Определение № 675 от 13.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 675 гр. София, 12.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500371 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 114235/05.12.2023 г. от „РИУЕЙ“ ЕООД, ЕИК 175031815, със седалище и адрес на управление гр.

София, ЖК „***“, ул. „Черни лом“, № 10 срещу Определение, без посочен номер, от 27.11.2023 г. , по гр. д. № 456/2023 г., на СГС, I-22 с., с което е спряно производството по делото до приключването на гр.д. № 10772/2023 г., с предмет иск с пр. осн. 135 ЗЗД, в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Частният въззивник твърди, че атакуваното определение е неправилно и постановено в нарушение на процесуалния закон. Счита, че първоинстанционния съд се е съобразил с указанията на САС, дадени по в.ч.гр.д. № 2007/2023 г., които определя като неправилни. Сочи, че не са налице основания за спиране на производството по делото, до приключване на производството, водено по иска с пр. осн. чл. 135 ЗЗД, тъй като последният бил недопустим и производството по него следвало да бъде прекратено. Сочи, че ищецът нямал качеството кредитор, тъй като не разполагал с изпълнителен титул срещу ответника. Счита, че едва след като исковата молба по всеки от разделените искове бъде приета за редовна, а предявеният с нея иск за допустим, следва да се постанови спирането на съответните преюдициални дела. Сочи, че към момента на жалбата не му е била изпратена искова молба по иска по чл. 135 ЗЗД, както и по разглеждания в настоящото производство иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В заключение счита за неправилно спирането на производството по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, преди да е отчетен отговора на исковата молба от ответника, където се навеждали доводи за допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД. По същество моли за отмяна на атакуваното определение.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК , частният въззиваем Л. Й.

Й. - Ж., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № ***, вх. *, ет. *, ап. **, не депозира отговор по частната жалба.

1

Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството по гр. д. № 456/2023 г. на СГС, I-22 с. е образувано по искова молба на Л. Й. Й. – Ж. срещу „Риуей“ ЕООД, ЕИК 175031815. След неколкократно уточняване на предявените искове и двукратно давани указания на първоинстанционния съд по пътя на инстанционния контрол, с Определение № 2274/16.09.2023 г., по в.ч.гр.д. № 2007/2023 г., на САС, 12-ти с. и Определение № 2889/20.11.2023 г., по в.ч.гр.д. № 3025/2023 г., на САС, 12-ти с. е уточнено, че в производството по гр.д. № 456/2023 г., на СГС са предявени следните искове: - с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на покупко-продажбата на Апартамент № *, находящ се в гр. София, ЖК „***“, ул. „***“, № **, обективирана в нот. акт № 47, т. CCLXIV, срещу „Риуей“ ЕООД и Л. И. И.; - с правно основание чл.

19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на сключеният между ищцата и отв. „Риуей“ ЕООД Предварителен договор за продажба и строителство от 25.02.201 г. на Апартамент № *, за окончателен и – осъдителен иск за връщане на даденото по предварителния договор от 25.02.2021 г., съединен с иск за заплащане на договорна неустойка по силата на чл. 19 от Предварителния договор.

Във връзка с дадените указания първоинстанционния съд е разделил така съединените искове, като за разглеждане в производството по гр.д. № 456/2023 г. е останал искът с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

След повторното връщане на делото с указания от САС, съставът на СГС е констатирал, че по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД с образувано гр.д. № 10772/2023 г., което се явява преюдициално по отношение на разглеждането на иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Поради което и е постановил атакуваното Определение , без номер, от 27.11.2023 г., с което производството е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Видно e от изисканата служебна справка СГС, че по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД е образувано гр.д. № 10772/2023 г., на СГС, I-22 с., производството по което е насрочено за 07.05.2024 г.

Произнасянето на СГС, обективирано в атакуваното Определение, се преценява като правилно.

Съобразно разясненията дадени в т. 1 от ТР № 1/09.07.2019 г., по тълк.д.

№ 1/2017 г., на ВКС, ОСГТК връзката между делата, която има предвид разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на 2 спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 – чл. 298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.

В конкретния случай, посочената връзка на обусловеност безспорно е налице между двете дела. Това е така, защото в производството пред СГС по гр.д. № 10772/2023 г., с предмет иска по чл. 135 ЗЗД предстои да бъде разрешен спорът за относителната недействителност по отношение на ищцата на извършената от отв. „Риуей“ ЕООД, в полза на трето лице – Л. И., разпоредителна сделка с недвижим имот – Апартамент № *. Досежно същият имот, отв. „Риуей“ ЕООД е поел задължение по силата на Предварителния договор от 25.02.2021 г. да го построи и продаде на ищцата, при условията уговорени в него. След като това е така недвижимия имот е предмет и на атакуваната покупко-продажба и на сключеният между страните по настоящото първоинстанционно дело, предварителен договор. Евентуалното позитивно за ищцата съдебно решение по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД би довело до заличаване с обратна сила на последиците от атакуваната сделка. Едва тогава и при наличието на останалите предпоставки за това, на разглеждане и разрешаване би подлежал въпросът налице ли са всички предпоставки сключеният предварителен договор за покупко-продажба на същия имот, да бъде обявен за окончателен.

Следва да бъде посочено, че не се споделят доводите на частния въззивник за неправилност на изводите на съставът на САС, изложени в постановеното Определение № 2274/16.09.2023 г. След като исковата молба е била нередовна, то първоинстанционния съд неправилно е предприел изпълнение на процедурата по размяна на съдебни книжа. Посоченото е довело до необходимост от даване на нови указания на ищеца и връщане на делото във фазата на без движение. В посочената фаза ищецът може да извършва всякакви процесуални действия насочени, както към уточняване на твърденията си, така и към насочване на исковете си към други лица, както и да предявява нови искове. Междувпрочем, в случая още с първата уточняваща молба от 19.01.2023 г. ищецът е посочил, че иска сключеният договор за покупко-продажба между ответника и третото лице да бъде прогласен за недействителен, за да бъде обявен предварителния договор за окончателен. В тази си част, искането е било уточнено допълнително уточняваща молба от 20.06.2023 г. Следователно не се касае за предявяване на нови искове след приключване на размяната на съдебни книжа.

Що се касае до доводите, че следвало първо да бъде изяснен въпросът с допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД и да бъдат изчакани възраженията на ответника в тази посока, след което да бъдат преценявани основанията за спиране на настоящото производство, те също не могат да бъдат споделени.

Принципно, преценка по реда на чл. 130 ГПК за допустимостта на иска, може да бъде извършвана от съда по всяко време на делото и служебно, т.е. тя не се извършва само по възражение на ответника. Също така, за допустимостта на 3 иска по чл. 135 ЗЗД е ирелевантно дали ищецът – кредитор разполага с изпълнителен титул за твърдяното вземане, легитимиращо го като такъв, тъй като такава преценка може да бъде извършвана дори и с крайния съдебен акт.

От друга страна, към момента на настоящото произнасяне производството по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, което предполага извършена преценка за редовност на исковата молба, допустимост на предявеният с нея иск и висящност на производството.

По изложените съображения атакуваното Определение като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение, без посочен номер, от 27.11.2023 г. , по гр. д. № 456/2023 г., на СГС, I-22 с., с което е спряно производството по делото до приключването на гр.д. № 10772/2023 г., с предмет иск с пр. осн.

135 ЗЗД, в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с частна жалба, в 1-седмичен срок от съобщаването, при условията и по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4