Решение № 10262 от 29.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10262 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110105534 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на „К**********,” AД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С**********,, представлявано от ИД Але....., чрез адв. Даньовска, с адрес за книжа в С**********, спрямо М. К.

П., ЕГН: **********, с адрес в гр. С**********,, за постановяване на решение, с което да бъдат установени вземания в полза на ищеца за следните суми - сумата от 2000.00 лв. за главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №ДЗ012499 /26.04.2024 г.; 60.00 лв. за договорна лихва за периода 26.05.2024г. - 26.08.2024 г., 26.80 лв. за законна лихва за забава за периода 27.05.2024 г. до 18.09.2024 г. и законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.09.2024г. до окончателното заплащане на задълженията.

Излага се, че между страните е възникнало заемно правоотношение по заявка он – лайн до ищеца за отпускане на заемната сума в размер на 2000.00 лв., по която е изпратен на посочената от него електронна поща електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „К**********,” АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” №ДЗ012499/ 26.04.2024 г. и желаната сума му е била преведена чрез системата Е-pay и получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей” АД срещу представена от М. К. П. лична карта.

Излага се, че към дата 18.09.2024 г. ответникът – кредитополучател не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили 1 съответно на 26.05.2024, 26.06.2024, 26.07.2024, 26.08.2024 г. Ето защо и на основание т. 9.2 от ОУ към Договора ищецът като кредитодател е обявил вземанията по Договора за предсрочно изискуеми – неплащане на две поредни погасителни вноски като и на основание чл. 86 ЗЗД се претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 26.80 лв. За исковите суми ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. дело №57160/2024 г., която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 ГПК и ето защо се предявява настоящия установителен иск. Като се ангажират доказателства се желае решение в този смисъл.

В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК такъв е постъпил от особения представител на ответника, с който искът се оспорва като се излага, че не налице заемно правоотношение – недействителност на договора при неспазване изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК и чл.11, ал.2 от ЗПК; недействителен и като сключен в противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и на основание чл.22, вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК – начислената и претендирана неустойка, оспорва се и действителността на клаузата за ГПР като се излага, че е неясна. Не се ангажират доказателства и се желае решение в този смисъл.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД, чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно отношение по договор за кредит, по което той в качеството на кредитодател е предоставил на ответника паричен кредит в посочения размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

В конкретния случай ищецът се позовава на възникнало между страните правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние – по електронен път чрез използване на интернет страница, с оглед на което правоотношението между страните попада в приложното поле на ЗПФУР.

Ищецът е изложил твърдения, че процесният договор за потребителски кредит е сключен посредством подаване на заявка на онлайн сайта на търговеца, а именно www.creditins.bg, предвид на което приложимият закон относно формата на изявленията е ЗЕДЕУУ (с предишно наименование ЗЕДЕП). Съобразно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

Съдебната практика приема, че електронният документ не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан. Съобразно разпоредбата на чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е лицето, което се сочи като 2 негов извършител.

В настоящата хипотеза ответникът е сезирал кредитора посредством попълване на електронна заявка на сайта на търговеца за кандидатстване за кредит. Самият формуляр от 26.04.2024 г. (заявка № 018136) е приет по делото и съдържа лични данни, а именно: три имена на ответника, ЕГН, месторабота, доходи в лева, както и номер на заявката, дата и час на заявката, вид кредит – продукт „Екстра“, сума на кредита – 2000 лева, срок – 10 месеца. По делото е представен и сключеният между страните от разстояние Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ012499 /26.04.2024 г., както и приложимите към него общи условия, в който се съдържат личните данни на ответника, включително номер на лична карта и дата на издаването й, постоянния адрес на ответника, както и изявлението му, че е запознат и приема специалните и общите условия на търговеца. От договора се установява, че на кредитополучателя се предоставя потребителски кредит в размер на сумата от 2000 лева за задоволяване на текущи потребителски нужди, за което се начислява и договорна лихва при уговорен между страните годишен лихвен процент от 9 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 49,7 %. Предвидено е и задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение във формата на гаранция, като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка в общ размер 1 433,30 лева. Съгласно уговореното между страните и приложения в договора погасителен план кредитът подлежи на връщане за период от 10 месеца с размер на месечната вноска от общо 358,33 лева (включваща 200 лева главница, 15 лева – договорна лихва и 143,33 лева – начислена неустойка), платима на 26-то число от месеца, с краен срок за издължаване на кредита – 26.02.2025 г.

Приета е и разписка за извършено плащане, от която се установява, че на 26.04.2024 г. ответникът е усвоил заемната сума.

Съобразявайки легалните дефиниции на понятията „електронен документ“ и „електронен подпис“, дадени в чл. 3, т. 35 и т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., и с оглед представените и приети по делото заявка № 018136/26.04.2024 г. и Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ012499 /26.04.2024 г., съдържащи подробна информация относно личните данни на ответника, и разписка за извършено плащане на същата дата, настоящият съдебен състав приема, че процесният договор е сключен именно от ответника, който се е съгласил на отправеното му предложение от ищеца – кредитодател, предоставяйки му личните си данни. В случая договорът за кредит се счита за сключен не в момента на подписването му на хартиен носител, а в момента на изразяване на съгласието на ответника чрез потвърждение в съответния линк.

Ето защо и съдът приема за доказан факта, че между страните е сключен посоченият договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че сумата по договора е получена от М., с оглед на което неоснователни се явяват възражението на ответната страна за липсата на сключен между страните договор за потребителски кредит.

3

Процесният договор за кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и §13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.

Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото (арг. ТР № 1/2020 на ОСГТК на ВКС). Освен това съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, на основание чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК договорът за кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. Съдът намира, че в случая не е спазено изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в процесния договор неустойка за непредоставяне на обезпечение представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Поради това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Гореизложеното поставя потребителя в неравноправно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Следователно, за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

В разглеждания случай в договора за кредит е посочено, че ГПР е 49,7 %, но от съдържанието на уговорките между страните не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, каквото е изискването на закона. Не става ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и на възнаградителната лихва, 4 която е част от него, съответно дали в същия е включен размерът на неустойката и/или на други разходи, което поставя потребителя в невъзможност към момента на сключване на договора да прецени какъв е видът и размерът на всички разходи, които следва да направи във връзка с кредита. Нещо повече, безспорно по естеството си неустойката представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод се налага от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, съгласно която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.