Решение № 399 от 12.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Варна, 12.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица К. Райкова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Ралица К. Райкова Гражданско дело № 20243100101855 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от В. Д . Р. срещу Прокуратурата на Република България обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство № 107/2021 г. по описа на V РПУ - Варна за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, приключило с постановяване на оправдателна присъда № 283/16.11.2023 г. по НОХД № 2170/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, която е потвърдена с решение № 102/17.04.2024 г. по ВНОХД № 121/2024 г. на Окръжен съд – Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и за заплащане на сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от заплащане на адвокатско възнаграждение в производството по ВНОХД № 121/2024 г. на Окръжен съд – Варна, в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство № 107/2021г. по описа на V РПУ - Варна за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, приключило с постановяване на оправдателна присъда № 283/16.11.2023г. по НОХД № 2170/2022г. по описа на Районен съд – Варна, която е потвърдена с решение № 102/17.04.2024г. по ВНОХД № 121/2024г. на Окръжен съд – Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК за това, че на 27.03.2021 г. в гр. Варна причинил на Р. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване без разместване на капачето на дясното коляно, обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 2 – 2, 5 месеца. С постановлението за привличане била взета мярка за неотклонение „подписка“. Ищецът бил предаден на съд с внасяне на обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 2170/2022г. по описа на Районен съд – Варна, което производство е приключило с постановяване на оправдателна присъда, потвърдена с решение № 102/17.04.2024г. по ВНОХД № 121/2024г. на Окръжен съд – Варна.

1

Поддържа се, че за времето от привличане на ищеца в качеството му на обвиняем до момента на влизане в сила на оправдателната присъда, същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес от възможно осъждане с налагане на наказание „лишаване от свобода“ и безпокойство, в резултат на извършените спрямо него процесуални действия в досъдебната и съдебна фаза на процеса. Отделно, наказателното производство рефлектирало неблагоприятно на отношенията с близки, колеги и приятели, които считали, че общуват с „престъпник“, извършил криминално деяние, както и доброто име на ищеца в обществото. Твърди се още, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение, което съставлява вреда под формата на претърпяна загуба от заплащането му в наказателния процес, намираща се в причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство. При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Прокуратурата на Република България, който заявява, че спрямо ищеца е постановена оправдателна присъда, която не е влязла в законна сила, поради което не са настъпили и сочените вреди. Оспорва се размера на претърпените неимуществени вреди, при който следва да се съобрази, че воденото наказателно производство е протекло в разумни срокове, а спрямо ищеца е взета най-леката мярка за процесуална принуда „подписка“. Претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е крайно завишен и несъобразен със социално-икономическите условия.

Претенцията за имуществени вреди се поддържа, че е неоснователна, тъй като липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение. В случай че такива се представят, то се твърди, че размерът на хонорара не съответства на правната и фактическа сложност на делото, като при определянето му не намира приложение Наредба № 1/2004 г. на ВАдС. Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на осъдителните претенции.

Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа:

От материалите, съдържащи се в приобщените към доказателствения материал по делото НОХД № 2170/2022 г. на Районен съд – Варна, ВНОХД № 121/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, НОХД № 1572/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ДП № 107/2021 г. по описа на V РУ – Варна и приложенията към тях, се установява следното:

На 14.04.2022 г. ищецът В. Д. Р. от гр. Б. е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер за това, че на 27.03.2021 г. в гр. Варна причинил на Р. С. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване без разместване на капачето на дясното коляно, обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 2 – 2,5 месеца – престъпление по чл. 129, ал.

2, вр. ал. 1 НК, видно от Постановление за привличане на обвиняем от 14.04.2022 г. на разследващ полицай при V РУП- Варна по ДП № 107/2021 г. по описа на V РУП Варна. С постановлението на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „подписка“ и на същата дата е разпитан като обвиняем, като ищецът е отказал да дава показания. На 16.05.2022 г. на обвиняемия са били предявени материалите от разследването, според приложения Протокол за предявяване на разследване от 16.05.2022 г.

На 08.06.2022 г. е внесен обвинителен акт на Районна прокуратура – Варна срещу ищеца за това, че на 27.03.2021 г. в гр. Варна причинил на Р. С. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване без разместване на капачето на дясното коляно, обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 2 – 2,5 месеца – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което е образувано НОХД № 2170/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

2

В проведени на 17.10.2022 г., 12.12.2022 г., 29.05.2023 г., 13.07.2023 г. и 16.11.2023 г. открити съдебни заседания са разпитани множество свидетели (23-ма свидетели са били призовавани и разпитани), присъствали и/или имащи информация за масовия бой. Проведени са общо 7 бр. открити заседания, на които ищецът се е явявал лично и с упълномощен процесуален представител, като е дал обяснения в последното открито съдебно заседание.

Според приложената по НОХД № 2170/2022 г. по описа на Районен съд – Варна справка за съдимост от 05.09.2022 г. към датата на издването й ищецът не е осъждан.

Видно от приложената по горепосоченото наказателно дело психологична консултация на В. Д. Р. от 05.04.2021 г. (преди привличането му като обвиняем 14.04.2022 г.) ищецът се е консултирал с кл. психолог Р. Г.а относно боя от 27.03.2021 г., като е споделил, че е бил нападнат от 10-тина човека и три дни след инцидента не можел да спи, спрял да яде и сънувал кошмари. Дадена му е препоръка за евентуална терапевтична помощ, ако симптоматиката продължава в бъдеще.

С Присъда от 283/16.11.2023 г., постановена по по НОХД № 2170/2022 г. на Районен съд – Варна, ищецът е бил признат за невиновен и е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като с Определение № 1629/16.11.2023 г., постановено по същото дело, е отменена и мярката му за неотклонение „Подписка“.

В хода на образуваното по протест на Районна прокуратура – Варна въззивно наказателно производство прокурорът от Окръжен съд – Варна не поддържа същия и счита присъдата за правилна. С Решение № 102/17.04.2024 г. по ВНОХД № 121/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна оправдателната присъда на ищеца е била потвърдена, като решението не подлежи на касационна проверка.

На л. 27 (гръб) от материалите по ВНОХД № 121/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна е наличен договор за правна защита и съдействие от 21.03.2024 г., в който е удостоверено заплащането в брой от ищеца на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за защита по ВНОХД № 121/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

От страна на ищеца са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите В. А. Н. (негова приятелка) и С. В. Р. (негова майка). Първата разпитана свидетелка излага пред съда, че посетила ищеца 10-15 дни след инцидента през 2021 г. и видяла, че е зле, имал рана на главата. След това през 2022 г. започнали да го викат по съдилищата. Свидетелства, че ищецът много се притеснявал за бъдещето си, защото учил за учител по физическо възпитание в Шуменския университет и се тревожел какво ще стане, ако го затворят, както и какво ще кажат хората.

Св. Р.а описва състоянието на сина си след процесния инцидент, при който всъщност на него му бил нанесен побой през м. март 2021 г., а въпреки това той бил подведен под отговорност. Сочи, че няколко месеца след инцидента сънувал кошмари, които постепенно намалявали. През 2022 г. бил обвинен в престъпление, като производството продължило две години. През този период ищецът не бил много добре. Изпитвал притеснения, защото всички му казвали, че ще влезе в затвора.

Налагало се заради наказателното производство да отсъства от университета.

Притеснявал се за това какъв учител ще става и какъв пример ще дава на децата след този случай. Живеели в малък град и за побоя се разчуло. Ищецът започнал да избягва приятелите си, защото му казвали, че ще влезе в затвора.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Наведените от ищеца твърдения очертават фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ – наличие на незаконно обвинение, образуваното наказателно производство по което е постановена оправдателна присъда, вследствие на което се твърди ищецът да е понесъл имуществени и неимуществени вреди.

3

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на имуществени и неимуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2) образуваното наказателно производство да е приключило с оправдателна присъда; 3) подсъдимият да е претърпял имуществени и неимуществени вреди и 4) причинените вреди да са необходима, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат.

Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.

От събраните по делото доказателства се установяват правнорелевантните обстоятелства, че на 14.04.2022 г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, а Районна прокуратура – Варна е внесла обвинителен акт срещу ищеца за това, че на 27.03.2021 г. в гр. Варна причинил на Р. С.

С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване без разместване на капачето на дясното коляно, обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 2 – 2,5 месеца. Подсъдимият бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение с Присъда от 283/16.11.2023 г., постановена по НОХД № 2170/2022 г. на Районен съд – Варна, която е потвърдена с Решение № 102/17.04.2024 г. по ВНОХД № 121/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, неподлежащо на касационна проверка.