Решение № 13 от 16.01.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Силистра, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Василева при участието на секретаря П. Г. Т. като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно наказателно дело № 20253420200759 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.

Подадена е жалба от „В.“ ЕАД – клон С., с адрес на управление с.С., общ.С., обл. С., ЕИК ..., с управител Д. Д. Д., против Наказателно постановление № 18-2500223/01.07.2025г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда.

В жалбата се прави възражение за неспазена местна подсъдност предвид първоначалното образуване на съдебното производство пред Районен съд – Русе. Изложени са доводи в насока незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения като се акцентира на неспазване на установените от законодателя срокове в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, с оглед посочената дата на извършване на нарушението. Обръща се внимание, че по отношение на задължителните предписания, които са били дадени на наказания жалбоподател, са изпращани съответните документи до инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ Русе, като се счита, че това отново е обвързано с момента, от който жалбоподателят приема, че е започнал да тече срока за съставяне на АУАН.

Изложени са доводи за несъставомерност на вмененото нарушение, сочи се, че към момента на прилагане на принудителната административна мярка трудовото правоотношение със съответния работник вече е било прекратено.

Моли се за отмяна на НП като незаконосъобразно.

1

В съдебно заседание, при редовност на призоваване, жалбоподателят се представлява от упълномощен процесуален представител, поддържащ доводите за незаконосъобразното ангажиране административно-наказателната отговорност на „В.“ ЕАД – клон С.. Посочва, че седалището на търговеца е в гр.С. и редом с клона в село С. има още шест самостоятелни клона в страната, като управителят Д. е такъв на още три от тях. Обръща внимание на това, че всички данни за изпълнението на предписанията и за спазването на сроковете за тях са били налични при административния орган непосредствено след извършване на първата проверка през есента на 2024 г. и е следвало като найкъсна дата за съставянето на акта да се има предвид тази на получения отчет по електронната поща през месец януари 2025г. относно изпълнението респ. за неизпълнението на отделни точки от предписанието. Моли за уважаване на жалбата и присъждане на разноските по повод съдебното производство.

Административнонаказващият орган при Дирекция „Инспекция по труда” гр.Русе, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения в насока безспорна установеност на нарушението, а именно неизпълнение на предписание, дадено от контролния орган. Подчертава, че това неизпълнение се установява с последваща проверка, стартирала на 26.03.2025 г. и актът за установяване на нарушението е издаден в 3-месечния срок след установяване на нарушителя. Визира че, дори да се приеме, че в разменената електронна кореспонденция има някакво признание на извършено нарушение, това не е абсолютно доказателство, заради което може да се ангажира административнонаказателна отговорност.

Счита, че е спазен срока по чл.34 ЗАНН и издаденото НП е правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на последното и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата се явява допустима като подадена в срок, при наличие на правен интерес, от сочен за нарушител клон на търговец, и срещу подлежащ на обжалване акт по чл.58д ЗАНН.

Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, въз основа на закона, намира за установено следното:

На 07.03.2024г. била извършена проверка от контролните органи при Д “ИТ“ – Русе на място във фуражен завод в село Б., общ. Сл. п., обл.Р., стопанисван от „В.“ ЕАД - клон С., обл. С., относно спазване на трудовото законодателство. Установено било, че работодателят не е заплатил на работника В. Н. Г., ЕГН **********, с необходимото увеличение, положения труд в ден, явяващ се официален празник - 22.09.2023г. Тази констатация била отразена в т.12 в Протокол за извършена проверка ПР № 2409312/24.09.2024г. и в т.42 на същия документ било дадено предписание в срок до 07.10.2024г. възнаграждението да се изплати.

На 25.09.2024г. управителят на клон С. към търговеца „В.“ ЕАД, поискал удължаване на срока за изпълнение на предписанието до 10.12.2024г.

2

В отговор от 27.09.2024г. АНО – директорът на Д „ИТ“ – Русе дал разрешение за това до 24.10.2024г.

На 26.03.2025г., при извършена проверка по документи в Инспекцията в гр.Русе, било установено, че даденото предписание за работника В. Н. Г., ЕГН **********, не е било изпълнено. В съставения за тази проверка протокол № ПР № 2512999/09.06.2025г., в т.3 било отразено горепосоченото, както и че нарушението е от 25.10.2024г.

Съставен бил АУАН № 18-2500223/09.06.2025г. от св. П. – главен инспектор в Д „ИТ“ – Русе, в присъствието на управителя на клона Д. Д., за нарушение на чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда от страна на „В.“ ЕАД – клон С., с адрес с.С., общ.С., обл. С., ЕИК .... В обстоятелствената част на акта били вписани констатациите за неизпълнение на конкретното предписание и посочена датата на извършване на нарушението 25.10.2024г. Въз основа на акта, с възприети от АНО фактически и правни рамки на административното обвинение, било издадено и процесното НП № 18-2500223 от 01.07.2025г. На „В.“ ЕАД – клон С. била наложена предвидената в санкционната разпоредба чл.415, ал.1 КТ имуществена санкция в минималния размер от 1500 лева.

Съдът намира, че са налице допуснати нарушения на процесуалните правила, от категорията на абсолютните, които са неотстраними в съдебното производство и обуславят отмяната на наказателното постановление.

По въпроса за местната подсъдност на спора е налице произнасяне на ВКС с Определение № 455/23.10.2025г. по Н.Ч.Д. № 930/2025г., в който съдебен акт е прието, че мястото на извършване на нарушението чрез бездействие – неизпълнение на предписанието, се явява осъществено по седалището на клон С. към търговеца „В.“ ЕАД, а именно село С., община С., обл. С.. Това сочи, че местната компетентност на актосъставителя и на АНО е на служителите от Дирекция „ИТ“ – Силистра, а не от Дирекцията от гр.Русе.

Нарушено е императивното изискване на чл.48, ал.1 ЗАНН за спазване териториалната компетентност на съответните длъжностни лица, съставили АУАН и НП, което обуславя отмяната на последното на самостоятелно основание. Съгласно посоченото законово правило, административнонаказателната преписка се разглежда от АНО, в чиито район е било извършено нарушението. Законодателят изрично е регламентирал в разпоредбата на чл.

49 ЗАНН случаите за сезирането на съответния компетентен орган, което не е било сторено, нито пък е имало спор за компетентност. За тази на актосъставителя и административно-наказващия орган съдът следи служебно.

Доказателствата по делото разкриват, че с категоричност за дата на нарушението контролната институция е приела отразената в административното обвинение - 25.10.2024г. и на която дата визираният за нарушител вече е бил известен. Още повече, че самият директор на Д „ИТ“ – Русе сам е посочил в разрешението за удължаване на срока датата 24.10.2025г.

Обективно, на 25.10.2024г., данните за извършеното нарушение и за приетия 3 за нарушител са били налице при контролните органи. А видно от датите на последващите им действия по проверка през март 2025г. и съставянето на протокола през месец юни 2025г. е била налице несвоевременна организация на проследяване на необходимите данни, което не може да се поставя в ущърб на засегнатите лица респ. структури.

По делото е изяснено, че клон Ситово е открит като клон на търговеца „В.“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., което е в съответствие със законовата възможност, предвидена в чл.17, ал.1 от Търговския закон – „Всеки търговец може да открие клон извън населеното място, където се намира неговото седалище“. Клонът на търговеца, макар да има относителна правна самостоятелност, в т. ч. и да му е предоставено някакво имущество, не е самостоятелен носител на права и задължения, не е самостоятелен правен субект, а е част от търговското предприятие – част от имуществото на търговеца, поради което няма статут на юридическо лице. Предвид това страната по трудовото правоотношение винаги е самият търговец, който упражнява дейността си чрез клона си. Клонът е само подразделение на търговеца за целите на оперативната дейност, а не е юридически отделно лице, което да договаря с работници, поради което не може да бъде и страна в съответните правоотношения.

Изясненото на база установените по делото фактически данни, очертава, че наказателното постановление е издадено в разрез със законовите правила и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция от упълномощен адвокат, съгласно чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. 144 АПК вр. чл.78, ал.1 ГПК, на жалбоподателя следва да се присъдят изцяло направените по делото разноски в размер на 540 (петстотин и четиридесет) лева, за които до приключване на последното заседание е представен документ за заплащането. Претенцията за юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство на Инспекцията по труда следва да се остави без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал.2, т.1 ЗАНН и чл.63д ЗАНН, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 18-2500223/01.07.2025г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Русе, с което на „В.“ ЕАД – клон С., с адрес с.С., общ.С., обл. С., ЕИК ..., с представител Д. Д.

Д., е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда, като незаконосъобразно.

4

ОСЪЖДА Главна дирекция „Инспекция по труда“ да заплати на В.“ ЕАД – клон С., представлявано от управителя Д. Д. Д., направените по делото разноски в размер на 540.00 (петстотин и четиридесет) лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Силистра, по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5