задължение кредиторът може да начисли неустойка в размер от 2 160.00 лева, която ще бъде разсрочена и заплащана с погасителните вноски.

Представена е също разписка за извършено плащане от *** г., според което на същата дата чрез платежната система EasyPay от страна на ищеца към ответника е преведената сумата от 3 000.00 лева.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен установителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, за основателността на който ищецът следваше да установи съществуването на вземането, предмет на договора за кредит, а именно - валидното правоотношение по договор за предоставяне на кредит от разстояние, по което е изпълнил поетите задължения съобразно уговореното, включително, че е предал сумата по кредита, размера на вземането и неговата изискуемост, включително предсрочната такава.

Съгласно чл. 9 и сл. ЗПК , договорът за потребителски кредит е договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, която се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК , „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и 2 който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ – арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР , „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК . Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ, писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация /чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ/. Същото се счита за подписано при условията на чл.

13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му. Съдебната практика приема, че електронният документ не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан. В този смисъл е и легалната дефиниция на понятието по чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., съобразно която електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съобразно разпоредбата на чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е лицето, което се сочи като негов извършител.

В случая по делото е представен в писмен вид договорът, сключен между страните, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Представеният по делото препис е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и за съдържанието му /арг. от чл. 184, ал. 1 ГПК/. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи, които съгласно чл. 180 ГПК се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. Ако другата страна не поиска предоставяне на документа на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на волеизявлението и съдържанието му /в този смисъл е Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV г. о./. Същият съдържа електронно изявление, като доколкото не съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по см. на чл. 13, ал.

2 и 3 ЗЕДЕУУ, то следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис – част от електронните изявления са свързани и с установяване на авторството на документа, като съдържат информация за 3 самоличността на лицето, от което изхождат изявленията – трите имена на ответника, адрес, телефон, ЕГН, месторабота и други. Действително, значение на подписан саморъчен документ е придадено само на този електронен документ, към който е прибавен квалифициран електронен подпис, но разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ допуска страните да се съгласят в отношенията им помежду им да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В случая, уговорка между страните, с която на обикновения електронен подпис е придадена стойност на саморъчен, се съдържа в чл. 1.10 от ОУ, представляващи неразделна част от договора за кредит, с приемането им.

В случая самият ответник не оспорва факта на сключването на договора за кредит, поради което следва да се приеме, че по делото този факт е доказан.

От представените писмени доказателства съдът приема за установено, че в изпълнение на задължението си по договора ищецът е предоставил на ответника сумата от 3 000.00 лева, което обстоятелство също не се спори от ответника, като с получаване на заемната сума е завършен фактическият състав на договора, което е породило задължение за ответника да върне заетата сума в срок до *** г. В случая обаче ищецът е упражнил правото си да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми, уведомявайки за това ответника на посочения от последния електронен адрес на *** г. или найкъсно с получаване на съдебните книжа.

По делото не са представени доказателства за погасяване на задълженията по договора, като самият ищец признава, че ответникът е погасил част от сумата по кредита, а именно 209.64 евро. С оглед на това следва да се приеме, че ответникът дължи връщане на разликата между предоставената му сума от 1 533.88 евро и възстановената такава от 209.64 евро, т.е. сумата от 1 324.24 евро, която следва да се присъди ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

По разноските:

Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 624.00 евро – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 630.15 евро – част от разноските по заповедното производство съразмерно с предявената част от вземанията по заповедта за изпълнение.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. И. Х., ЕГН ********** дължи на „Кредит Инс” АД, ЕИК 205997727 сумата от 1324.24 евро – главница по договор за потребителски кредит „***” № ***/*** г., ведно със законната 4 лихва от подаване на заявлението – *** г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 4981/2025 г. на Районен съд – ***, като отхвърля иска за разликата над 1324.24 евро до пълния предявен размер от 1324.29 евро.

ОСЪЖДА Б. И. Х., ЕГН ********** да заплати на „Кредит Инс” АД, ЕИК 205997727 сумата от 624.00 евро – разноски в исковото производство, както и сумата от 630.15 евро – разноски в производството по ЧГД № 4981/2025 г. на Районен съд – ***.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5