Решение № 14539 от 24.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14539 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110147239 по описа за 2023 година Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал.

1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 2 019,42 лв.– цена на доставена от дружеството топлинна енергия и нейното дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот с адрес: /адрес/, аб.№ ******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.04.2023 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 188,04 лв., за периода от 15.09.2021 г. до 06.03.2023 г., сумата от 74,51 лв., представляваща цена на извършена 1 услуга за дялово разпределение, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 07.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 13,04 лв., за периода от 16.07.2020 г. до 06.03.2023 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.04.2023 г. в производството по ч.гр.д. № 18897/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.

Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, 2 с който оспорва исковата претенция. Счита, искът за стойността на услугата дялово разпределение като недопустим, защото ищецът не е активно легитимиран да претендира услуга, извършвана от трето лице. Оспорва останалите предявени искове като неоснователни и недоказани, като отрича да е страна по облигационно отношение с ищеца, свързано с доставянето на топлинна енергия, като твърди, че в полза на трети лица е запазено право на ползване върху процесния имот. Прави възражение за погасителна давност по отношение на вземанията.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 133824 от 23.04.2024г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът С. Я. Т., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

3

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответниците е да докажат възраженията си срещу вземането, поради което отричат съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 18897/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.

4

По делото е приет договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 30.07.1992г., с който А.Б. и Р.Д.Б. даряват на С.Т. и ответника С. Т. собствения си недвижим имот, като по делото няма спор, че се касае за процесния имот.

Впоследствие с договор за дарение на недвижим имот, обективаран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 133, от 28.06.2012г. С.Т. дарява на ответника С. Т. собствената си ½ идеална част от имота, като в договора е посочено, че върху имота е учредено безвъзмездно право на ползване в полза на Р.Д.Б.. Видно от приетия по делото Акт за смърт № 0445 на СО, район Лозенец Р.Б. е починала на 18.07.2020г., когато учреденото в нейна полза право на ползване е погасено.

От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от 28.09.2016г., се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата на *************** са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за целта са упълномощени конкретни лица да подпишат договор с /ФИРМА/. Към протокола е приет списък на присъстващите на събранието, които с подписите си са удостоверили взетото решение. Като необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти в СЕС, включително и техните правоприемници. От името на ЕС по делото няма данни да е сключен договор с /ФИРМА/, 5 такъв е приет, като сключен между ищеца и /ФИРМА/ за извършване на услугата за дялово разпределение № Д-О67/03.06.2020г.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. По смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото 6 дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество при промяна на собствеността или вещното право на ползване, новият и предишен собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в 30 дневен срок заявление за откриване, промяна или закриване на партидата като според ал. 3 на разпоредбата ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си продавачът събира дължимите суми от стария собственик или ползвател до момента на откриване на партида на новия собственик. В контекста на гореизложеното собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопеносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото си на собственост- право да владее, да ползва и да 7 се разпорежда с вещта. Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че ответникът С. Я. Т. е страна по възникналото облигационно правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо от доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а именно апартамент 15, находящ се в **************************** за процесния период от време. Установи се че ответникът Т. е собственик на имота в рамките на процесния период.

Учреденото в полза на Р.Б. право на ползване е погасено със смъртта й на 18.07.2020г., поради което в периода след 18.07.2020г. единствено ответницата е пълноправен собственик на имота, упражняващ вече и правомощието ползване на същия. Партидата е видно, че е открита на името на Р.Б., но след нейната смърт пасивно легитимиран да отговаря по исковете е именно собственикът. Предвид изложеното, съдът приема, че през процесният период, ответникът е имал качеството клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл.

153, ал.1 от ЗЕ. Ирелевантно за правния спор е обстоятелството дали е обитавал имота, след като по делото не са представени доказателства в рамките на процесния период между трето за спора лице и топлопреносното предприятие да е налице правоотношение по доставка на топлинна енергия, което да изключва отговорността на ответника. Определящо за задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е качеството "клиент на топлинна енергия" на 8 ответника, което произтича от правото му на собственост, а не от фактическото обитаване на топлоснабдения имот и което по отношение на ответника се установи в производството.

Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на останалия по делото доказателствен материал, установява, че третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение в имота след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода. По данни на ФДР експертизата е установила, че в процесното жилище е имало монтирани пет отоплителни тела, съответно пет топлоразпределители с дистанционен отчет. За процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ФДР е отчитала уредите в имота, като са попълнени документи за главен отчет, подписани от потребител, приети също на л.85-87 от досието по делото. Установява се, че в имота се ползва топла вода и е начислена топлинна енергия за подгряване на топла вода в периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., като в имота е монтиран водомер по който се отчита разхода.

Вещото лице е посочило, че процесния имот има отопляем обем от 181 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в жилищната сграда, като за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено по реда на чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., приложима с оглед процесния период. Съгласно експертизата, общият 9 топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване средство по смисъла на ЗИ, в рамките на процесния период.

Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършени плащания за дължимите за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г. суми. Вещото лице е установило, че дължимата главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за отопление на имота след изравняване е в размер на 2019,42 лева, като за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. на абоната са начислявани и такси за дялово разпределение в размер на 74,51 лева. Вещото лице е посочило, че мораторната лихва върху главницата от 2019,42 лева е в размер на 181,47 лева, за периода от 15.09.2021г. до 06.03.2023г., а върху главницата от 74,15 лева, в размер на 12,89 лева, за периода от 16.07.2020г. до 06.03.2023г.