Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 66 от 23.05.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 60/2023
Вид
Решение № 66
Подписан
23.05.2023
В сила
07.12.2023
Състав
Събина Ненкова Христова Диамандиева, Веселка Георгиева Узунова, Кирил Градев Стоянов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Бургас, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232000500060 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 18318/05.12.22г. на БОС от Р.

Д. Р., с ЕГН:**********, с адрес: гр. Я., ул. „Г. И.“ № *, със съдебен адрес: гр.

Б., ул. В. А. № **, ет. *, офис *, адв. П. В., против решение № 1096/10.11.2022г. по гр.дело № 1740/2021г. по описа на Бургаски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, против ЗАД "ДаллБогг живот и здраве“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 07.08.2019г. в гр.Несебър, кв.„Стария възел“, на кръстовището до хотел „Шато Валон“, за размера над 11 300лв. до размера от 36 000лв., която сума представлява частичен иск от иск с общ размер от 40 000лв., както и обезщетение за имуществени вреди за размера над 1930.68лв. до общия размер от 2290,60лв., ведно със законната лихва върху отхвърлените части от главниците, считано от 02.12.2019г., до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по делото, съобразно уважената част от исковете. В жалбата се заявява оплакване,че в горните части решението не е правилно. Излага аргументи, позовава се на несправедливост при определяне на размера на обезщетенията и приетия размер на съпричиняване за ПТП-то. Въвежда оплаквания, че съдът не е присъдил обезщетения в обем, съответстващ на значителните му болки и страдания, при доказани физически травми и медицински интервенции. На следващо място се позовава на факта, че установените факти относно 1 последиците от травмите не са правилно интерпретирани от съда. Позовава се на нарушаване на принципа за определяне на справедливо обезщетение в контекста на всички събрани доказателства. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, съобразно изложените оплаквания. Претендира разноски за процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2 ЗА.

Въззиваемият по тази жалба – ЗАД "ДаллБогг живот и здраве“ АД, я оспорва, чрез ю.к. К. И., в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор. Излага подробни аргументи за потвърждаване на решението в тези части.

По делото е депозирана и въззивна жалба вх.№ 19320/20.12.22г. на БОС от ЗАД "ДаллБогг живот и здраве“ АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1172, бул.“Г.М.Д.“ №1, представлявано от Б. И. и Ж. К., чрез ю.к. К. И., против решение № 1096/10.11.2022г. по гр.дело №1740/2021г. по описа на Бургаски окръжен съд в частите, с които са уважени предявените от въззивника-ищец искове против дружеството за размерите на присъденото обезщетение за неимуществени вреди над 7 000лв. до размера от 11 300лв. и за присъденото обезщетение за имуществени вреди за размера над 1200лв. до присъдения размер от 1 939.60лв., ведно с лихвата за забава върху обжалваните главници, считано от 20.09.2019г. до окончателното изплащане на сумите. Твърди, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и е присъдил обезщетения в размери, несъответстващи на претърпените болки и страдания.

Оспорва и началния момент, от който счита, че се дължи лихва за забава.

Моли в атакуваните части решението да бъде отменено и постановено ново, в горния смисъл. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият по тази въззивна жалба –Р. Р. я оспорва, чрез адв.П.В..Поддържа нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена.

Надлежен отговор е депозиран по реда на чл.263 ГПК.

В съдебно заседание въззивникът-ищец,редовно уведомен,не се явява.Представлява се от адв.В.,който поддържа въззивната жалба,оспорва въззивната жалба на ответника,няма доказателствени искания.Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът-ответник,редовно уведомен,се представлява от адв.Т.,който поддържа въззивната жалба и оспорва въззивната жалба на ищеца Р..Няма доказателствени искания,претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим в обжалваните части съдебен акт.

По основателността на въззивните жалби и съществото на спора БАС намери следното:

Ищецът е предявил срещу ответника-застраховател обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр.с чл.493 вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 07.08.2019г. в гр.Несебър, кв.„Стария възел“, 2 на кръстовището до хотел „Шато Валон“, в размер на 26 000лв., която сума представлява частичен иск от иск с общ размер от 40 000лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2290,60лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.12.2019г., до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба ищецът е твърдял,че на 07.08.2019г. е настъпило ПТП между управлявания от него мотоциклет с рег. № СН 0692 К и управлявания от П. Г. П. автомобил с рег. № ТХ 8453 АК, марка Мерцедес,в резултат на което ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди.

Твърдял е,че вина за настъпилото ПТП носи водачът на лекия автомобил, който в нарушение на правилата на ЗДвП е предприел маневра завой наляво на кръстовището до хотел „Шато Валон“ в гр.Несебър, без да предприеме подаване на сигнал за това, без да осигури предимството на мотоциклета, в резултат на което мотоциклетът се ударил челно в автомобила. Ищецът паднал на пътното платно,изпаднал е в безсъзнание, откаран е във „Вива Клиник“ ,а след това в УМБАЛ Бургас,където му е оказана медицинска помощ и е бил хоспитализиран в отделението по неврохирургия през периода от 08.08.2019г.до 15.08.2019г. Била е извършена рентгенография на лицеви кости,от която е установена фрактура на лицеви кости,а от извършена КТ на главата са установени полифрагментарни фрактури на латерален ръб на дясна орбита;дясна зигоматична кост и десет максиларен синус с хематосинус. След консултация с ортопед са констатирани порезна рана със сутура/шита/ на дясна длан между 4 и 5 пръст;палпаторна болка в проксимална фаланга на 5ти пръст на дясна ръка. Извършено е било оперативно лечение и му е поставен имплант-плака с винт в дясната скула. Ищецът е имал 8 дни болничен престой, като след изписването е налице минимално подобрение и същият е трудно подвижен. Твърдял е,че и към момента страда от зачервяване и дискомфорт в дясното око, налице е сълзене, тръпнене и намалена чувствителност в дясната лицева половина. Налице са белези по лицето в областта на дясното око, както и във видимата част на дясната ръка.

Освен това ищецът изпитва дискомфорт в дясното коляно. Освен физическите болки, настъпилото ПТП е довело до отрицателни емоционални преживявания за ищеца. Заявено е също така,че след изписването му от болницата на 15.08.2019г.,ищецът е продължил лечението си в домашни условия. Получил е болки в дясната колянна става,което е наложило да потърси отново медицинска помощ.На 28.08.2019г.е било извършено образно изследване МРТ на дясно коляно,което е установило наличие на руптура на медиален менискус.На 29.08.2019г.е бил прегледан от ортопед,който е установил лек оток на дясна колянна става и клинични данни за увреда на мениален менискус. Ищецът е твърдял, че изключителна вина за настъпилото ПТП носи водачът на лекия автомобил Пламен Георгиев Петров,който е застрахован при ответното дружество, поради което и претендира обезщетяване на вредите,претърпени в резултат на ПТП от застрахователното дружество.

Претендирал е присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 26 000 лева-частичен иск от 40 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждане- 07.08.2019г. до окончателното и изплащане, като в последното съдебно заседание е 3 увеличен размерът на частичната претенция от 26 000 лева на 36 000 лева .

Претендирал е също така и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 290,60 лева, представляващи направени разходи за лечение , ведно със законната лихва върху сумата от 02.12.2019г. -датата на отказ на затсрахователя да плати, до окончателното изплащане на сумата.

В постъпилия в законоустановения срок писмен отговор, ответникът е заявил становище,че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на автомобила, който е участвал в ПТП, от което се претендират вреди от ищеца. Не е оспорил и твърдението,че такова ПТП е настъпило. Ответното дружество е заявило възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца,като е твърдяло,че Р. е управлявал мотоциклета с превишена скорост, без каска и друго защитно облекло.Оспорени са били и твърденията на ищеца за настъпилите физически травми и техния интензитет,както и претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди по вид и размер.

Твърдението на ищеца,че за лекия автомобил с рег. № ТХ 8453 АК, марка Мерцедес е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника застраховател не е било спорно между страните.

Не е имало спор и по факта,че за деянието има влязло в сила съдебно решение по НАХД № 227 /2021г. по описа на РС-Несебър. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.300 ГПК първоинстанционният съд е зачел задължителната сила на съдебното решение по чл.78 а НК,имащо характера на присъда - относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.

Съгласно влязлото в сила решение № 38 от 08.06.2021г.по нахд №227/2021г.по описа на НРС П. Т. П. е признат за виновен в това,че на 07.08.2019г. за времето от 23.00 до 23.08 часа в к.к.Слънчев бряг,община Несебър,област Бургас ,кв.“Старият възел“ на нерегулирано кръстовище срещу хотел „Бонита“ ,в близост до хотел „Шато Валон“ ,при управляване на лекия автомобил рег. № ТХ 8453 АК, марка Мерцедес А 140“ ,нарушил правилата за движение по пътищата,регламентирани в чл.26 и чл.37 ал.1 от ЗДвП и допуснал ПТП с МПС мотоциклет марка „Априлия“ ,модел „СГ“ с рег.№ СН 0692 К,управляван от Р. П. Р.,като по непредпазливост му причинил средна телесна повреда,изразяваща се в многофрагментарни счупвания на лицев череп в дясната половина с оток в дясна лицева половина ,довели до постоянно общо разстройство на здравето,неопасно за живота – престъпление по чл.343 ал.1 ,б.“б“,предл.второ от НК вр.с чл.342 ал.1 предл.трето НК,вр.с чл.26 и чл.37 ал.1 ЗДвП, като подсъдимият П. е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК и му е било наложено административно наказание глоба.

Правилно БОС е разгледал и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат,тъй като същото не е елемент от престъпния състав на чл.343 ал.1 б.“в“ вр.с чл.342 ал.1 НК и е извън обхвата на чл.300 ГПК.

Страните не спорят по присъденото в полза на Р. Р. обезщетение за неимуществени вреди до размера от 7 000 лева и по присъденото обезщетение за имуществени вреди до размера от 1200 лева,като в тази 4 част решението не е обжалвано от ответника е влязло в законна сила.

С молба вх.№ 147 от 05.01.2023г./л.212 от делото на БОС/ застрахователят е заявил,че е изплатил по сметката на ищеца Р. сума в общ размер на 10 879.60 лв., от които: 7000 лева- обезщетение за неимуществени вреди;2308.24 лв.- лихва върху главницата от 7 000 лв.за периода от 20.09.2019г.до 19.12.2022г.; 1200 лева- обезщетение за имуществени вреди;371.36 лв.- лихва върху главницата за периода от 02.12.2019г.до

19.12.2022г.

Представено е платежно нареждане,удостоверяващо извършеното плащане,а в съдебно заседание на 05.04.2023г. процесуалният представител на въззивника-ищец Р. е заявил,че сумата е получена от него. С оглед гореизложеното съдът приема, че със сила на присъдено нещо е установено основанието за ангажиране на отговорността на Застрахователя по предявените искови претенции за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди,намиращи се в причинна връзка с процесното ПТП,причинено по вина на водач, управлявал застрахован при въззивника-ответник по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите лек автомобил.