Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19032 от 20.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 71254/2022
Вид
Решение № 19032
Подписан
20.11.2023
Състав
МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19032 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседА.е на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20221110171254 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата Б. Д., извършено със заповед № 0002/08.12.2022 г.

Твърди се в исковата молба, че по силата на трудов договор № 00230/24.03.2022 г. между стрА.те е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „сервитьор“ в „Пърленките“ ООД, като със заповед № 0002/08.12.2022 г., издадена от управителя на дружеството Веселин В., на ищцата е наложено дисциплинарно наказА.е „уволнение“. Поддържа се, че не са били осъществени сочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина. Сочи, че заповедта не е мотивирана съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като не е посочен начин на извършване на нарушенията и причинната връзка с описА.я резултат. Признава, че след 13.10.2022г. Д. не се е явявала на работа, защото е била фактически отстранена от работа от управителя на дружеството. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал в законоустановения срок писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск, като поддържа, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказА.е, като е изпълнил задълженията си по чл.193 КТ и от ищцата са изискА. обяснения, че дисциплинарното наказА.е е наложено в срока по чл.194 КТ. Счита, че заповедта е мотивирана според изисквА.ята на чл. 195 КТ, както и че тежестта на наложеното наказА.е е съобразена с критериите на чл. 189 КТ. Оспорва твърдението, че Д. е била отстранена от работа на 13.10.2022г. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на стрА.те и като прецени, по реда на чл. 235 от ГПК, събрА.те по делото доказателства, приема за установено следното:

Иск с правно основА.е чл.344 ал.1 т.1 от КТ

Не е спорно между стрА.те, а и се установява от трудов договор №00230/24.03.2022г., че между същите е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата е заемала 1 длъжност „сервитьор“ при ответника.

Със заповед № 0002/08.12.2022г. на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основА.е чл.330 ал.2 т.6 от КТ - с налагане на дисциплинарно наказА.е „уволнение”.

Доколкото разпоредбата на чл.194 от КТ е императивна и съдът дори и без направено възражение следи за спазването на сроковете служебно, то в настоящия случай констатира, че не е налице нарушение от страна на работодателя при издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение и същата е издадена именно в изискуемите срокове: дисциплинарното наказА.е се счита наложено от датата на връчване на заповедта, а именно – 08.12.2022г. /л. 1 0-11 от делото/, дисциплинарните нарушения, които се сочи ищцата да е извършила са за периода 29.08-18.09.2022г. Разпоредбата на чл.194 ал.1 от КТ посочва като начален момент, от който започва да тече срокът за налагане на дисциплинарно наказА.е узнаването му от работодателя, в настоящия случай това е станало на 13.10.2022г., /когато е започнала проверка от страна на работодателя/, като същият е началният момент, от който е започнал да тече срок и за другото нарушение на трудовата дисциплина – неявяването на ищцата на работа след 13.10.2022 г., съответно към датата на издаване на заповедта респ. връчването й не е изтекъл 2-месечния срок и съответно 1- годишния от момента на извършването на нарушенията.

В случая заповедта за налагане на дисциплинарно наказА.е и прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от компетентно лице, т.е заповедта е издадена от лице, в кръга на неговите правомощия, в рамките на предвидените в чл. 194 КТ срокове, при изискване обяснения на ищцата /предходна покана чрез ЧСИ, получена от ищцата на 26.11.2022г. – л. 53 от делото/ като е достатъчно обясненията да бъдат поискА. от работодателя. Заповедта е връчена по надлежния ред на ищцата на 08.12.2022г., от когато би следвало да е породила и действие – прекратяване на трудовото правоотношение.

При прекратяване на трудово правоотношение немотивираността на заповедта, липсата на фактически и правни основА.я посочени в нея или протИ.речието между тях, както и нарушаване на процедурата по налагане на наказА.ето, са самостоятелно основА.е обуславящо незаконността на уволнението.

В случая трудовото правоотношение е прекратено на основА.е чл.330 ал.2 т.6 от КТ, т.е. поради изчерпателно изброени в закона юридически факти, възникнали след сключване на трудовия договор и което е основА.е за прекратяване на трудовото правоотношение от т.нар. виновни състави, т.е. предполагат вината на работника или служителя за преустановяване на трудовоправната връзка - в случая поради налагане на наказА.е „уволнение”.

Като нарушение на трудовата дисциплина е посочено: чл.190 ал.1 т.2 от КТ, а именно неявяване на работа в периода 13.10.2022 г. – 31.10.2022 г., както и чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 9 КТ. /За пълнота следва да се посочи, че съгласно постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 105 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4992/2013 г., III г. о., ГК на ВКС преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали събрА.те по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като без значение е посочената в заповедта законова квалификация на дисциплинарното нарушение. При протИ.речие между тази квалификация като цифрово изражение и посочените в мотивите на заповедта обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на тези обстоятелства/.

2

Не е спорно между стрА.те обстоятелството, че ищцата не се е явявала на работа на посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение дни.

Ищцата претендира, че не се е явявала на работа след датата 13.10.2022г., когато е била фактически отстранена/уволнена от управителя на дружеството.

На първо място следва да се посочи, че това твърдение остава недоказано. Съдът приема за установено обратното, а именно, че ищцата Боголуюба Д. не е била нито отстранена, нито възпрепятствана да се яви на работа на датата 13.10.2022г., а също и не е била фактически „уволнена“, както твърди. Горното се констатира след анализ на доказателствената съвкупност по делото, а именно, показА.ята на свидетелите, приложена вайбър кореспонденция, протоколи за удостоверяване неявяването на работа, както и самите твърдения на ищцата. Съдът дава вяра и на показА.ята на св. В.а в тази им част, въпреки че същата като съпруга на управителя на дружеството-работодател е заинтересована от изхода на делото, тъй като сведенията дадени от нея съответстват на останалия доказателствен материал по делото.

Свидетелката Стоилова казва, че на 13.10.2022г. Боголуюба Д. е изработила нейната половинка от деня и си е тръгнала, което се е случило след спор относно настъпило „недоразумение“ за направени отстъпки по-големи от обичайните. Същата обяснява как на 13.10.2022г. след установения случай с направена неследваща се отстъпка на клиент не е имало скандал между Боголуюба Д. и управителя на дружеството-работодател Веселин В., а тя е продължила да работи. Тази фактическа обстановка не се опровергава по никакъв начин от показА.ята на св. Карабельова и В.а. Действително свидетелят Вътов твърди, че на датата 13.10.2022г. е възникнал скандал между Боголуюба Д. и Веселин В., в който са били отправяни обиди към ищцата, но не сочи същата да е била отстранена от работното си място по този повод. Още повече съдът не кредитира показА.ята на свидетеля в тази им част, тъй като те си протИ.речат пряко с приетият за контрол на същите Протокол за разпит на свидетел по досъдебно производство № 15323/2023г. по описа на СРП, където той казва, че не е запознат със случая от 13.10.2022г. и не знае какво точно се е случило тогава. Също така съдът отчита, че същият е заинтересован от изхода на делото, като част от служителите, които са напуснали оргА.зирано и самоволно работното си място след 13.10.2022г., поради което са били по-късно уволнени. Установява се, че между ищцата и управителя на дружеството В. на същата дата е бил проведен телефонен разговор, по време на който са били поискА. обяснения във връзка с направени неследващи се отстъпки. Няма данни Боголуюба Д. да е била „уволнена“ чрез този разговор или да е било заявено да не се явява на работа на следващия ден. Напротив, има данни, че ищцата е била поканена изрично да се яви на следващата сутрин, за да даде обяснения по случая. Единствено до известна степен протИ.речиви с гореописаната обстановка са показА.ята на св. Карабельова, която сочи, че Веселин В. е разговарял на висок тон по телефона с Боголуюба Д.. Въпреки това свидетелката не сочи конкретни негови думи или изрази, и най-вече такива свързА. с уволнение или относно явяване на ищцата на работа на следващия ден.

От гореописА.те доказателства се извежда единствено, че Боголуюба Д. не се е явявала на работа в периода от 13.10.2022 г. – 31.10.2022 г., както е записано и в заповедта за уволнение. Както се спомена по-горе няма данни същата да е била възпрепятствана от работодателя да се яви на работното си място. Следва да се добави, че задължението на работника да се явява на работа, предвидено в чл. 126, ал. 1, т. 1 КТ не отпада при извършено устно уволнение, както счита ищцата. Независимо от дадени от работодателя разпореждА.я и устни уговорки работникът е длъжен да се яви на работното си място преди началото на работното време, докато не бъде уволнен по законоустановения ред с писмен акт. При установяване на обратното, а именно неявяване на работника на работа без основА.е, несъмнено е налице нарушение на трудовата дисциплина.

Следователно при установеност по несъмнен начин на описаното в заповед № 3

0002/08.12.2022г. нарушение от страна на ищцата и като взе предвид, че при основА.ето за уволнение по чл. 190, т. 2 КТ не следва да се съобразява тежестта на нарушението, съдът счита, че работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарно наказА.е - уволнение.

Не е необходимо да са налице останалите основА.я за налагане на дисциплинарно наказА.е, доколкото едното нарушение, обусловило налагането на най-тежкото наказА.е за нарушаване на трудовата дисциплина, е установено безспорно, т.е. дори и да се приеме, че липсва друго нарушение, така извършеното уволнение не би било незаконосъобразно.

Въпреки това за пълнота съдът ще се произнесе по останалите основА.я за уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ. Тези основА.я се изразяват в едно и също поведение на служителката, а именно присвояване на средства от работодателя. Като мехА.зъм работодателят е посочил записване в електронна система на предоставени неследващи се отстъпки на клиенти и присвояване на разлика от Боголуюба Д.. Като съобрази доказателствата, събрА. по делото, съдът намира, че тези обстоятелства не са били доказА. в условията на пълно и главно доказване, каквото е необходимо за приемането им за установени. От изготвената съдебно видеотехническа експертиза единствено се извежда, че Боголуюба Д. е изпълнявала задълженията си като сервитьор, като е прибирала платени от клиенти суми за покриване на сметките им. От изготвената съдебно софтуернотехническа експертиза се установява, че за процесния период в изследваната система, ползвана от дружеството, са въведени отстъпки в общ размер от 9391,40 лв., като обаче, не се констатира лицето, което е въвеждало данните за направени отстъпки. В констативно-съобразителната част на експертизата е посочено, че до м. октомври 2021г. всеки един сервитьор е използвал собствен акаунт и карта, чрез който е вкарвал съответната поръчка в програмата /ЯНАК/ и при нейното приключване е издавал касов бон. От началото на месец ноември 2021г., обаче, всички сервитьори са работели през един акаунт, което прави невъзможно установяването чрез тази експертиза на лицето, въвело констатирА.те отстъпки.