Решение № 196 от 08.10.2019, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 196 гр.

Русе, 08.10.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Русенски окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ

ПАЛМА

ТАРАЛАНСКА при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАРАЛАНСКА В.търг.д.

№ 285 по описа за 2019 год. за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.Н.А. чрез особен представител М.С. *** против Решение № 640/17.04.2019 г., постановено по гр.д. № 65578 по описа за 2018 г. на Районен съд Русе, с което е признато за установено, че дължи на „Ф****” ЕАД гр. С****, ЕИК****, сумата от 2532,20 лв, представляваща дължима главница по Договора за паричен кредит от 23.10.2012 г.; 885,06 лв договорна лихва за периода от 05.08.2014 г. до 05.11.2015 г.; 626,86 лв обезщетение за забава за периода от 05.11.2015 г. до 13.04.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата считано 25.04.2018 г. до пълното й изплащане, за които суми е издадена заповед №1490/26.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№2575/2018г. по описа на РС-Русе. В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на формираните изводи относно правно релевантните факти по спора. Жалбоподателят твърди, че съдът правилно е отчел, че по делото няма доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането на нов кредитор, каквото е ищцовото дружество, но неправилно е приел, че с връчването на исковата молба и уведомлението за цесията на особения представител, то ответникът е редовно уведомен за това обстоятелство, което следва да се отчете като факт, настъпил в хода на процеса и от значение за спора. Счита, че представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до отсъстващия ответник. Счита, че неправилно съдът не е зачел отправеното възражение за нищожност на уговорената в процесния договор лихва поради противоречието й с добрите нрави, както и възражението й за погасяване на вземанията поради изтекла тригодишна давност, каквато се прилага за периодичните платежи и каквито счита вноските по договора за кредит, в която насока развива своите доводи. Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено ново такова, с което да бъдат отхвърлени всички предявени искове като неоснователни.

Въззиваемата страна по жалбата „Ф****“ ЕАД гр. С**** счита същата за неоснователна, а решението на РРС за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Развива подробни съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.

259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество – същата е неоснователна.

Не е налице несъответствие между установените по делото обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение.

Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за основателността на заявените претенции. За да уважи ищцовите претенции и признае за установено, че С.Н.А. ***, дължи на „Ф****” ЕАД гр. С**** сумата от 2 532,20лв., представляваща дължима главница по Договора за паричен кредит от 23.10.2012 г.; сумата от 885,06лв. договорна лихва за периода от 05.08.2014 г. до 05.11.2015 г.; сумата от 626,86лв. обезщетение за забава за периода от 05.11.2015 г. до 13.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано 25.04.2018 г. до пълното й изплащане, за които суми е издадена заповед №1490/26.04.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№2575/2018г. по описа на РС-Русе, съдът правилно и законосъобразно е изходил от правната доктрина.

Първоинстанционният съдебен състав правилно е приел, че действително по делото няма доказателства за уведомяването на ответника за прехвърлянето на процесното вземане на нов кредитор (ищцовото дружество), но следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба и приложените към нея доказателства (включително уведомление и пълномощно за съобщаване на цесията) на особения представител по делото, то ответникът е редовно уведомен за това обстоятелство. Този факт правилно е отчетен като настъпил в хода на процеса и като такъв от значение за спора, като правилно е прието, че цесията е породила действие и по отношение на ответника като длъжник, още повече, че в настоящото производство не се съдържат твърдения за извършено плащане на задължението на стария кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК). С оглед на това, възражението на особения представител за липсата на облигационно отношение между страните по делото (материална легитимация за ищеца), правилно е прието за неоснователно.

Първоинстанционният съд е обсъдил представените от ищеца доказателства във връзка с твърдените от него и относими към спора факти и обстоятелства и към установената фактическа обстановка е приложил относимите материалноправни норми. Решаващият съдебен състав правилно е приел, че в случая е неприложимо въведеното императивно ограничение на чл. 19, ал.4 ЗПК /ДВ бр. 35/2014 г./, в сила от 23.07.2014 г., съгласно което ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с Постановление на Министерския съвет на РБългария, поради което , тази норма не би могла да намери приложение по отношение на процесния договор, както и нормата на чл. 10, ал.1 ЗПК, касаеща размера на шрифта на договора. Правилно и законосъобразно в обжалваното съдебно решение е прието, че вземането по договора за паричен заем /кредит/ няма няма периодичен характер по смисъла на чл. 111 б. „в“ пр.3 ЗЗД и обстоятелството, че се извършват погасителни вноски съобразно погасителен план, не превръща този договор в такъв за периодични платежи, поради което приложим по договора за паричен кредит се явява общия петгодишен давностен срок, който в случая не е изтекъл.

Към решението на първоинстанционният съд са изложени изключително подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните /идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни правни изводи.

Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният съд, като съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите мотиви.

С оглед изхода на спора върху жалбоподателя следва да се възложат направените от ответника разноски за въззивното производство за заплатен адвокатски хонорар, за което е представен договор за правна помощ и съдействие и справка по чл. 80 ГПК.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение

№ 640/17.04.2019 г., постановено по гр.д. № 5578 по описа за 2018 г. на Русенски районен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: