Решение № 610 от 15.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20265330200705 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 1022/17.12.2025г., издадено от заместник кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на А. И. Й., ЕГН ********** е наложена глоба с еврова равностойност 25,56 евро /50 лева/ за нарушение по чл. 94, ал.3 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от жалбоподателя.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът прие следното:

В НП е прието, че: „При извършена проверка на 18.08.2025г. в гр.

1

Пловдив, в 14:15 часа, в ПИ ************, попадащ в улична регулация между кв. 15, 15А, 155 и кв. 16 по РП на СИЗ Пловдив, е установен паркирано МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ****, собственост на „ПИМК“ ООД, ЕИК *********, на тротоара, без мястото да определено от администрацията на пътя.“

В поземления имот имало изградено пътно платно с двупосочно движение, като пътят не обхващал цялата площ на поземления имот, което наложило служителите на кадастъра при извършената проверка да направят съответните измервания, да очертаят и да посочат на инспекторите от общинска полиция границите на поземления имот, в рамките на които следвало да се извърши проверка, поземленият имот не бил ограден, като на входа му нямало поставени бариери. От лявата страна на пътното платно била изградена конструкция, която по физическите си характеристики наподобявала тротоар, а именно надлъжно на пътното платно била разположена издигната част от пътя. Върху тази конструкция били разположени множество влекачи на тир, собственост на "ПИМК" ООД, включително и процесния влекач- товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег.

№ ****;

За констатираното нарушение по ЗДвП била издадена глоба с фиш, която била надлежно оспорена в предоставения 7-дневен срок, което наложило реализиране на процедурата по чл. 39, ал. 3 ЗАНН.

Редовно поканен да подаде декларация по чл. 188, ал.2 ЗДвП, управителят на "ПИМК" ООД А. И. Й. не се отзовал на поканата, поради което процесните АУАН и НП били издадени именно срещу него, като АУАН бил издаден при условията на чл. 40, ал.2 ЗАНН в отсъствие на нарушителя.

Така посочените обстоятелства се установяват по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства:

-показания на служителя на общинска полиция- Й. В. С.

(актосъставител), които съдът кредитира като безпристрастно и обективно дадени;

-писмени доказателства, сред които покана за представяне на декларация по чл. 188 ЗДвП, разписки за връчване, възражения срещу глоба с фиш и АУАН и др.

При така несъмнено установените факти, спорният въпрос по делото е 2 дали от жалбоподателят е извършено вмененото с АУАН и НП нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

За да отговори на този въпрос, съдът съобрази, че от представените в откритото заседание писмени доказателства – извадка от общ устройствен план на гр. Пловдив, извадка от комуникационно –транспортната схема на гр.

Пловдив, извадки от генерален план за организация на движението на община Пловдив, се установява, че съгласно предвижданията на Общия устройствен план поземлен имот с идентификатор ************ е предвиден за озеленени площи, имотът е публична общинска собственост, съгласно предвижданията на ПУП начинът на трайно ползване на имота / НТП/ е за движение и транспорт, в съответствие с посочения начин на трайно ползване в действащия регулационен план на Северна индустриална зона, одобрен със Заповед №5703-02/1973г., в ПИ № ************ се предвижда изграждане на улица.

Противно на доводите от жалбата, в случая не е налице противоречие между начина на трайно ползване на процесния имот и общия устройствен план. Ноторно известно е, че общият устройствен план обхваща големи площи от територията на страната и обстоятелството, че част от тази територия е предвидена за озеленени площи, не изключва възможността сред тези зелени площи да се изгради път, който да осигурява достъп до тях.

Точно такъв е случаят с процесния имот, който е част от по-голям земен масив, който общо е отреден за зелени площи и озеленяване, но конкретно имот ************ по предвиждания е отреден за изграждане на улица, по която да се осъществява достъп до тези площи.

Нещо повече, по-горе вече бе прието за безспорно установено, че чисто фактически предвижданията на регулационния план са изпълнени, доколкото физически е изградена улица с двупосочно движение, а в лявата част на улицата е изградено съоръжение, което по физическите си характеристики наподобява тротоар.

Не така стоят нещата, обаче от юридическа гледна точка, доколкото от цитираните по-горе безпротиворечиви писмени доказателства се установява, ч е з а ПИ ************ няма издадено разрешение за строеж, респективно няма открита строителна площадка или свидетелство за въвеждане в експлоатация на строителния обект, съгласно генералния план за организация 3 на движението на община Пловдив за този поземлен имот няма разработена улична мрежа. По предвижданията, посоченият участък следва да е продължение на бул. "Марица север“, но в генералния план липсва нанесена улица в посочения поземлен имот, като в генералния план за организация на движението на община Пловдив за този поземлен имот липсват нанесени пътни съоръжения-тротоари, банкети, като липсват предвидени и приложени елементи от проектно знаково пространство-пътни знаци и пътна маркировка. Отделно от това, в генералния план за организация на движението на община Пловдив за този поземлен имот липсват приложени правила за предимство и посочност на движението; правила за режими на престой и паркиране; правила за скоростни режими; забрани за движение; правила за пешеходно движение.

Съдът кредитира извадките от действащи планове, представени от жалбоподателя, доколкото същите не се оспорват от насрещната страна и съответстват на публично достъпната информация от сайта на Община „Пловдив“.

От гореизложеното се налага извод, че чисто фактически предвижданията на ПУП за изграждане на улица в процесния имот са реализирани. Това фактическо положение не е намерило юридически израз, доколкото съгласно най-актуална документация макар и физически налична, от юридическа гледна точка улица в посочения поземлен имот не съществува, макар и чисто физически в процесния имот да има изградено съоръжение, което наподобява тротоар, юридически липсват правила за движение на пешеходците и за предимство.

Тоест налице е разминаване между фактическо юридически правила, важащи за процесния поземлен имот. положение и

От общия принцип за законоустановеност на нарушенията и наказанията (чл. 9 НК и чл. 2 ЗАНН) следва, че меродавни за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са реално съществуващите юридически правила за движение в поземления имот, като отговорността му не може да бъде ангажирана за несъобразяване с фактическо положение, което не отговаря на действителната юридическа рамка.

По-конкретно във връзка с вмененото административно обвинение за нарушение по чл. 94, ал.3 от ЗДвП, поради твърдяно паркиране върху 4 съоръжението, което чисто физически наподобявало на тротоар, следва да се съобразят дадените в пар. 1 от ДР на ЗДвП легални дефиниции:

-т. 5. "Пътен банкет" е надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение. Банкетът може да бъде укрепен или неукрепен;

-т. 6. "Тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.

Видно е, че според дадената легална дефиниция водещата характеристика, за да бъде определена дадена част от пътя за тротоар не са физическите конструктивни особености, доколкото е допустимо в условията на алтернативност тази част от пътя да бъде изградена, оградена или очертана, а предназначението на тази част от пътя само за движение на пешеходци. С оглед визираните легални дефиниции и при положение че вече бе установено, че от юридическа гледна точка улица в процесния имот, която да е отразена в генералния план за организация на движението на гр. Пловдив изобщо не съществува, като в плана липсва отразяване и на наличен тротоар, в генералния план за организация на движението на гр. Пловдив за процесния имот изобщо не са уредени правила за движение на пешеходци или правила за предимство следва да се приеме, че процесното съоръжение, макар по чисто физическите си характеристики да прилича на тротоар (издигната повърхност, бордюр и настилка), то не представлява тротоар по смисъла на дадената легална дефиниция, защото не е установено да отговаря на критерия да е част от път, която да е предназначена „само за движение на пешеходци“.

Всъщност при положение, че в генералния план за организация на движението на гр. Пловдив посоченото съоръжение (макар и физически съществуващо) юридически не фигурира и за него няма каквито и да било правила, то не може да се приеме, че има каквото и да било специално предназначение било то за движение само на пешеходци или за спиране, за паркиране, за движение на МПС, или каквото и да било друго предназначение.

При извод, че процесното съоръжение, състоящо се от издигнат бордюр и настилка от асфалт, не представлява тротоар по смисъла на дадената легална дефиниция, то и извършеното деяние се явява несъставомерно като нарушение по чл. 94, ал.3 ЗДвП.

В този изричен смисъл е и практиката на Административен съд5 Пловдив, приемаща, че не представлява тротоар съоръжение, което макар по физическите си характеристики да прилича на такъв, не отговаря на юридическите критерии, зададени в легалната дефиниция: да е надлъжна част от пътя и да е предназначена за движение само на пешеходци. Така Решение № 8901 от 21.10.2024 г. по к. адм. н. д. № 1437 / 2024 г. на VIII състав на Административен съд – Пловдив.

Гореизложеното се явява самостоятелно основание за отмяна на НП поради неговата неправилност.

Вън и независимо от горното е налице и допълнително основание за отмяна на НП, доколкото контролните органи са нарушили предписанията на чл. 42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Както в АУАН, така и в НП мястото на извършване на нарушението е посочено като ПИ ************, попадащ в улична регулация между кв. 15, 15А, 15Б и кв. 16 по РП на СИЗ Пловдив, тоест чисто формално място на извършване на нарушението е посочено.

Предвид конкретиката на случая, обаче този начин на дефиниране на мястото на извършване на нарушението не е достатъчен, за да се приеме, че на наказания субект по достатъчно ясен начин с оглед спазване правото му на защита са предявени пространствените параметри на вмененото нарушение.

Това е така, доколкото от представените писмени доказателства се установява, че площта на процесния имот е 14 451 кв.м, от събраните гласни доказателствени средства се установява, че всъщност твърдяната улица не изпълва изцяло обхвата на поземления имот, което е наложило служители на кадастъра да очертават неговите граници пред инспекторите от общинска полиция.

Посоченото налага извод, че използваният начин на описание на мястото на нарушението внася прекомерна неопределеност, която е особено съществена предвид характера на възраженията на жалбоподателя, че конкретното място, върху което е било паркирано процесното ППС, не представлявало тротоар.

От характера на посоченото възражение е видно, че точното място на извършване на нарушението в конкретния случай е съставомерен негов белег и посочената липса на конкретика при дефинирането му в АУАН и НП съществено накърнява правото на защита.