Разпореждане № 1390 от 26.02.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Частно гражданско дело 725/2026
- Вид
- Разпореждане № 1390
- Подписан
- 26.02.2026
- В сила
- 26.02.2026
- Състав
- Михаела Иванова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РАЗПОРЕЖДАНЕ
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил
Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 26.02.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 725 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Михаела Ив. Атанасова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК , намери следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, против длъжника Х. Т. В., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: ****************** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 303,04 EUR /триста и три евро и четири цента/ - неплатена падежила главница по Договор за потребителски кредит № **********/19.05.2023 г. за периода от 15.09.2024 г. 15.11.2025 г., ведно със законна лихва от 26.02.2026 г. до изплащане на вземането; 82,32 EUR /осемдесет и две евро и тридесет и два цена/ неплатено падежирало договорно възнаграждение дължимо до псочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план за периода от 15.09.2024 г. до 15.11.2025 г., ведно със законна лихва: 26.02.2026 г. до изплащане на вземането; 95,53 EUR /деветдесет и пет евро и петдесет и три цента/ друго - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителния план за периода от 15.09.2024 г. 15.11.2025 г., ведно със законна лихва: 26.02.2026 г. до изплащане на вземането; 107,38 EUR /сто и седем евро и тридесет и осем цента/ - друго неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“ , дължимо до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителния план за периода от 15.09.2024 г. 15.11.2025 г., ведно със законна лихва:
26.02.2026 г. до изплащане на вземането; 204,52 EUR / двеста и четири евро и петдесет и два цента/ неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата 16.05.2024 г.; 46,67 EUR /четиридесет и шест евро и шестдесет и седем цента/ мораторна лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда - 26.02.2026 г. лихва за забава, както и 14,27 EUR /четиринадесет евро и двадесет и седем цента/ държавна такса, 117,60 EUR /сто и седемнадесет евро и шестдесет цента/ юрисконсултско възнаграждение и 51,10 EUR /петдесет и едно евро и десет цента/ за подготовка на документи, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.13, ал.2 от НЗПП.
Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор, погасителен план и др.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:
Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.
Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.
Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните: Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона 1 и добрите нрави в една своя част.
С оглед задължението на съда обаче да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящият случай, то се взе предвид следното:
Досежно сумите за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и Флекси“ съответно в размер от 95,53 EUR и 107,38 EUR - видно от процесния договор е, че е уговорено заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги („Фаст“ и „Флекси“) в общ размер на 202,91 EUR за двете. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят – длъжник в настоящото, за предоставените му допълнителни услуги, се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. Наред с това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността от предоставянето" на посочените в заявлението услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Следва да се има предвид, че принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето, изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Описаните допълнителни услуги са свързани изцяло с дейността по усвояване и управление на кредита, поради което съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси. Тези "допълнителните услуги" представляват общ разход по кредита. Съгласно решение по дело №С686/2019 г. на СЕС понятието "общи разходи по кредита за потребителя", съдържащо се в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета обхваща разходите за евентуалното удължаване на срока на кредита, щом като, от една страна, конкретните и точните условия за евентуалното му удължаване, включително срока на последното, са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит, и от друга страна, тези разходи са известни на кредитора. Действията, предвидени в пакета с допълнителни услуги, са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение и затова следва да се разглеждат заедно. Всички те касаят отпускането и управлението на кредита, в това число и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит досежно срока за плащане /удължаване, разсрочване, отсрочване/. Т. е не представляват "допълнителни услуги" по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от Закона за потребителския кредит.
След като нямат характер на допълнителни услуги, начисляването на такси за извършени действия по отпускане и управление на кредита е в пълно противоречие с императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Това обуславя извод за нищожност на коментираните клаузи, а по нищожни клаузи не се дължи. Изложеното обуславя категоричен извод за явна нееквивалентност на двете престации досежно закупените допълнителни услуги.
Като акцесорни на тези вземания, следва да се отхвърлят и тези за заплащане на законна лихва върху посочените суми, считано от депозиране на заявлението до окончзтелното изплащане на задълженията.
Досежно сумата от 204,52 EUR, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, съдът намира също за недължима поради следното: съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК не се допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквато характеристика има настоящата. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането 2 на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна. Освен това начислената такса не е резултат от предоставена от кредитора на длъжника услуга, за да дължи той заплащането на такса за нея. Предвид изложеното, претендираната сума също е недължима като резултат от уговарянето й в неравноправна клауза, поради което е нищожна.
В частта за разноските искането е основателно съобразно уважената част от претенцията. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40,90 EUR, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност като в това възнаграждение се включва и подготовка на документите, доколкото в това всъщност се изразява същината на осъществената от юрисконсулта за настоящото производство работа, за която съдът му е определил възнаграждение. Така, съобразно уважената част от заявлението, в заключение, на заявителя се следват разноски, както следва: 7,34 EUR държавна такса и 21,05 EUR – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която Х. Т. В., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: ****************** ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ №49, бл. 53Е, вх. В, сумите, както следва: 303,04 EUR /триста и три евро и четири цента/ - неплатена падежила главница по Договор за потребителски кредит № **********/19.05.2023 г. за периода от 15.09.2024 г. 15.11.2025 г., ведно със законна лихва от 26.02.2026 г. до изплащане на вземането; 82,32 EUR /осемдесет и две евро и тридесет и два цена/ неплатено падежирало договорно възнаграждение дължимо до псочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план за периода от 15.09.2024 г. до 15.11.2025 г., ведно със законна лихва: 26.02.2026 г. до изплащане на вземането; 46,67 EUR /четиридесет и шест евро и шестдесет и седем цента/ мораторна лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда 26.02.2026 г. лихва за забава, както и 7,34 EUR държавна такса, 21,05 EUR юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 95,53 EUR /деветдесет и пет евро и петдесет и три цента/ друго - неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителния план за периода от 15.09.2024 г. 15.11.2025 г., ведно със законна лихва: 26.02.2026 г. до изплащане на вземането; 107,38 EUR /сто и седем евро и тридесет и осем цента/ - друго неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“ , дължимо до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителния план за периода от 15.09.2024 г. 15.11.2025 г., ведно със законна лихва:
26.02.2026 г. до изплащане на вземането; 204,52 EUR / двеста и четири евро и петдесет и два цента/ неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата 16.05.2024 г.;
УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на 3 настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.
Разпореждането, в частта, за която заявлението е отхвърлено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Кюстендил.
Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение, и на заявителя за сведение.
Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:
( Михаела Ив. Атанасова )
4