Решение № 52 от 10.11.2021, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Кърджали, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20215100500140 по описа за 2021 година

С решение № 260180/25.05.2021 г., постановено по гр.д. № 4/2020 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от „Б.-Л. *" Е., с.С., обл. Х., с ЕИК *, против ответницата Б. А. С., с ЕГН **********, от гр.К., ул. „Х." № *, установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на вземане за разноски в размер на 1200 лв., за които е издаден изпълнителен лист от 29.05.2019г. по гр.дело № 1833/2018г. по описа на РС-Хасково. Съдът е осъдил ищцовото дружество да заплати на ответницата Б.С. и направените по делото разноски в размер на 500 лв.

Настоящото производство е образувано по депозирана чрез процесуален представител от ищеца „Б.–Л. *“ Е., въззивна жалба. С нея първоинстанционното решение се жали като недопустимо, при условията на евентуалност като неправилно - постановено при нарушения на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и като необосновано. Във въззивната жалба обаче изрични доводи не се релевират. С нея се иска да бъде обезсилено първоинстанционното решение и производството по делото да бъде прекратено, а при условията на евентуалност да бъде отменено атакуваното решение и бъде прекратено производството по делото или бъде уважена исковата молба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответника по същата Б. А. С..

В съдебно заседание, жалбодателят „Б.–Л. *“ Е. чрез депозирано от процесуалния му представител писмено становище, поддържа въззивната си жалба. Не претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба Б. А. С. чрез депозирана от процесуалния й представител писмена защита, оспорва същата. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция. Прилага списък на разноските.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

1

Жалбата, като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Компетентният Кърджалийски районен съд, е бил сезиран с искова молба, с която от ищеца „Б.-Л. *“ Е., представляван от управителя В. А., е предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК, с който се цели да бъде установено по отношение на ответника Б. А. С. недължимост на сумата от 1 200 лв., произтичаща от издаден в нейна полза без правно основание изпълнителен лист по гр.д. № 1833/2018 г. по описа на Хасковския районен съд, както и да бъде обезсилен същия. Исковата претенция е мотивирана с довода, че процесният изпълнителен лист е издаден преждевременно по висящото производство, преди по същото да има влязъл в сила съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Според разрешението, дадено в т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма /установена в публичен интерес/, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. И тъй като настоящият казус не попада в посочените две изключения, при така констатираното отсъствие на конкретни оплаквания в депозираната бланкетна жалба, въззивният съд не следва да преразглежда правилността на решението, защото няма право да се произнася по основания за неправилност на решението, каквито страната не е посочила.

Съгласно обаче разяснението, дадено в т.3 на цитирания тълкувателен акт, и при наличие само на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение, въззивният съд може да преценява обосноваността на приета от решаващия съд фактическа констатация. Казаното обуславя в казуса необходимостта от произнасяне по обосноваността на обжалвания в това производство първоинстанционен акт. Съобразявайки това и след извършена проверка, настоящата инстанция намери за обосновано обжалваното решение. И това е така, защото приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка определено съответства на установените по делото факти и обстоятелства, същата е съобразена и със задължението на съда по чл.235, ал.2 от ГПК да отразява настъпилите след предявяване на иска и имащи значение за спорното право факти, а именно : че към момента на приключване на съдебното дирене пред решаващия съд, респ. към момента на постановяване на обжалвания първоинстанционен акт, въз основа на стабилния /влязъл в сила/ съдебен акт Решение № 62/01.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1833/2018 г. по описа на Хасковския районен съд, потвърдено с Решение № 186/22.05.2019 г., постановено по в.гр.д. № 250/2019 г. по описа на Хасковския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с окончателно Определение № 46/09.02.2021 г., постановено по гр.д. № 3243/2020 г. по описа на ІІ г.о., ГК на ВКС, е издаден процесният изпълнителен лист от 29.05.2019г., с който са присъдени на ответницата Б. А. С. направените по гр.д. № 1833/2018г. на ХРС разноски в размер на 700 лв. и направените по в.гр.д. № 250/2019г. на ХОС разноски в размер на 500 лв. Безспорна в този аспект е и фактическата констатация, че и процесуалният ред, предписан от разпоредбата на чл.407 от ГПК за проверка правилността на разпореждането, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, е изчерпан с влязлото в сила на 19.03.2021 г. Определение № 260207/19.03.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 132/2021г. по описа на ХОС, установяващо окончателната дължимост на присъдените разноски. Не е спорно в производството и, че с процесния изпълнителен лист от момента на издаването му и до момента на постановяване на обжалвания първоинстанционен акт, не е инициирано срещу ищцовото дружество изпълнително производство и същият не е предявяван като титул за принудително изпълнение. Именно в този аспект въззивният съд намира за необходимо изрично да посочи и съображението си, че тъй като присъдените на ответницата 2

С. вземания за разноски не са лихвоносни, то моментът на издаване на процесния изпълнителен лист, който определено е различен от момента на установяване на дължимостта им по силата на впоследствие влезлия в сила съдебен акт, се явява в производството ирелевантен за изхода на настоящия спор.

Водим от изложеното, и като съобрази задължителния характер на цитираното вече Тълкувателно решение №1/09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт, като споделя фактическите и правни изводи на решаващия съд. Не следва да се обсъждат, направените от страните пред районния съд доказателства, доводи и възражения, при условие, че съвпадат крайния резултат и обемът на решаващата дейност на двете инстанции – в този смисъл е и постановеното Определение №501/26.04.2011г., постановено по гр.д.№1316/2010г. на ІІІ г.о., ГК на ВКС.

Или казано в заключение, обжалваното решение като обосновано следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по въззивната жалба направените от нея в тази инстанция разноски. Тяхното присъждане следва да бъде съобразено с представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 07.10.2021г., установяващ факта на заплащане в брой на договореното адвокатско възнаграждение и приетия по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК, но и при обсъждане и съобразяване и на надлежно направеното в производството възражение за прекомерност. Или, дължат се на ответницата по въззивната жалба разноски в установения по реда на чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 314 лв.

Воден от изложеното, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260180/25.05.2021г., постановено по гр. д. № 4/2020г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА „Б.-Л. *" Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление с.С., обл. Х., да заплати на Б. А. С., с ЕГН **********, от гр.К., ул.“Х.“ № *, сумата в размер на 314 лв., съставляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3