Решение № 26 от 06.03.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Кърджали, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200016 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ********** от 15.03.2024 г., издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и е постановено отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на С. М. К. от *************************, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят С. М. К. твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Извършеното от него не покривало от субективна страна състав на административно нарушение, тъй като липсвали каквито и да било доказателства той да е знаел или да е могъл да знае, че МПС е без поставена предна регистрационна табела. Затова незаконосъобразно му било наложено административното наказание. Дори да се приемело, че той е извършил административно нарушение, то същото представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В конкретния случай причината за управление на автомобила от жалбоподателя били лошите метрологични условия, в резултат на които по време на движение било ударено куче на пътното платно, вследствие на което регистрационната табела паднала от автомобила. Жалбоподателят не знаел за това и не искал съзнателно да управлява МПС по този начин. След като автомобилът бил спрян от органите на реда, 1 жалбоподателят се върнал обратно и открил падналата табела, за което бил уведомен актосъставителят. Допуснато било и нарушение като не била конкретизирана правната квалификация на извършеното деяние. Ангажирането на отговорност на основание чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП изисквало нарушителят да е действал виновно /при умисъл или небрежност/, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е регистрирано, но е без поставени двете регистрационни табели. Законодателят въвел като нарушение деянието, при което МПС се управлява едновременно без двете табели, тъй като целта на нормата била да се идентифицира МПС. В случая винтовете на предната регистрационна табела били на мястото си, като на място била и задната регистрационна табела, съответно идентификацията на МПС била възможна. Предната табела била изпаднала по време на движението, за което жалбоподателят не разбрал. Моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на разноски за адвокат.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.03.2024 г., около 09.00 часа, жалбоподателят С. М. К. управлявал лек автомобил марка „*******“ с рег.№ ********* по главен път I-5, района на КПП-Ч., в посока към гр.К.

По същото време и място той бил спрян за проверка от свидетелите А. М. и Г. Б. полицейски служители в РУ-К., които давали дежурство на КПП-Ч. Те спрели автомобила, тъй като нямал поставена предна регистрационна табела. Полицейските служители установили самоличността на водача, който управлявал моторното превозно средство, а имено С. М. К.. Казали му, че автомобилът е без едната табела, при което жалбоподателят останал учуден и обяснил, че не знаел за това. Казал, че по пътя имал съприкосновение с животни и било възможно да е паднала. По време на проверката полицейските служители констатирали, че задната регистрационна табела на автомобила „*********“ с рег.№ ******* е на мястото си, като водачът представил и малкия талон на превозното средство.

На жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал без възражение. След това обаче се върнал по пътя и успял да намери предната регистрационна табела на управлявания от него автомобил. Жалбоподателят отново отишъл на мястото на проверката на КПП-Ч. и показал 2 на полицейския служител Г. Б., че е открил табелата, поставил я на автомобила и продължил движението си. Въз основа на съставения акт, на 15.03.2024 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП наложил на С.

М. К. административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 06.03.2024 г. е управлявал лекия автомобил марка „********“ с рег.№ **********, без поставена предна регистрационна табела. Постановено било и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите А. М. и Г. Б., кредитирани като достоверни, логични и взаимно допълващи се, както и от приетите писмени доказателства - Акт за установяване на административно нарушение от 06.03.2024 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № ****** от 02.12.2021 г. на МВР; Заповед № ****** от 09.02.2023 г. на ОД МВР-Кърджали.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на С. М. К. е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 06.03.2024 г. на главен път I5, района на КПП-Ч., в посока към гр.К., жалбоподателят е управлявал лек автомобил „*********“ с рег.№ *********, който макар и регистриран е бил без поставена предна регистрационна табела. Това означава, че са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управляваният от него автомобил е без поставена регистрационна табела. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят е управлявал надлежно регистрирано моторно превозно средство, спрян е за проверка и едва след като му е съобщена причината за спиране е разбрал за липсващата само една регистрационна табела. За това свидетелстват и двамата разпитани полицейски служители, като Г. Б. уточнява, че водачът е останал учуден относно липсващата табела на автомобила му. Казал им, че може да е паднала по пътя, като 3 след това наистина я открил, върнал се на място и поставил отново регистрационната табела на автомобила. При така установените обстоятелства, според настоящата инстанция водачът С. К. не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното действие по управление на автомобила в нарушение на ЗДвП, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, не е бил длъжен и не е могъл да ги предвиди в конкретния случай. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно (умишлено или по непредпазливост), да е знаел или предполагал, че автомобилът е без регистрационна табела, която в случая е паднала по време на път. С оглед изложените правни изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено договорено възнаграждение в размер на 300 лв., като от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразно с чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и с действителната фактическа и правна сложност на делото.

При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ******* от 15.03.2024 г., издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и 4

„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и е постановено отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на С. М. К. от ***************, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на С. М. К. от *********************, с ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.