Решение № 4547 от 01.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4547 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20261100502917 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 458 от 10.01.2026 г., гр.д. № 66538/2024 г., СРС, 36 с-в се ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД заплати на М. Ц. Н. на основание чл.

432 КЗ сумата в размер на 639,11 евро /равностойност на 1 250 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически болки и страдания, преживени от ищеца, вследствие настъпило на 03.10.2022 г. застрахователно събитие - ПТП, причинено по вина на водач на трамвайна мотриса с инвентарен № 2414, гражданската отговорност на който е застрахована от ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 13.10.2022 г. до окончателното плащане, ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 1 533,88 евро /равностойност на 3 000 лв./ и за законната лихва от 03.10.2022 г. до 12.10.2022 г., като ответника да заплати на ищеца 143,88 евро /равностойност на 281,40 лв./ - разноски, а ищеца да заплати на ответника 103,79 евро /равностойност на 203 лв./ - разноски.

Срещу решението в частта, с която е уважен искът постъпва въззивна жалба от ответника по него ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД. Намира 1 присъдения размер на обезщетението за завишен. Не е доказана причинната връзка между инцидента и вредоносния резултат. Поради недопусната съдебно-медицинска експертиза и непроведен разпит на свидетел, не се доказват вида и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания.

Обичайно такъв вид нараняване не налага дълъг възстановителен период. Не е обсъдено достатъчно задълбочено възражението за съпричиняване от пострадалия. Същият удостоверява в двустранния констативен протокол, че преминава на червен светофар. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.

ВъззИ.емият и ищец М. Ц. Н. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбите оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и неправилно.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Безспорно е и от доказателствения материал се установява, че на 03.10.2022 г., около 06:52 часа в гр. София докато л. а „Дачия Логан“, peг. № ********, управляван от собственика – ищеца М. Ц. Н. при навлизане в кръстовището претърпява удар и разкъсно-контузна рана в челната област сблъсък с трамвайна мотриса, инвентарен № 2114, собственост на „Столичен електротранспорт“ ЕАД, управлявана от К.А.К., застрахован по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, която навлиза на забранителен сигнал на светофара. На двамата водачи е извършена проверка за алкохол с техническо средство, отчело при ищеца 0,64 промила. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение № 709898 от 03.10.2022 г. и е издаден талон за медицинско изследване за МБАЛ „Света Анна“ АД. След направени кръвни изследвания, резултатът от кръвната проба е бил отрицателен, поради което административнонаказателното производство е прекратено с релолючия № 22-4332-М001535 от 2

06.10.2022 г. на СДВР.

Разпитаният по делото свидетел К.К., водач на трамвайната мотриса, не се спомня за пътния инцидент.

Протокол за ПТП № 1843198 от 03.10 .2022 г. е съставен от полицейски служител на Отдел Пътна полиция – СДВР, ведно със схема, подписан от двамата участници. Принципно, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствени сила на официален свидетелстващ документ относно механизма на ПТП и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди.

В тази част документът не обективира изявления на длъжностното лице относно факти, извършени пред него по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, а само доказва какви изявления за механизма на ПТП правят пред него участниците в пътния инцидент. Като се има предвид, че обикновено участникът изтъква пред актосъставителя изгодни за себе си факти, завареното положение на автомобила от актосъставителя не е достатъчно за установяване на цялостния механизъм на пътния инцидент, освен при признание за неблагоприятен факт.

В случая, обективираното в протокола извънсъдебно признание на увредения водач - ищеца за неизгодните спрямо него факти, а именно преминаване на забранителен сигнал на светофара, го обвързва, като страна по делото.

Въззивният съд намира, че инцидентът настъпва като пряка и непосредствена последица от обективираното в действителността противоправно поведение и на двамата водачи, които предприемат навлизане в пътното кръстовище при забранителен червен сигнал на светофарната уредба. Даже съгласно чл. 50а ЗДвП, забранено е навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение.

Приносът на ищеца, като пострадал водач на лекия автомобил, превишава проявеният принос от водача на трамвайната мотриса поради отнето предимство. Допуснато е нарушение на чл. 8, ал. 2 ЗДвП, предвиждащ, когато на дадено място от пътя едновременно е разрешено преминаването на нерелсови и релсови пътни превозни средства, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовото пътно превозно средство независимо от неговото местоположение и посока на движение. Не е спазено и изискването на чл. 72 ППЗДвП, движението на нерелсово пътно превозно 3 средство по трамвайно платно, ако няма други забрани, се разрешава само при изпреварване или заобикаляне в посоката на движение на трамвая, но без да му се пречи.

С оглед виновното и противоправното поведение на двамата водачи при управление в нарушение на обсъдените императивни норми, причинната връзка между вредите и деликта, по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, както и при отчитане на съпричиняването, по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд компенсира насрещните вини при принос 70 % за пострадалия ищец и 30 % за водача на трамвайната мотриса.

Увреждането на ищеца се състои в малка повърхностна разкъсноконтузна рана на челото съобразно медицински лист за преглед на пациент № 349967 от 03.10.2022 г. на МБАЛ „Света Анна“ АД – София. При липса на гласни доказателства за преживените болки и страдания, възстановителен период и бъдещи прогнози, въззивният съд по справедливост на основание чл.

52 ЗЗД за претърпените предполагаеми и обичайни вреди в подобни случаи, при съобразяване на ноторното обстоятелство, че такИ. рани заздравяват за около 10 дни, определя обезщетение в размер на 500 лв. към момента на увреждането или 255,64 евро. От тях съразмерно съпричиняването, обезщетението следва да се намали на 150 лв. / 76,69 евро. След приспадане на изплатеното от ответното застрахователно дружество, доброволно и преди завеждане на делото, обезщетение от 250 лв. според преводно нареждане от 16.06.2023 г., прекият иск по чл. 432 от КЗ следва да се отхвърли, като неоснователен.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 2 ГПК следва да се отмени в частта, с която искът е уважен и вместо него се постанови друго, с което искът се отхвърли.

Решението в останалата отхвърлителна част, като необжалвано е влязло в сила.

Ответникът по иска установява разноски за първа инстанция от 50 лв. – депозит за свидетел, а пред въззивна – 12,78 евро за държавна такса, или общо 37,96 евро, които се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 НЗПП има право на две суми от по 60 евро – 4 юрисконсултско възнаграждение поотделно за първа и въззивна инстанция.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 458 от 10.01.2026 г., гр.д. № 66538/2024 г., СРС, 36 с-в в частта, с която се ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД заплати на М. Ц. Н., на основание чл. 432 КЗ сумата в размер на 639,11 евро /равностойност на 1 250 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически болки и страдания, преживени от ищеца, вследствие настъпило на 03.10.2022 г. застрахователно събитие - ПТП, причинено по вина на водач на трамвайна мотриса с инвентарен № 2414, гражданската отговорност на който е застрахована от ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 13.10.2022 г. до окончателното плащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения М. Ц. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******** срещу „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, иск с правно основание чл. 432 КЗ за сумата 639,11 евро /равностойност на 1 250 лв./ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради ПТП от 03.10.2022 г.

ОСЪЖДА М. Ц. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

„******** да заплати на „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 сумата 37,96 евро – разноски за първа и въззивна инстанция и две суми от по 60 евро –юрисконсултско възнаграждение поотделно за първа и въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5