Решение № 64 от 16.07.2021, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. , 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Донка Ив. Паралеева като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Гражданско дело № 20211860100131 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „****************“ ООД, ЕИК: ******** чрез упълномощения адв.В.П. от САК против Н. ИВ. ДР., с ЕГН:

**********, с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца- бивш работодател сума в размер на 1210 лв. на основание чл.220, ал.1 КТ, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие от страна на работника при прекратяване на трудов договор на основание чл.326, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.

Ищецът „****************“ ООД в исковата молба твърди, че по силата на трудов договор от 30.09.2020г. ответникът Н. ИВ. ДР. е заемал длъжността „оператор ПСМ“ при ищеца. Договорът бил за неопределен срок, с уговорено месечно брутно възнаграждение в размер на 610 лв. Твърди се, че само няколко месеца след постъпването си на работа ответникът подал молба на основание чл.326, т.1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, считано от 20.01.2021г. Искането за напускане било от същия ден 20.01.2021г., т.е. без да спазва императивно установения в КТ и в трудовия договор (чл.6) срок от два месеца, който дължи работника при волеизявление за напускане. В резултат на искането на работника работодателят „****************“ ООД издал Заповед №***/20.01.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно от 21.01.2021г. двете страни вече не били в трудовоправна връзка. Ответникът счита, че между страните е съществувал валидно сключен трудов договор, който е надлежно прекратен чрез 1 валидно формирано от ответника волеизявление. По безспорен начин се доказвало осъществяването на елементите от фактическия състав на прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника на основание чл.326, ал.1 КТ. Нямало направено оттегляне на молбата от 20.01.2021г. преди издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Запретата на чл.326, т.1 КТ не била спазена от ответника, защото двумесечното предизвестие, което той дължи, не било спазено. Това давало правно основание на „****************“ ООД да предяви настоящия иск по чл.220, ал.1 КТ за обезщетение за срока на неспазеното от работника предизвестие в размер на 60 дни или 2 месечни брутни трудови възнаграждения. От друга страна, на ответника били изплатени всички дължими съгласно КТ плащания- възнаграждение за месец януари 2021 г. и обезщетение по чл.224 КТ. С оглед на изложеното ищецът счита, че основанието за присъждане на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, е безспорно доказано и работникът дължи заплащането му.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна – Н. ИВ. ДР. и същият е взел становище по предявения иск чрез упълномощения адв.

Г.Г. от САК. В отговора е заявено, че ответникът не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение. Оспорва обаче начина на прекратяване на трудовото правоотношение, като твърди че ищецът го е принудил да подаде молба за прекратяване на трудовия договор. Уговорката била трудовото правоотношение да бъде прекратено по чл.325, т.1 КТ по взаимно съгласие на страните, без никоя от тях да дължи предизвестие. Сочи се, че молбата за прекратяване на трудовия договор е подготвена и предоставена на ответника от работодателя, който е заявил, че няма да допуска до работа повече Н.Д., което обстоятелство и представлявало пречка да се изпълнява уговореното между страните предизвестие. Характерът на работата бил такъв, че без съдействие на работодателя работникът нямало как да достъпи базата, машината, с която работи, и съответно да си изпълнява работата според трудовите функции, уговорени в трудовия договор и длъжностната характеристика. Ищецът твърди, че приложените писмени доказателства към исковата молба- молба за прекратяване на трудовия договор и заповед за освобождаване от заеманата длъжност, не означават, че работникът е поискал да му бъде прекратено трудовото правоотношение, а молбата може да има различен смисъл при допускане на тълкуване. Липсата на изписване на момента на подаване и приемане на молбата давало основание да възникнат съмнения дали този ден е отработен от работника и заплатен от работодателя. Върху молбата нямало резолюция на работодателя, не било посочено кога е приета и така се явявали неизяснени отношенията между страните и каква е била действителната воля на работника-ответник. Ответникът твърди, че действителната му воля е била да продължи да работи в дружеството на ищеца, но молбата от 20.01.2021г. и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са били подписани под натиск и при крайна нужда. Твърди се, че работодателят извикал работника при себе си и го принудил да подпише изготвените документи, както и фиша за заплата за януари 2021г., като той реално не е получавал сумата по фиша, а и сумата не била изчислена правилно, 2 защото при справка в дружеството можело да се установи, че работникът е отработил повече дни и не е ползвал платен годишен отпуск. На Д. не било начислявано възнаграждение за извънреден труд, включително за месец януари 2021г. Отделно от изложеното, следвало да се вземе предвид, че дружеството е изплащало реални възнаграждения на работниците по допълнително изготвяни справки, а по фишовете се начислявали и изплащали по карта т.нар. „официални заплати“. С оглед на това, ответникът твърди, че не му е заплатено не само официалното, но и реално дължимото възнаграждение, което е в размер на 1200 лв. за реално отработени 16 дни. Не Д. не му била оформена и трудовата книжка, което също е грубо нарушаване на трудовото законодателство. Твърди се в подадения отговор, че работодателят цели да се обогати неоснователно от работниците, които той принуждава да подписват документи, включително молби за ползване на платен годишен отпуск преди получаване на заплатата, заповеди за прекратяване на трудови договори и други документи, които са във вреда на самите работници, която принуда се осъществява като условие за изплащане на възнаграждението. За всички действия на ищеца била сезирана Инспекцията по труда и предстояло да се сезира Прокуратурата. Сочи се, че работодателят е създал порочна практика в отношенията работодател-работник, при която работниците се опасяват, че при предприемане на действия по защита на правата си, няма да получат заработеното възнаграждение в пълен размер и ще бъдат принудени да напуснат, като им се прекрати трудовото правоотношение, но не по реда на чл.325 КТ, а при условията на чл.326 КТ, което дава възможност на работодателя да претендира неправомерно обезщетение за неспазено предизвестие. Сочи се, че работодателят не е доказал, че е претърпял вреди в резултат на прекратяване на договора при условията на чл.326, ал.1 КТ. В условията на евентуалност се навежда възражение, че не е настъпил падежът на търсеното обезщетение, тъй като работодателят не е доказал, че е останал без работник, който да изпълнява задълженията на ответника и за колко време. Не бил уговорен освен това срок за плащане на обезщетението, ответникът не бил получавал и покана, поради което счита, че исковата молба е не само неоснователна и недоказана, но и преждевременно заведена. Ответникът моли съда да отхвърли иска. Направено е възражение за прихващане (първоначално посочено като насрещен иск и след това коригирано с уточнителна молба), с което се иска от съда, при условията на евентуалност, ако приеме, че ответникът Н.Д. дължи претендираното от ищеца обезщетение в размер на 1210 лв. и уважи иска, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, да се прихване с вземанията, които има Н.Д. спрямо ищеца за незаплатено трудово възнаграждение за месец януари 2021г. в размер на 1200 лв.

В съдебно заседание ищецът чрез упълномощения адв.В.П. от САК поддържа предявеният иск и моли съда да постанови решение, с което да уважи в цялост исковата претенция, като при уважаване на главния иск бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претенциите. Ищецът чрез адв.П. претендира да му бъдат присъдени разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Преди последното съдебно заседание депозира молба чрез пълномощника си адв.Г., с която моли 3 искът, предявен от ищеца „****************“ ООД, да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а в случай, че бъде уважен искът на ищеца за сумата от 1210 лв. и законна лихва, да се уважи наведеното възражение за прихващане със сумата от 1200 лв., представляваща дължимо на Н. ИВ. ДР. трудово възнаграждение за януари 2021г.

Ответникът също претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ответникът е работил при ищеца „****************“ ООД. Това обстоятелство се доказва и от представения Трудов договор №****/30.09.2020г. между „****************“ ООД и Н. ИВ. ДР., видно от който ответникът е заемал длъжност „Оператор пътно-строителни машини“ за неопределен срок, при пълно работно време и основно месечно трудово възнаграждение от 610 лв. Уговореното с договора предизвестие за неговото прекратяване е 60 дни. Представена е и длъжностна характеристика за длъжността, заемана от ответника Н.Д., която съдът не намира за нужно да обсъжда.

Ищецът е представил „Фиш за заплата“ за месец януари 2021г. на Н. ИВ. ДР., в който е посочено, че основното му възнаграждение е 650 лв. Според отразеното във фиша за месец януари работникът е отработил 11 дни, за които му е начислено брутно възнаграждение от 357.50 лв. и е ползвал 1 ден платен годишен отпуск.

Представена е по делото Молба от Н. ИВ. ДР. до Управителя на „****************“ ООД, със съдържание: „Уважаеми г-н А.В.В., Моля да бъда освободен/а от заеманата от мен длъжност в ръководеното от Вас предприятие, считано от 20.01.21г. /чл.326, ал.1 от Кодекса на труда/. Надявам се молбата ми да бъде удовлетворена“. Молбата е от дата 20.01.2021г. и носи подпис на молителя Д..

На същата дата, на която работникът е подал молбата- 20.01.2021г. работодателят е издал процесната заповед №*** за прекратяване на трудов договор № ****/30.09.2020г.

Посочено е в заповедта, че на основание чл.326, ал.1 Кодекса на труда се прекратява трудовото правоотношение с Н. ИВ. ДР.. Като причина за прекратяване на трудовия договор е посочена: „в съответствие с чл.326, ал.1 от Кодекса на труда /Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие/“. Посочено е още в заповедта, че на работодателя следва да се изплати на основание чл.220, ал.1 КТ (за срока на недаденото или неспазено предизвестие) сума в размер на две брутни трудови възнаграждения. Заповедта е подписана от управителя на ****************“ ООД. Видно от самата заповед, препис от нея е връчен на Н.Д. на 20.01.2021г.

За обосноваване на твърдението си, че е упражнявал извънреден труд през месец януари 2021г., който не му е заплатен, ответникът Д. е представил копие на документ /по 4 всяка вероятност „Заповед“, макар да не се чете заглавието на документа/, с който управителят на „****************“ е наредил определени лица, сред които Н. ИВ. ДР., да работят в условията на извънреден труд за времето от 08:00 ч. до 17:00 ч. на 09.01.2021г. и на 10.01.2021г. В цитирания по-горе фиш за работна заплата не е отразено Н.Д. да е работил при условията на извънреден труд и такъв да му е бил заплатен, макар в заповедта да е посочено, че заплащането на цитираните в нея работници ще се извърши на основание чл.262, ал.1, т.2 КТ. Представен е и списък, който не е ясно към какво е приложение, в който Н.Д. се е отбелязал като присъствал срещу подпис на дати: 02.01.2021г., 03.01.2021г., 04.01.2021г., 05.01.2021г., 06.01.2021г., 07.01.2021г., 08.01.2021г., 09.01.2021г., 13.01.2021г., 14.01.2021г., 15.01.2021г., 16.01.2021г., 18.01.2021г., 19.01.2021г. и 20.01.2021г.