Определение № 326 от 28.01.2019, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………./...... 01.2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 25.01.2019г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА

ЧАВДАРОВА

МИЛА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Д.

Томова частно търговско дело №

1997 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №80979/07.12.2018г. по описа на ВРС на „ТЕЛЕНОР

БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник адвокат В.Г., САК, срещу определение №13339/16.11.2018г., постановено по гр.д. №2733/2018г. на Районен съд - Варна, 25-ти състав.

Като обосновава твърдения, че няма пречка в производството по чл.422 от ГПК ищецът да иска установяване само на част от вземането по издадената му заповед за изпълнение (да предяви частично иска си), като в същото производство предяви и друг иск срещу същия ответник, който да е осъдителен, при намиране приложение правилата на чл.210 от ГПК - обективно кумулативно съединяване, позовавайки се и на разрешенията, дадени в т.11б от TP № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд е прекратил производството по предявените осъдителни искове за неустойка и лизингови вноски като недопустими. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Внесена е и следващата се за обжалването държавна такса.

С оглед предмета на обжалване и етапа, на който е постановено обжалваното определение (след проведена размяна на книжа между страните) препис от частната жалба е връчен на насрещна страна. В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответникът Х.И.Т., ЕГН **********, чрез назначения му от съда особен представител адвокат Надежда Спасова, ВАК, е подал писмен отговор, в който обосновава становище, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно и моли за неговото потвърждаване.

При тези фактически констатации въззивното производство се преценява като процесуално допустимо.

За да се произнесе по същество, съставът на въззивния съд съобрази следното:

С обжалваното определение сезираният исков съд е прекратил производството по делото „в частта му по предявения от „Теленор България” ЕАД срещу Х.И.Т. иск с правно основание чл.422 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение №8963/30.10.2017г., издадена по ч.гр.д. №16534/2017г. по описа на ВРС, 17с. за разликата над 78.14 лева до 450.89 лева, която разлика се претендира с исковата молба като сбор от дължими суми за неустойка и лизингови вноски”.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че в производството по установяване дължимостта на вземане по чл.422 ГПК установителният съд е обвързан от предметните предели на заповедта за изпълнение като е недопустимо с исковата молба да се въвеждат нови претенции или да се изменя предмета и основанието за възникване на задължението. И тъй като процесната заповед за изпълнение е издадена за вземане, което заявителят е посочил като стойност на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, а с исковата молба част от сумата се претендира като вземане за неустойки и лизингови вноски, т.е. заявява се различно от наведеното в заповедното производство основание, от което произтича част от претенцията, то в тази й част исковата претенция е недопустима.

Определението е неправилно.

Видно както от обстоятелствената част на исковата молба, така и от формулирания петитум, кредиторът „Теленор България” ЕАД е предявил установителен иск по чл.422 от ГПК само за част от главното вземане по оспорената от длъжника заповед за изпълнение, а именно за сумата 78,14 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер *********. За сумите 240,95 лв. – начислена договорна неустойка, и 131,80 лв. – неплатени лизингови вноски по договор с абонатен номер *********, ищецът предявява осъдителни искове. Следователно, по отношение на тези претенции липсва връзка между заповедното и исковото производства, поради което соченото от исковия съд разминаване в основанията, на които същите са предявени в заповедното производство, е ирелевантно за допустимостта на тези осъдителни претенции правно положение.

Безспорно е, че при оспорване на заповедта за изпълнение кредиторът може да предяви по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК иск за установяване само на част от оспореното от длъжника вземане.

В този случай за непредявения остатък от вземането е приложима разпоредбата на чл.415, ал.5 от ГПК – заповедта за изпълнение в тази й част се обезсилва от заповедния съд. Липсват каквито и да било процесуални пречки за разликата над размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и на предявения установителен иск, при условията на чл.210, ал.1 ГПК да се предяви осъдителен иск, разглеждането на който в същото това производство е допустимо - т.11, б.”б” от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК

По тези съображения въззивният съдебен състав намира, че обжалваното определение от 16.11.2018г. на Варненски районен съд за частично прекратяване на производството по делото е незаконосъобразно и неправилно. Ето защо същото следва да бъде отменено като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените в условията на обективно кумулативно съединяване на установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на част от вземането на ищеца по издадената му заповед за изпълнение и осъдителни искове за остатъка от това вземане.

По изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е

Л И:

ОТМЕНЯ определение №13339/16.11.2018г. на Районен съд - Варна, 25-ти състав, постановено по гр.д. №2733/2018г. по описа на ВРС, с което е прекратено частично производството по делото.

ВРЪЩА делото на Варненски районен съд, 25-ти състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.