Решение № 524 от 09.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Пловдив, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20215300502674 по описа за 2021 година Производството е по чл.258 от ГПК във вр. с чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК във вр. с чл.146,ал.2 от СК.

Делото е образувано въз основа на въззивна жалба на Н. М. Н., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. К., бул. ***, чрез пълномощника по делото адвокат Ш., против Решение № 141/30.07.2021 г. постановено по гр.д.№853 по описа за 2021 г. на Районен съд - К., II гр.с., с което Н. М. Н. се осъжда да заплаща на децата си С. Н. Н., ЕГН: ********** и М. Н. Н., ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител П. С. Ш., ЕГН: ********** от гр.

К., ул. ***, месечна издръжка в размер на 200.00 лв. за детето С. Н. Н. и 230.00 лв. за детето М. Н. Н., считано от датата на подаване на исковата молба – 04.06.2021 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа й до окончателното плащане, както и се осъжда да заплати разноските по делото на ищците от 300 лева и по сметка на РС К. в полза на бюджета на съдебната власт държавни такси върху присъдените издръжки в размер на 619.20 лв.

Във въззивната жалба се инвокират доводи, че решението е незаконосъобразно и несправедливо, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Възразява се за неправилно установяване на фактическата обстановка от първостепенния съд, както и за превратното 1 тълкуване на доказателствата, довело до нарушаване на съдопроизводствените правила. Оспорва се определеният размер на издръжката с довода за недоказаност на твърдените разходи, както и за невъзможността на ответника да заплаща размера на издръжката. Излагат се доводи за получавания от майката доход от 930 лева, както и че еднократно е закупувала посочените от нея вещи - маратонки, екипи и други. Посочва се, че ответникът също задоволявал нуждите на децата. Моли да се отмени решението и да се постанови правилно и законосъобразно решение.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите С. Н. Н. и М. Н. Н. действащи чрез тяхната майка и законен представител П. С. Ш., подаден чрез пълномощника по делото адвокат П. К., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излага се становище по оплакванията в жалбата и доводи за правилността и законосъобразността на решението. Поддържа се, че районният съд е постановил решението си при спазването на процесуалните правила. Навеждат се подробни съображения за получаваните от ответника доходи от 1 400 лева и възможността му да реализира наеми, както и за необходимите разходи на децата с позоваването на събраните по делото доказателства. Моли се да се остави без уважение жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение, както и да се присъдят разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, и като инстанция по същество следва да се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.143,ал.2 вр. чл. 139 СК.

В исковата молба се твърди, че децата С. Н. Н., род. на *** г., и М. Н.

Н., род. на *** г., са родени по време на съвместното съжителство на ответника Н. М. Н. и П. С. Ш.. От 21.05.2021 г. родителите били разделени, като децата живеели с майка си П. С. Ш., която изцяло полагала грижите за тяхното отглеждане и възпитание, осигурявала и издръжката им. Детето С.Н. посещавало детска градина, за която майката заплащала месечна такса в размер на 50-60 лв., членски внос - 8 лв., за уроци по танци - 14 лв., и за балет - 60 лв. Детето било във възраст, в която растяло бързо, което налагало почти 2 всеки месец да му закупува дрехи, обувки, спортни екипи и др., на приблизителна стойност 120 лв., както и витамини и хранителни добавки на стойност 50 лева. По отношение на детето М.Н. се сочи, че страда от ***, за което заболяване се нужда от специфични грижи, лекарства и хранителна добавки, поради което разходите за него били изключително високи. Детето посещавало Дневен център за деца с увреждания в гр. К., но тъй като често получавал нервни кризи, се наложило майката да го оставя вкъщи. Предвид на това и тъй като майката работи като *** в СУ „***“ - гр. К., наела жена, която да се грижи за детето, и на която заплащала по 25 лв. на ден. Детето било записано в детска градина, но поради влошеното му състояние към момента не я посещавало. Майката задължително водила детето три пъти в седмицата на психолог в гр. Пловдив, за които посещения на седмица имала разходи от около 150 лв. Детето приемало ежедневно лекарства - адаптиран пробиотик /60-70 лв. на две седмици/, ЦБД-ойл - 60 лв. на месец, мелатонин 13 лв., комплексна хомеопатия на Боарон - 30 лв. на седмица, добавки - цинк, витамин С, селен - 40 лв. на месец, абилифай - 60 лв. Допълнително на месец закупувала за детето дрехи, обувки, спортни екипи, маратонки на стойност около 80-100 лв. Твърди се, че майката получавала месечна помощ за медикаменти, терапия, психолог и други специализирани грижи за детето М.Н. в размер на 930 лв., които били недостатъчни да покрият всички разходи за него. Месечно майката имала разходи от 530.89 лв. - погасителна вноска за банков кредит, който е изтеглен за закупуване на жилището, в което живее с децата, 15 лева - такса за кабелна телевизия и интернет, 26 лева - за мобилни телефонни услуги, средно 100-130 лв. - за ел. енергия, както около 600 лева за храна. Като *** майката получавала БТВ от 1340 лв. Сочи, че ответникът работел по трудов договор в „А1“ АД и получавал трудово възнаграждение около средното за страната.Претендира се осъждането на ответника да заплаща месечна издръжка на двете си малолетни деца, чрез майката и техен законен представител, в размер на 200 лева за детето С. Н. Н. и 230 лева за детето М. Н. Н., считано от датата на подаване на исковата молба – 04.06.2021 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа й до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба ответникът Н. М. Н. не оспорва обстоятелството, че е баща на децата. Оспорва размера на предявените претенции с довода, че не притежава доходи. Твърденията на ответника са, че макар в работоспособна възраст, то същият е материално затруднен да заплаща издръжката в претендираните размери. Посочва, че майката получава помощ от 930 лева месечно. Ответникът твърди, че купува всичко необходимо на децата, както и че децата прекарват повече време с него. Моли за присъждането на издръжка в размер на 170 лева за детето С.Н. и в размер на 190 лева за детето М.Н..

Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе взе в предвид следното:

От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че детето 3

С. Н. Н. е родено на *** г., а детето М. Н. Н. е родено на *** г., като двете деца са с родители Н. М. Н. и П. С. Ш. и са родени по време на съвместното им съжителство. Изложените факти се установяват и от представените два броя удостоверения за раждане, издадени от Община Пловдив. Също така не е спорно, че родителите са разделени от месец май 2021 година, както и че понастоящем децата живеят при майката и се отглеждат от нея.

По делото са представени 2 бр. служебни бележки с изх. № РД-20126/19.05.2021 г. и изх. № РД-20-126/19.05.2021 г. издадени от ДГ „***“ - гр.

К., от които се установява, че децата са записани в детското заведение, като по отношение на детето С. е отбелязано, че посещава редовно същото.

Представено е експертно решение № 5202/13.11.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив“ АД-гр. Пловдив, от което се установява, че на детето М. Н.

Н. е поставена диагноза „***“ и същото е с 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ.

Приложени са квитанции за заплатени суми в общ размер на 1056 лева от майката на „АИПСМПП – Спектър“ ЕООД за общо 32 посещения на детето М.Н. от м.декември до м.май, включително, тоест по 33 лева за всяко едно посещение. Установяват се и разходи на майката за лекарства и хранителни добавки на обща стойност 62, 89 лева за месец май 2021 г.– видно стокова разписка от 10.05.2021 г. и фискален бон към нея от 10.05.2021 г. за 46, 60 лева и 3, 49 лева за доставка от „МИК Трейдинг“ ЕООД - гр. Пловдив“, както и от фискален бон от 25.05.2021 г. за 12, 80 лева от Аптека - „Дубако“ ООД - гр. К..

По отношение на майката се установява от удостоверение № ЧР-04619/26.05.2021 г. на СУ „Христо Проланов“ - гр. К., че за периода от м. ноември 2020 г. до м. април 2021 г., включително, е получила брутен доход по ЗДДФЛ от 8253, 78 лева /тоест по 1376 лева на месец/, както и обезщетения за временна неработоспособност и майчинство от 144, 26 лева за месец април 2021 г. Представен е банков кредит от 14.01.2021 г., с който ПИБ АД-гр. София е отпуснала кредит на майката в размер на 49 950 лева с месечна погасителна вноска от 530, 89 лева. Представят се платежни документи за платени сметки към Виваком/БТК ЕАД от 39, 30 лева, към „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД от 100, 58 лева, към за „ВиК“ ЕООД от 13.42 лева.

По отношение на бащата се устнавява от постъпилата справка от ТД на НАП Пловдив, че работи по трудово правоотношение с „А1 България“ ЕАД от 12.02.2016 г. и за периода от м.януари 2020 г. до м.май 2021 г. му начислен облагаем доход от около 1 500 лева на месец. Според представеното удостоверение от работодателя „А1 България“ ЕАД за периода от м. юни 2020 г. до м. май 2021 г. на бащата е заплатено средно БТВ от 1413.178 лева на месец. С договор за покупко-продажба от 27.04.2020 г., обективиран в представения по делото нотариален акт, бащата е закупил поземлен имот в гр.К., кв.Сушица с площ от 369 кв.м., ведно с построената в имота 4 селскостопанска постройка от 47 кв.м., както с всички подобрения и трайните насаждения в имота.

Ответникът е представя доказателства, че е сключил два договора за потребителски кредит с „ОББ“ ЕАД, по силата на които му е отпусната на 05.11.2018 г. сумата от 6200 лева, а на 24.04.2020 г. за сумата от 8000 лева.

За установяване на релевантите по делото обстоятелства от страните в първоинстанционното производство са ангажирани и гласни доказателствени средства. По делото са разпитани като свидетели дядото на децата по майчина линия С. Ш. и бабата на децата по бащина линия Н. Н..

От показанията на свидетеля Ш. се установява, че майката се грижи за децата С. – на 7 г. и М. – на 5 г., като родителите са разделени от май месец тази година. Бащата понякога взимал децата, но не редовно, за по 2 – 3 часа, един път в седмицата. Посочва, че момчето е аутист и посещава детски център, а момичето посещава детска градина. Майката имала допълнителни разходи за детето М., което е аутист и трябва да спазва специфичен хранителен режим – така например свидетелят сочи, че един хляб за детето, който е четири филийки, струва 6 лева. Детето трябвало да спазва безглутенова диета, лекарствата за него били по – скъпи – например един сироп струвал 60 лева и стигал за две седмици. На месец за лекарства се плащали по 250-300 лева. Свидетелят посочва, че майката живеела сама с децата и имала разходи за ток, интернет, телефон и храна. Сметките за ток били около 100 – 150 лева на месец. Жилището било закупено със заем и за него майката изплащала по 530 лева на месец. За детето М. следвало да се полагат по – специфични нужди. Преди време ангажирали жена, която да го гледа срещу 25 лева на ден, но след около един месец тя се отказала. Всяка седмица по 2-3 пъти, или около 12 пъти в месеца, майката водела детето на консултации с логопед и психолог в гр.Пловдив, като едно посещение струвало 50 лева. На месец изразходвала около 200 литра гориво, тъй като пътувала от К. със собствен автомобил и плащала горивото в двете посоки.