Решение № 260234 от 15.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 15.06.2023 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: Р. СПАСОВА при секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 144 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 183, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 09.03.2017 г. сключил с ответника предварителен договор за продажба на право на строеж и идеални части от поземлен имот и последващо изпълнение на неговото строителство, по силата на който „К.С Р.“ ЕООД се задължило да прехвърли правото на строеж и да извърши строително-монтажни работи в срокове, при условия и ред, уговорени в договора, а „Т.ф.“ ЕООД поело задължение да заплати цена в общ размер на 670 000 евро без ДДС по начин, в размер и срокове, описани подробно в чл. 13 от договора. Посочва, че изпълнил точно и качествено поетите договорни задължения, като към настоящия момент прехвърлил на ответника собствеността върху правото на строеж, завършил строителството и приключил изцяло договорените СМР-та по реда, начина и с качеството, уговорени между страните, и в съответствие с всички нормативни изисквания, като за обекта има издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Строително-монтажните работи били изпълнени точно и качествено от подизпълнител – дружество „Д.Х.“ ЕООД, съгласно договор за възлагане на строителство от 10.10.2016 г. Посочва, че работата била приета от възложителя в срок и без забележки, съгласно представените към исковата молба писмени доказателства. Строителството на обектите, предмет на договора, било завършено и същите били въведени в експлоатация и приети без забележки. Твърди, че през последните три години, поради финансови затруднения, ответникът започнал регулярно да бави и да не извършва плащанията по договора така, както са уговорени в чл. 13 от същия. С оглед спецификата и комплексния характер на подписания договор, волята на страните била плащанията да са обвързани само с уговорен между страните падеж, а не с достигане на определен етап на строителството, с оглед на което същите били изискуеми и дължими с настъпването на уговорената в договора дата /падеж/, без да е необходимо приемане на работата от страна на възложителя. Посочва, че въпреки многократните устни и писмени покани, и въпреки, че са настъпили всички, уговорени в договора условия за извършване на плащанията, към настоящия момент, „Т.ф.“ ЕООД все още дължи на „К.С Р.“ ЕООД следните суми: по чл. 13, б. „и“ от договора – сума в размер на 55 000 евро без ДДС; по чл. 13, б. „й“ – сума в размер на 55 000 евро без ДДС; по чл. 13, б. „к“ – сума в размер на 55 000 евро без ДДС и по чл.

13, б. „л“ – сума в размер на 40 000 евро без ДДС, или общо сума в размер на 246 000 евро с ДДС. Твърди, че съгласно чл. 26 от договора за периода на забава в плащанията ответникът дължи и неустойка в общ размер на 20 500 евро. Посочва, че ответникът нарушил и още една съществена договорна клауза по чл.

30.1. от договора, тъй като не учредил договорна ипотека. Твърди, че многократно поканил ответника да изпълни договорните си задължения, но без резултат. В настоящото производство с оглед опасенията му относно финансовата стабилност и ликвидност на ответника счита, че има интерес да предяви иск само за главницата в размер на 246 000 евро, като част от общо дължимата сума от 266 500 евро. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата 246 000 евро, представляваща главница за периода 15.11.2017 г. до 10.02.2018 г., част от общата дължима сума в размер на 266 500 евро по предварителен договор за продажба на право на строеж и идеални части от поземлен имот и последващо изпълнение на неговото строителство от 09.03.2017 г., ведно с дължимата законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски, включително и тези, направени в обезпечителното производство.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът счита исковата молба за нередовна, тъй като не е ясно дали са предявени искове за неустойки за забава и не е посочена цена на иска. Поддържа, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца. Твърди, че претендираните от „К.С Р.“ ЕООД вземания по договора от 09.03.2017 г. на обща стойност 266 500 евро, предявени частично за сумата от 246 000 евро, били прехвърлени с договор за цесия от 10.02.2021 г. в полза на трето лице „С.**“ ЕООД, за което е уведомен на 01.03.2021 г. Следователно след 10.02.2021 г. и понастоящем „К.С Р.“ ЕООД няма права върху вземания за възнаграждения по чл. 13 и неустойки по чл. 26 от договора от 09.03.2017 г., сключен между страните, тъй като ги е прехвърлило в полза на трето лице – „С.**“ ЕООД с договор за цесия от 10.02.2021 г., надлежно съобщен на „Т.ф.“ ЕООД от цедента.

Заявява, че изрично се противопоставя на горепосоченото прехвърляне на вземания между ищеца и третото лице, поради липсата на предмет, предвид несъществуването на прехвърлените вземания или в условията на евентуалност – погасяването им чрез прихващане с насрещни вземания на ответника по договора. Оспорва исковете като неоснователни. Оспорва по основание и размер претендираните като дължими и изискуеми възнаграждения и цени по договора за изработка във връзка с извършени СМР по чл. 13. Не оспорва, че е налице облигационна връзка между страните. Твърди, че в периода от 09.03.2017 г. до 02.05.2018 г. заплатил на ищеца сумата от общо 982 217,84 лева, включваща и цената на извършените и надлежно приети от възложителя строително-монтажни работи, изпълнени в срок и в съответствие с одобрения инвестиционен проект и нормативните изисквания.

Поддържа, че не дължи претендираната сума поради наличие на неизпълнение и/или неточно /забавено, частично и лошо/ изпълнение на договорните задължения от страна на „Ка С Р.“ ООД и неизпълнение на задължението на дружеството за прехвърляне правото на собственост върху идеалните части от поземления имот, предмет на договора.

Твърди, че е заплатил в хода на строителството и след въвеждане на обекта в експлоатация за отстраняване на пречки и за недостатъци на изпълнението, поправяни от трети лица, въпреки че са били задължение по договора за изпълнение на ищеца, сумата от общо 17 498 лева. Посочва, че прогнозната стойност, която е необходима за отстраняване на описаните в отговора на исковата молба неизпълнения/отклонения от дължимото изпълнение по договора за изработка е в размер на 244 800 лева, а за друга част 195 720 лева, за трета част – 78 360 лева. Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 2 от договора и поради това от страна на ответника е заведен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на договора за окончателен, за което е образувано т.д. № 1625/2020 г. на СГС, VI-22 състав, което е висящо към настоящия момент. Посочва, че липсват съставени протоколи за предаване и приемане по смисъла на чл. 23, ал. 1 от договора за строителство, чиято цена се претендира, както и че е налице едностранни и неодобрени от дружеството-възложител изменения на одобрените инвестиционни проекти за обекта.

Твърди, че от страна на „С.**“ ЕООД е подадена молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност срещу „Т.ф.“ ЕООД, по която е образувано т.д. № 402/2021 г. на СГС, VI-4 състав, като молителят се легитимира с вземания по договора за цесия от 10.02.2021 г., сключен между „Ка С Р.“ ООД и „С.**“ ЕООД. Твърди, че между страните по договора от 09.03.2017 г., в частта му, имаща характер на договор за изработка, не е договаряна дължимост на възнагражденията на изпълнителя за извършени СМР, обусловена единствено от настъпването на определен падеж, тоест изключваща условията за приемане на изработеното по чл.

264 ЗЗД. Сочи, че удостоверението за въвеждане в експлоатация на строителния обект не е акт за приемане и предаване по смисъла на чл. 264 ЗЗД, а акт обр. 15 по чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3 или друг акт, обективиращ приемане на изработеното, в случая не е подписван от ответника. Счита, че претендираната цена на изработката в размер на сумата от 246 000 евро не е дължима и няма характера на изискуемо и ликвидно задължение, в която връзка прави възражение за неизпълнен договор и възражение за недължимост на възнаграждението в пълен размер поради неизпълнение и лошо изпълнение на договора за изработка. Прави изрично искане за намаляване на цената по предварителния договор за продажба на право на строеж и идеални части от поземлен имот и последващо изпълнение на неговото строителство от 09.03.2017 г. с претендираните като дължими суми – възнаграждения за СМР по чл. 13, ал. 1 от договора. Твърди, че има право на неустойки, уредени в чл.

22, ал. 2, чл. 23, ал. 2, чл. 25 и/или чл. 29, ал. 2 от договора от 09.03.2017 г., с обща стойност на дължимите неустойки от 201 000 евро. Счита, че има право на обезщетения, уредени в чл. 22, ал. 2 и чл. 23, ал. 2 от договора от 09.03.2017 г., с обща стойност от 310 641 лева и на основание чл. 79, ал.

1, предл. 2 ЗЗД, разбити, както следва: обезщетение за поправката и/или изпълнението на надлежно констатирани неизправности в строителството в размер на 293 143 лева и обезщетение за поправката на констатирани неизправности в строителството/дефекти или некачествено извършени СМР/ в размер на 17 498 лева. Твърди, че има право на обезщетение в размер на 195 960 лева, която сума представлява равностойността на необходимите за отстраняване на отклонението от дължимото изпълнение по договора за изработка, както и право на обезщетение по чл. 27 от договора с обща стойност от 27 000 евро и за причинени на дружеството пропусната ползи от неполучаването в периода от 30.09.2018 г. до 26.06.2019 г. приходи от отдаване под наем на имота на база средна месечна наемна цена от 3 000 евро.

Посочва, че за част от вземанията е направил материалноправно възражение за прихващане в условията на евентуалност, с нотариална покана, връчена на ищеца на 15.05.2020 г. Предвид ликвидността и изискуемостта на определените по размер насрещни вземания същите са били погасени до размер на сумата от 246 000 евро най-късно на 15.05.2020 г. В условията на евентуалност прави възражение за приложение на чл. 83, ал. 1 ЗЗД за изключване на отговорността на ответника-възложител и купувач по договора от 09.03.2017 г.

В случай, че съдът не уважи или частично уважи възражението за намаляване на цената, прави изрично възражение за прихващане на всички претендирани от „Ка С Р.“ ООД вземания по договора от 09.03.2017 г., в размер на общо 266 500 евро, с вземанията на „Т.ф.“ ЕООД за неустойки и обезщетения в размер на сумата 266 500 евро. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички претендирани с исковата молба вземания за възнаграждения и неустойки по договор от 09.03.2017 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба ищецът заявява, че оспорва подадения писмен отговор. Счита, че исковата молба е редовна, а приетият за разглеждане иск е допустим. По отношение извършената цесия е приложим чл. 226, ал. 1 ГПК. Иска да се отдели като безспорно обстоятелството, че процесният обект е въведен в експлоатация. Оспорва твърденията на ответника за неточно/некачествено изпълнени СМР и неотстранени дефекти като неоснователни. Оспорва и се противопоставя на всички, посочени от възложителя в списък неизвършени СМР, като счита, че посочените в него, „неизпълнени“ работи не са налице. Оспорва, че е налице „възлагане“ от страна на „Т.ф.“ ЕООД на трети лица да извършват СМР, които според длъжника не били извършени от „К.С Р.“ ЕООД. Поддържа, че тези твърдения на ответника не отговарят на действителното правно и фактическо положение. Счита, че е налице мълчаливо конклудентно приемане на възложената работа, поради което му се дължи и възнаграждение за нея. Посочва, че се противопоставя на искането на ответника за намаляване на възнаграждението по чл. 265 ЗЗД. Оспорва възникването на заявените от ответника права. Счита, че не се дължат претендираните от ответника неустойки и обезщетения. Заявява, че се противопоставя изцяло на възражението за прихващане. Оспорва като неоснователно и възражението за изтекла погасителна давност. Иска да се постанови решение, с което да се уважат изцяло предявените искове, като се оставят без уважение всички наведени от ответника възражения и оспорвания.