Решение № 8463 от 08.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8463 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110101258 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу В. Б. Д., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 208,83 евро (408,44 лева), представляваща главница за стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, адрес, аб. № 450012, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 24.07.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 40,58 евро (79,37 лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 17.07.2024 г.; сумата от 19,04 евро (37,23 лева), представляваща главница за стойност на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 24.07.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 4,69 евро (9,18 лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 17.07.2024 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 45222/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 граждански състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на 1 договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 45222/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответника оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че още през 2017г. е преустановил ползването на топлинна енергия за отопление или подгряване на вода и реално не ползва услугите на „Топлофикация София“ ЕАД, като е монтирал в имота си електрически отоплителни уреди за отопление, а за подгряване на водата си използва бойлер. Счита, че с оглед на това потреблението му е нулево. Твърди, че ако ищецът претендира сумите за разпределение на загубите в общите части на сградата, то същото е извършено фактически и юридически неправилно. Сочи, че сградата, находяща се на адрес адрес, се състои от четири самостоятелни и функционално обособени секции - магазинна част, вход А, вход Б и подземен гараж, като първите три са топлоснабдени. Посочва, че единственият вход за магазинната част е разположен непосредствено до входната врата на вход Б, като по този е изпълнена не двойна, а единична врата, което води до липса на буферна зона, което драстично увеличава загубите на топлинна енергия.

Допълва, че отоплението на магазинната част идва от две абонатни станции абонатната станция на вход Б, която захранва магазините по-близки до входа, и абонатната станция на вход А, която захранва магазините в дъното, които са по-далечни от входа. Сочи, че въз основа на Договор № 480 от 27.09.2017г. се осъществява присъединяването на жилищната сграда на вход Б към 2 топлопреносната мрежа чрез съответната абонатна станция, поради което разпределението на загубите на топлинна енергия се извършва само между собствениците на самостоятелни обекти в жилищната част и изключва от разпределението на загубите магазинната част, която не е страна по договора.

Счита, че разпределението на загубите се извършва в нарушение на нормативната уредба доколкото три самостоятелни и функционално обособени части от сградата- магазинна част, вход А и вход Б, се снабдяват с топлинна енергия чрез две абонатни станции, находящи се във вход А и във вход Б, поради което приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 60, ал. 1 или ал. 3 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Посочва, че разпределението е извършвано върху грешна основа. Прави възражение за погасяването на задълженията по давност. Моли за отхвърлянето на предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими.

По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че 3 през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 14.09.2016 г. се установява, че ответникът е придобил собствеността върху процесния топлоснабден имот и в това си качество (собственик) е бил потребител/ клиент на топлинна енергия за битови нужди, съответно страна по възникналото с ищеца облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот.

По делото не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че в исковия период в полза на друго лице е било учредено вещно право на ползване или имотът е бил отдаден под наем и с наемателя е сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди през исковия период.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия – от 2016 г., публикувани на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период договорът да е преустановил действието си.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е 4 регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването. В случая третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което обстоятелство не е спорно между страните.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Въпросът относно реално потребената от ответника топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ не е спорен между страните по делото.

По делото се установи, че за исковия период по отношение на процесния топлоснабден имот са издадени фактури и след извършване на реален отчет.

Издадените фактури не се връчват на клиента на ТЕ, а се публикуват на интернет страницата на ищеца.

Публикуването на приложимите общи условия е служебно известен на съда факт, същевременно няма данни по делото, ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което влезлите в сила ОУ за процесния период имат силата на договор между ищцовото дружество и ответника, без да е необходими изричното им приемане.

Спорът между страните в процеса се отнася до въпроса дали топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е правилно разпределена между абонатите, присъединени към съответната абонатна станция. Според настоящия съдебен състав този въпрос касае размерът на исковата претенция, доколкото между страните не е спорно, че ответникът е собственик на процесния имот, респ. в това си качество и на основание чл. 153 ЗЕ има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Не е спорно и че ищецът е доставил до сградата, в която се намира процесния имот, общо отчетеното количество топлинна енергия.

5

Както бе посочено, спори се само дали тази топлинна енергия и в частност, тази, отдадена от сградната инсталация, е правилно разпределена между абонатите в абонатната станция.

В тази връзка следва да се има предвид Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 г. – ш., съгласно което член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда – етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. От това следва, че формулата за изчисляване на разходите трябва да се основава на ясни и обосновани параметри, така че фактурирането да почива на информация, която е точна и се основава на действителното потребление.