Присъда № 92 от 20.10.2022, Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 5.../2022 г. по описа на Районен съд П.

МОТИВИ:

Наказателното производство е образувано по тъжба на Г. АС. П., ЕГН:

********** срещу Й. Г. М., роден на ... г. в гр. П., живущ в с. Д., общ. П., ул.

„...“, № ..., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование, безработен, ЕГН: ********** за това, че на ... г. в с. Д., общ. П. е причинил на Г. АС. П., ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по главата, кръвоизлив под конюнктивата на лявото око, притваряне на лява очна цепка, представляващи разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от тъжителя Г. АС. П. против подсъдимия Й. Г. М. за сумата от 5000 лева, представляваща претърпени от престъплението на ... г. неимуществени вреди в резултат на нанесената му лека телесна повреда, изразяваща се в болки, страдания, стрес и ужас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – ... г. до окончателното изплащане на сумата и е конституиран тъжителят Г. АС. П. като граждански ищец по делото.

Частният тъжител и граждански ищец Г. АС. П. чрез процесуалния си представител пледира за постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен. Моли да се уважи предявения граждански иск в неговата цялост, както и да му бъдат присъдени и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Подсъдимият не се признава за виновен по така повдигнатото обвинение. Дава обяснения, че е бил предизвикан от тъжителя, който обиждал жената, с която живее на семейни начала.

В дадената му последна дума желае да бъде оправдан.

Районен съд П., като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Свидетелката Т. П.а е майка на тъжителя Г.П. и на В. П.. Тримата живеят в общо домакинство на адрес: с. Д., ул. „О.“ № 7А. В. има син – свидетелят А.В.А., който е непълнолетен и също живее с нея на посочения адрес. Последната периодично отсъства от страната, тъй като работи в чужбина. В периодите, в които отсъства, грижите за А. А., се поемат от неговите баба и вуйчо.

На ... г., около ... ч., А. А. се намирал със свой приятел пред дома си в с.

1

Д. и разговаряли. В този момент подсъдимият Й.М. се задал по улицата с метална тръба в ръка, като ругаел и се заканвал със саморазправа спрямо Г.П..

Причина за поведението му били думите на жената, с която живее на семейни начала – свидетелката М. Л. преди това, която твърдяла пред него, че тъжителят я наричал курва и предлагал да бъде сводник. Подсъдимият стигнал до дворната врата на къщата, в която живеел тъжителят, блъснал я със сила и влязъл в двора. Без да спира, изблъскал със все сила и входната врата на къщата, тя се отворила и той нахлул вътре, продължавайки със заканите си. А. А. се изплашил от видяното и тръгнал след М.. Когато го настигнал, последният вече бил в стаята, в която спели Т. и Г.П.и. Стресиран от влезлия Й., Г.П. инстинктивно се изправил от леглото. Подсъдимият му нанесъл два удара с юмрук в областта на лицето, от което Г.П. паднал на леглото си. Тръгнал отново да става, но получил трети юмручен удар, след който вече не можел да се изправи. Тогава подсъдимият М. вдигнал металната тръба, която била в другата му ръка, и замахнал да удари Г.П. с нея. За да предотврати такъв удар, Т. П.а хванала тръбата с ръце. Тогава подсъдимият М. ударил и нея, като и нанесъл 3 удара с юмрук в областта на лицето, от които тя също паднала. В този момент А. А. се намесил като хванал в гръб нападателя и му направил хватка тип „ключ“, с която обездвижил ръцете на подсъдимия. Започнал да го изтегля навън от къщата. През това време М. не изпускал тръбата от ръцете си и продължавал да ругае, да псува и да се заканва. Същевременно се опитвал да се отскубне от приложената му хватка.

Когато вече били на верандата, той успял да се измъкне и се опитал да нанесе удар с върха на тръбата в коремната област на А.. Последният, обаче, успял да хване тръбата и започнал да я бута в обратна посока. Така успял да избута подсъдимия от верандата. Последният бил видимо разярен от това обстоятелство и с тръбата в ръка се насочил към паркирания в двора лек автомобил „РР.М.С.“ с рег. № ..., собственост на В. П., която по това време била в чужбина. С тръбата нанесъл няколко удара, с които счупил прозореца на задна лява врата на автомобила. След това излязъл извън двора и през решетъчната гаражна врата нанесъл още няколко удара на автомобила, с които счупил задното му панорамно стъкло, заедно с чистачката, и причинил побитости по металната част на задната врата. На улицата вече се били събрали доста хора, които наблюдавали случващото се. Някои от тях се намесили и вразумили подсъдимия М. да престане с агресивните си действия, в резултат на което същият си тръгнал. Около 21.33 ч. А. А. се обадил на тел.112 и съобщил за случилото се. На подадения от него сигнал се отзовал патрулен полицейски автомобил. Когато същият пристигнал обаче, подсъдимият и голяма част от виделите случилото се, вече си били тръгнали.

Във връзка със сигнала не била изпратена линейка. Това наложило Г.П. и Т. П.а, заедно с А. А., да отидат сами до Спешно отделение при „МБАЛ П.“ АД, където пристигнали около 23.20 ч. Там двамата пострадали били прегледани и след като се убедили, че липсват основания за хоспитализирането им, били освободени да си ходят.

2

На ... г. двамата били прегледани в кабинет по съдебна медицина от д-р П.М.. Съгласно СМУ № 35/2021 г., издадено на Г.П., вследствие на нанесения му побой, последният е получил следните травматични увреждания: кръвонасядане по главата, кръвоизлив под конюнктивата на лявото око, притваряме на лява очна цепка, представляващи разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е., по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните в наказателното производство доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Т. П.а, А. А. и М. Л., приетите писмени доказателства – СМУ № 35/2021 г. от д-р П.М.; Етапна епикриза от ... г. на Г.П., издадена от д-р П.С.; ЕР № 2742 от зас. № 152/09.02.2021 г. на 2ри с-в на ТЕЛК към „МБАЛ П.”АД; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 021087 от 04/05 12.2021 г.; Резултат от рентгеново изследване на Г.П., разчетено от д-р Т.Б.; Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 021087 от 04/05 12.2021 г; СМУ № 34/2021 г. от д-р П.М.; БЛ № Е20210591272/01.12.2021 г.; Амбулаторен лист № 005411/01.12.2021 г.;

Кардиограма от 01.12.2021 г. на Т. П.а; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 021088 от 04/05 12.2021 г.; Резултат от рентгеново изследване на Т. П.а, разчетено от д-р Т.Б.; Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 021088 от 04/05 12.2021 г.; Свидетелство за регистрация на МПС Част I за лек автомобил „РР.М.С.“ с рег. № ...; 4 бр. снимки на автомобила от 05.12.2021 г.; Печат с вх. № 181800-18718 от ... г., под който в РУ-П. е заведена жалбата на пострадалите; Протокол за уведомяване на пострадал от престъпление от 09.03.2022 г., Постановление от 22.03.2022 г. по ДП № 39/2022 г. на зам. районен прокурор при Районна прокуратура – П., писмо от РУ П. с приложена докладна записка, характеристична справка, както и приложени материали по преписката, писмо от РЦ 112 Кърджали с приложен компактдиск и справка за съдимост на подсъдимия, както и вещественото доказателство – компакт диск със запис на три обаждания на тел.112, изслушани в съдебно заседание.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т. П.а и А. А., като частично кредитира показанията на М. Л. по следните съображения:

Показанията на първата група свидетели - Т. П.а и А. А. са ясни, категорични, логични и взаимно се допълват. Именно показанията на тези свидетели изцяло подкрепят гореизложената фактическа обстановка.

Свидетелите се явяват и очевидци пряко на нанесените удари от страна на подсъдимия спрямо тъжителя. За свидетелите Т. П.а и А. А. са налице обективни данни – те са майка и племенник на тъжителя, които може да сочат, че са заинтересовани по някакъв начин от изхода на делото, но съдът няма реална причина да не кредитира техните показания, защото се подкрепят и от събраните писмени доказателства, както и от изслушаните записи с 3 обаждания на тел.112. Реално дори показания на свидетелката Л. и обясненията на самия подсъдим подкрепят изнесеното от тези свидетели – че подсъдимият е отишъл в дома на тъжителя, за да се разправят, като е възникнал конфликт, довел до нанасянето на удари от подсъдимия по тъжителя. Ето защо съдът кредитира изцяло показанията на Т. П.а и А. А. по отношение на съставомерните обстоятелства, тъй като същите чрез взаимно допълване разкриват изцяло обективната истина по делото.

Съдът счита, че с оглед събраните доказателства по делото не се установи по безспорен и категоричен начин лично тъжителят да е отвърнал на подсъдимия също с удари. От разпита на свидетелите стана ясно, че тъжителят по никакъв начин не е отвърнал на ударите на подсъдимия, поради което и разпоредбата на чл.130, ал.3 НК не следва да намери приложение.

При така установената и възприета фактическа обстановка е видно, че от обективна страна Й. Г. М. е осъществил състава на престъплението по чл.

130, ал.1 от НК, като на ... г. в с. Д., общ. П. е причинил на Г. АС. П., ЕГН:

********** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по главата, кръвоизлив под конюнктивата на лявото око, притваряне на лява очна цепка, представляващи разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Съдът намира за установени и доказани с оглед събраните доказателства по делото всички елементи от престъпния състав по категоричен начин.

От субективна страна деянието по чл.130, ал.1 от НК е извършено с пряк умисъл, тъй като в съзнанието на подсъдимия е съществувала ясна представа, че ударите с ръце в главата на пострадалия ще доведе до разстройство на здравето на тъжителя и същевременно подсъдимият е искал настъпването на вредните последици, като е предприел и извършил тези действия. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието по чл.130, ал.1 от НК, като е имал представа за всички елементи на състава, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Той е бил наясно, че извършва действия, които според използваните начини и средства са от естество да причинят увреждане на здравето и телесната цялост на друго човешко същество, като е съзнавал найобщо, че деянието слага начало на причинния процес на телесното увреждане на жертвата.

Санкцията в чл. 130, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация. Подсъдимият не е осъждан към момента на извършване на деянието, но вече веднъж е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Тъй като глобата по последното не е заплатена, съответно не е изтекъл давностният срок за нейното събиране, то е налице пречка за повторно прилагане на този 4 институт.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото определяне.

Съдът прецени като сравнително висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние. То не представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, но все пак следва да се отбележи, че засяга интегритета и телесната цялост на друго човешко същество.

Съдът прецени като сравнително висока и обществената опасност на подсъдимия, който макар и неосъждан (освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание), има лоши характеристични данни, не е постоянно трудово ангажиран, употребява алкохол и се ползва с лошо име по местоживеене.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид смекчаващите вината обстоятелства – чистото съдебно минало, подсъдимият е извършил деянието вследствие на думите на свидетелката Л., че тъжителят я обижда и доброто процесуално поведение, отегчаващи такива - лоши характеристични данни с лошо име по местоживеене, нанасянето на удари и на свидетелката П.а, както и повреждането на лек автомобил.