Решение № 130 от 22.02.2024, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Силистра, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Хрисиела Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420101522 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на “Е.” ООД срещу заповед № РД 04-400-16 от 29.08.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – С., чрез която е наредено изземването на ПИ с идентификатор *** в землището на с. П., общ. С., обл. С.а, причислен към ДПФ поради неправомерното му ползване от дружеството – жалбоподател. Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, като възразява срещу възприетата от административния орган фактическа обстановка и твърди, че дружеството не е ползвало иззетия имот, нито е обработвало и съседните такива. Счита, че е нарушена процедурата по издаването на административния акт (чл. 35 АПК), тъй като административният орган не провел разследване за установяване на фактите по случая, не назначил комисия за извършване на проверки на място и не изискал становища и обяснения от заинтересуваните страни, включително и от самия жалбоподател. Счита също така, че заповедта за изземване не отговаря на изискването за форма на административния акт, тъй като липсвали точни данни за адресата (липсвал ЕИК и представляващ на дружеството, поради което не можело да се установи, че заповедта касае именно него), както и фактическите основания за нейното издаване, тъй като не съдържала данни за констатациите на административния орган и за документите и доказателствата, въз основа на които приел, че са налице предпоставките за нейното издаване. Отделно от това заповедта била издадена три месеца след съставянето на констативния протокол, на който тя се позовавала, поради което липсвали доказателства, че дружеството е обработвало имота и към момента на издаването на административния акт.

Счита, че по делото нямало доказателства, че иззетият имот е собственост на държавата, нито бил ясен механизма, по който е образувано средното рентно плащане, въз основа на което жалбоподателят следвало да заплати обезщетение за неправомерното ползване на 1 имота в неговия троен размер, още повече че иззетият имот бил с начин на трайно ползване „пасище“, за каквито имоти липсвали критерии за средно рентно плащане. Поради изложените причини моли атакуваният административен акт като незаконосъобразен да бъде отменен.

Ответникът по жалбата Директорът на ОД „З.” – С. изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният административен акт – правилен и законосъобразен. Твърди, че чрез заповед № РД 07-19 от 10.05.2023 г. Директорът на ОД „Земеделие“ наредил да се извърши проверка на земите от ДПФ, в изпълнение на която назначената комисия съставила констативен протокол № 1 от 22.05.2023 г., в който установила неправомерното ползване на имота. Жалбоподателят бил уведомен за резултатите от проверката и му била предоставена възможност за подаване на възражение, от която той се възползвал; при разглеждането на възражението комисията извършила повторна проверка на терен, при която установила, че имотът се ползва от жалбоподателя и че възражението му е неоснователно. Твърди, че при теренната проверка било установено, че имотът се намира в голям земеделски масив, стопанисван от жалбоподателя, както и че той и съседните му имоти, са с една и съща обработка на почвата и са засети с една и съща култура, а освен това до него нямало осигурен пътен достъп, а се достигало единствено през другите ползвани от жалбоподателя имоти. Счита, че размерът на обезщетението за неправомерното ползване е правилно определен въз основа на средното рентно плащане за съответното землище за имоти с начин на трайно ползване „нива“ съобразно начина на реално ползване на конкретния имот.

СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с жалба по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Чрез заповед № РД 07-19 от 10.05.2023 г. Директорът на ОД „Земеделие“ – С. наредил да се извърши проверка за състоянието и ползването на земите от ДПФ, като определил състава на комисиите, които следва да извършат проверката в отделните землища и срок за осъществяването ; на 22.05.2023 г. комисията, оправомощена да проверява имотите в землището на с. П., общ. С., съставила констативен протокол № 1, в който отразила, че ПИ с идентификатор *** в землището на с. П., общ. С. с площ 4 дка е засята с едногодишни полски култури и се ползва неправомерно от жалбоподателя. Чрез писмо до “Е.” ООД от 03.07.2023 г., връчено му на 05.07.2023 г. дружеството било уведомено за резултатите от проверката и за съставянето на констативния протокол, като му била предоставена възможност за представяне на писмени искания или възражения. На 07.07.2023 г. жалбоподателят в писмен вид възразил срещу констатациите на комисията; междувременно със заповед № РД 07-25 от 03.07.2023 г. Директорът на ОД „Земеделие“ – С. назначил комисия, която да разгледа и да се произнесе по основателността на постъпилите 2 възражения; в изпълнение на правомощията си комисията провела заседание на 28.08.2023 г., на което възражението било прието за неоснователно, тъй като при извършена теренна проверка било установено, че имотът се обработва от жалбоподателя. В завършек на така проведената процедура била издадена атакуваната в настоящото производство заповед чрез която било наредено изземването на посочения по – горе имот, като на основание чл. 34, ал.

6 ЗСПЗЗ на адресата на заповедта била предоставена възможност да спре изпълнението , ако в тридневен срок от получаването внесе по сметка на МЗХ сумата от 480 лв., представляваща трикратния размер на средното рентно плащане (40 лв./дка) за землището на с. П., общ. С.. Заповедта за изземване на имота е мотивирана с обстоятелството, че същият или част от него се обработва без правно основание от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на областна дирекция "Земеделие" /чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ/. Такава се явява и разглежданата хипотеза, поради което следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, комуто е предоставено правомощието да нареди изземването на неправомерно ползваните имоти, принадлежащи към ДПФ.

Чл. 47, ал.8 ППЗСПЗЗ гласи, че общинските служби по земеделие ежегодно извършват не по-малко от две проверки (до 31 май и до 30 ноември) на земите от държавния поземлен фонд и информират областните дирекции "Земеделие" за състоянието и ползването им. В конкретния случай проверката на имотите от ДПФ в землището на общ. С. и извършена по силата на посочената разпоредба на ППЗСПЗЗ въз основа на издадена заповед на директора на областна дирекция "Земеделие" – С., като след извършването на констатациите на назначената комисия жалбоподателят е информиран за резултатите от проверката на основание чл. 26, ал. 1 АПК, като му е осигурена възможност да вземе становище и да направи искания и възражения по реда на чл. 34, ал. 3 АПК. Преди издаването на заповедта възраженията на засегнатите лица са били разгледани по реда на чл.

35 АПК, поради което съдът приема, че административният орган е спазил регламентираната в закона процедура по издаването на атакувания административен акт.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактическите и правни основания за своето издаване. Липсата на изложение на тези основания се явява порок във формата на акта, изразяващ се в липса на определен реквизит, който по силата на цитираната законова разпоредба задължително следва да бъде включен в неговото съдържание. В конкретния случай мотивите за издаването на заповедта се заключават в констатацията за неправомерното ползване на 3 имота от страна на нейния адресат, като съдът приема, че същите по ясен и изчерпателен начин разкриват причините за решението на административния орган, макар да не съдържат уточнения за начина, по който той е достигнал до фактическия извод кой е действителният ползвател на този имот В този смисъл съдът приема, че атакуваната заповед е издадена в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът не намира, че оспорената заповед страда от допълнителен порок във формата поради липсата на ЕИК на нейния адресат и поради непосочването на законния му представител, понеже като адресат тя сочи именно жалбоподателя, чиято индивидуализация не би могла да се постави под съмнение, тъй като осъществяването й чрез изписване на неговата фирма в достатъчна степен го отграничава от останалите правни субекти и фактически не го е затруднила в разпознаването му като засегнато от разпорежданията на акта лице.

Чл. 170, ал. 1 АПК гласи, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

По силата на тази разпоредба установяването на факта на ползването на процесния имот от жалбоподателя е в тежест на административния орган и същото съгласно чл. 39, ал. 1 АПК следва да се осъществи чрез допустимите доказателствани средства - обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон. В конкретния случай по делото е представено извлечение от кадастралната карта на масива, както и ортофотокарта, от които е видно, че имотът, предмет на заповедта за изземване, се обработва, както и че същият граничи с имоти с идентификатори *** (на север), *** (на запад), *** на изток и със самозалесили се имоти на юг. От представено по делото споразумение на масиви за ползване на земеделските земи в землището на с. П., изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ за стопанската 2022/2023 г., е видно, че имоти с идентификатори ***, *** и *** са разпределени за ползване на “Е.” ООД, както и другият близко разположен имот с идентификатор ***, което сочи, че иззетият имот попада в земеделски масив, предоставен на жалбоподателя, както и че е обработван по еднакъв начин със съседните имоти, засят е със същата земеделска култура, а достъпът до него е възможен единствено през съседните му имоти, разпределени за ползване на жалбоподателя съгласно цитираното по – горе споразумение.

Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство единствено за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, но не и за формираните от длъжностното лице изводи, поради което съдът намира, че в конкретния случай протоколът от 22.05.2023 г. установява единствено обработването на имота (засяването му с едногодишни полски култури), но не и лицето, което е осъществило обработките. Съдът също така приема, че констативният протокол по недвусмислен начин удостоверява принадлежността на процесния имот към ДПФ, доколкото изготвилите го 4 длъжностни лица са имали достъп до съответната база данни за държавните имоти, въз основа на която са направили констатациите си в протокола. По делото стана ясно, че процесният имот попада в масивите за ползване на дружеството – жалбоподател и както по – горе се посочи се обработва по еднакъв начин със съседните имоти и достъпът до него е възможен именно през тях. Тези факти налагат извода, че фактическото ползване на имота действително се осъществява от жалбоподателя, тъй като става ясно, че той се обработва като част от неговия земеделски масив и достъпът до него е възможен единствено през неговите имоти; самостоятелното обработване на имота от трето лице при всички случаи би го отграничило от съседните имоти на представената по делото ортофотокарта, а отделно от това би било фактически затруднено и икономически нецелесъобразно. Казаното сочи, че констатираното от комисията, назначена със заповед № РД 07-19 от 10.05.2023 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – С., ползване на имота през стопанската 2022/2023 г. от жалбоподателя действително се е реализирало, поради което предпоставките за изземване му по чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ са налице, при положение че ползването се осъществява без правно основание. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че фактическата ситуация, установена чрез констативния протокол от 22.05.2023 г., не била меродавна за към момента на издаване на заповедта; земеделските дейности се извършват на база стопанска година съобразно цикъла на обработка на земеделските култури, поради което няколкото месеца от съставянето на протокола до издаването на заповедта за изземване в рамките на същата стопанска година не променят актуалността на съдържащите се в него констатации.