Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3402 от 01.07.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 9278/2025
Вид
Решение № 3402
Подписан
01.07.2026
В сила
24.09.2026
Състав
Мария Димитрова Личева - Гургова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3402 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330109278 по описа за 2025 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявен от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, старо наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, сграда „Изток Плаза“, чрез пълномощник***А. В., против „ПОЛИХИМПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК 201006175, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 68, ет. 2, офис 8, чрез адв. С. Х. К., с който се иска от съда да признае за установено съществуването на вземане в размер на 23 267,45 лева главница, представляваща неизплатени задължения за предоставени мрежови услуги за периода от 25.01.2022 г. до 16.01.2025 г. по 41 бр. данъчни фактури, издадени във връзка с договор за продажба на електрическа енергия за обект, находящ се в с. ***, даден от оператора ***, заведен с клиентски № ***, с предоставена мощност 700 кВт; сумата от 4 122,37 лева мораторна лихва за периода от 25.01.2022 г. до 16.01.2025 г. върху главницата по 41 бр. данъчни фактури, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д.

№ ***г. по описа на Пловдивски районен съд до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се сторените в заповедното и в настоящото исково производство разноски.

С исковата молба ищецът твърди, че „Електрохолд Продажби“ ЕАД, със старо наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД, е дружество, притежаващо Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция №*** г., издадена от ДКЕВР, както и Лицензия за търговия с електрическа енергия №*** г. Твърди, че ответното 1 дружество „Полихимпласт“ ЕООД и ищцовото дружество се намират в договорни отношения по силата на чл. 62, ал. 6 и чл. 104, ал. 2 и ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия, като ответникът е потребител, а ищецът е доставчик от последна инстанция по смисъла на чл. 15 от ПТЕЕ.

Твърди се, че страните са в облигационна връзка за обект, находящ се в ***, даден от оператора ***, заведен с клиентски № ***, с предоставена мощност 700 кВт, по силата на договор за снабдяване с електрическа енергия от доставчик от последна инстанция съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката. Поддържа се, че длъжникът е ползвал мрежови услуги за посочения обект за периода от 25.01.2022 г. до 16.01.2025 г.

Ищецът твърди, че на *** г. длъжникът е подал заявление за сключване на договор за продажба на електрическа енергия за стопански нужди до доставчика от последна инстанция „Електрохолд Продажби“ ЕАД, тогава с наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД, регистрирано с вх. № *** г. За удостоверяване на правото си да бъде потребител за имота длъжникът представил нотариален акт за замяна на недвижим имот №***г. Ведно със заявлението длъжникът декларирал, че е влязъл във владение на имота, а бившият собственик подал заявление за прекратяване на неговия договор за продажба на електрическа енергия, поради прехвърляне на правото на собственост на „Полихимпласт“ ЕООД.

Твърди се, че на *** г. длъжникът декларирал, че му е предоставена мощност от 3400 кВтч с декларация вх. № *** г., като поискал предоставената мощност да бъде намалена до 700 кВтч. Изготвено било становище на оператора на електроразпределителната мрежа с изх. № *** г. за определяне на предоставената мощност на съществуващ абонат, с което били определени техническите изисквания за намаляване на предоставената мощност. След изпълнение на изискванията от страна на клиента предоставената мощност била намалена, поради което цената на предоставените мрежови услуги се определяла на база мощност 700 кВтч, видно и от съдържанието на фактурите.

Ищецът поддържа, че съгласно чл. 95а от ЗЕ доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ, до избора на друг доставчик, или когато избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини.

Съгласно чл. 95а, ал. 2 от ЗЕ снабдяването с електрическа енергия по ал. 1 е услуга от обществен интерес, която се предоставя въз основа на договор при общи условия при условията на равнопоставеност и съгласно правилата по чл. 91, ал. 2 от ЗЕ.

Относно неизпълнението на договорните отношения и основанието за възникване на задължението се твърди, че длъжникът не е заплащал дължимите суми към доставчика от последна инстанция. Същевременно договорът продължавал да действа, като продължавали да се дължат суми за потребена електрическа енергия и за такса мощност на дневна база, която се заплаща съгласно ЗЕ, ПТЕЕ и съгласно определения от КЕВР размер. Ищецът поддържа, че доставката от последна инстанция е услуга от обществен интерес и дружеството не може едностранно да прекрати договора без изрично искане от клиента, 2 каквото не било постъпило.

Посочва се, че от съдържанието на фактурите се установява, че за отчетния период не е отчетено потребление на електрическа енергия, но цената за разпределение се формира от цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос, които имат за предназначение да компенсират разходите на разпределителните дружества за експлоатация, реконструкция, разширяване и управление на електроразпределителната мрежа. Принципът на заплащане на тази услуга бил на солидарност – такава цена заплащат всички клиенти, притежаващи обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа, независимо от моментната консумация.

Твърди се, че разходите за поддръжка и управление на мрежата не зависят от размера на консумацията на отделния потребител, а от ангажирания за нуждите на всеки отделен потребител капацитет от мрежата в съответствие със заявената от него мощност. Дори когато клиентът не ползва електрическа енергия, дружеството поддържа съоръженията в готовност да осигури максималната заявена от клиента мощност във всеки един момент. Още с присъединяването на обекта и сключване на договор за доставка се договаря предоставената мощност, която представлява максимална или „гранична“ мощност, която операторът на мрежата следва да резервира.

Ищецът сочи, че цената на електрическата енергия на регулирания енергиен пазар в България се определя от КЕВР съгласно разпоредбите на ЗЕ, наредбите за регулиране цените на електрическата енергия, решенията и задължителните указания на КЕВР. От своя страна цената за разпределение се формира от цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос, като дължимостта и заплащането на цената достъп като част от общото задължение по договора за доставка е регламентирано в ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, цената за достъп до електроразпределителните мрежи подлежи на регулиране от КЕВР.

„Електрохолд Продажби“ ЕАД твърди, че е изпълнило задължението си по договора за продажба на електрическа енергия и за процесния период на посоченото място на потребление са предоставени мрежови услуги, за които дружеството е издало отделни данъчни фактури, в които са посочени конкретно дължимите суми и периоди. Не било изпълнено задължението за плащане стойността на ползваните услуги за процесния период в размер на 23 267,45 лева главница по 41 броя фактури, както и законната лихва за забава за периода от 25.01.2022 г. до 16.01.2025 г. в размер на 4 122,37 лева. До датата на подаване на заявлението в съда не били преведени горните суми по сметката на дружеството.

Ответникът „ПОЛИХИМПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК 201006175, чрез адв. С. Х. К., с отговора на исковата молба оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Счита изложените в исковата молба обстоятелства за неверни и неточни.

Ответникът оспорва представеното писмено пълномощно като валиден начин на упълномощаване за сключването на твърдения договор между ищеца и ответника. Твърди, че не му е известно за такова издадено пълномощно от предходния*** и оспорва 3 пълномощното от М. Т. Б. към Н. А., като поддържа, че е възможно същото да не носи подписа на М. Т. Б., тъй като такъв документ липсвал при предаване на документите на приобретателя на дружеството.

Ответникът поддържа, че за валидността на договорите за продажба на електрическа енергия, сключени от упълномощен представител, е необходимо нотариално заверено пълномощно, което според него било изрично условие в общите условия на доставчиците на електроенергия. Сочи, че в случая е представено обикновено писмено пълномощно, което пораждало съмнение относно изначалното валидно установяване на договорни отношения между страните.

Ответникът твърди, че изобщо не е ползвал електроенергия в имота, като според него е възможно трето недобросъвестно лице да е получило достъп до електроснабдяване, използвайки името и партидата на ответника. С оглед на тези възражения счита, че липсва валидно сключено договорно отношение, на основание което да се извършва доставка на електрическа енергия, съответно липсва и задължение за плащане на цена по фактури, издадени на основание договор, който не е сключван, нито потвърден от страните. Моли съда да отхвърли предявения иск.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от заявителя в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК след подадено възражение от длъжника срещу издадената по ч. гр. д. № *** г. по описа на Пловдивски районен съд заповед за изпълнение. Налице е правен интерес от установяване съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като исковата претенция съответства по основание и размер на вземанията, предмет на заповедното производство.

Разгледан по същество, предявеният иск е основателен.

От представените по делото писмени доказателства, както и от заключението на съдебносчетоводната експертиза, се установява, че между страните е съществувало облигационно отношение за процесния обект, находящ се в с. ***, даден от оператора ***, заведен с клиентски № ***, по силата на което ищцовото дружество е доставчик от последна инстанция, а ответното дружество е клиент/потребител за небитови нужди. По делото са представени заявление за сключване на договор за продажба на електрическа енергия за стопански нужди от 01.11.2012 г., документи относно правото на ответника върху имота, както и документи за предоставената и впоследствие намалена мощност на обекта до 700 кВтч.

Неоснователно е възражението на ответника, че липсва валидно договорно правоотношение поради оспорване на пълномощното, с което е подадено заявлението. От една страна, задължението за заплащане на мрежови услуги не произтича единствено от еднократния акт на подаване на заявлението, а от установената и продължила във времето облигационна 4 връзка за процесния присъединен обект, от качеството на ответника като клиент по смисъла на ЗЕ и ПТЕЕ и от факта, че по партидата на дружеството са начислявани мрежови услуги за предоставена мощност. От друга страна, ответникът не ангажира доказателства, които да оборят материалната доказателствена сила на приетите по делото документи и да установят, че процесният обект не е бил заявен за снабдяване от името на дружеството, че партидата е открита без негово знание или че договорното отношение е било надлежно прекратено преди процесния период.

Самото твърдение, че при предаване на документите на приобретателя на дружеството липсвал екземпляр от пълномощното, не е достатъчно, за да обоснове извод за липса на облигационна връзка с доставчика от последна инстанция. Дружеството като правен субект отговаря за задълженията, възникнали по откритата на негово име партида за процесния обект, докато същата не бъде закрита или докато не бъде надлежно заявено прекратяване или промяна на отношенията с доставчика/оператора по предвидения ред. Такива доказателства по делото не са ангажирани.