Решение № 3565 от 04.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3565 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИЛЯНА Г. МАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело № 20231110114799 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс /СК/.

Образувано е по искова молба от Н. К. К., ЕГН **********, срещу Р. Б.

А., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на ищцовата страна упражняването на родителските права спрямо децата на страните – И А Р. А., ЕГН ********** и К Р. А.а, ЕГН **********, местоживеенето им, режима на лични отношения, както и относно тяхната издръжка, включително и за минал период.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответната страна оспорва ищцовите твърдения и предявява насрещни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права по отношение на децата, местоживеенето и издръжката им.

В дадения едномесечен срок е депозиран отговор по насрещната искова молба, с който се оспорват претенциите на бащата.

С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет по делото е представен социален доклад от ДСП - Лозенец и ДСП - Видин. От социалното проучване се установява, че децата се отглеждат от майката в гр. София, в жилище под наем, в което са констатирани подходящи условия за отглеждането им. При проведената среща между детето И А, майката и социалните работници е установена емоционална връзка на детето с родителя. Малолетният е 1 споделил, че майка му го лъже, баща му е честен с него. Детето също споделило, че майка му не му обръща достатъчно внимание и че той не желае да е под наем и да дели една стая със сестра си. Споделило, че според бащата къщата не е готова и е по-добре да е при майка си. Детето заявило, че майката изгонила бащата, а последният не желаел да живее под наем. Малката К не е присъствала на срещата със социалните работници. От проведеното социално проучване от служителите на ДСП - Видин е установено, че бащата в края на 2022 г. напуска жилището в гр. София и се мести да живее гр. Дунавци, в собствено жилище, представляващо едноетажна къща с дворно място, в което към дата 05.06.2024 г. се извършвали ремонтни дейности в две от стаите, предназначени за децата. В жилището нямало все още тоалетна към датата на посещението на социалните работници, като едно от помещенията било предвидено за баня и санитарен възел, но все още не било изградено.

Посочено е, че помещенията са в процес на ремонт и все още не са подходящи за отглеждане на деца, от гледна точка на безопасност и битови условия. При посещенията на децата при бащата, малолетните спели в една стая. Бащата е споделил, че от 27.05.2024 г. работи на трудов договор във фирма „ВС Транс“ ЕООД – гр. Видин на длъжност шофьор на самосвал. Отбелязано е, че бащата поддържа контакт с двете деца и има изградена емоционална връзка с тях.

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата и ответник по насрещните искове заявява, че от края на 2022 г. самостоятелно отглежда и се грижи за децата, както финансово, така и морално. Заявява, че разчита на подкрепата на родителите и сестра си. Споделя, че голямото дете посещава народни танци и наскоро започнало да посещава психолог по психомоторика. Сочи, че разходите за занятията по народни танци възлизат на 50 лева месечно, а разходите за среща с психолог между 20-30 лева на посещение, като детето веднъж седмично провежда консултация със специалист. Ищцата твърди, че И А от 2-3 години се занимава с народни танци, бащата знаел за необходимите разходи, но еднократно заплатил такса при посещение в гр. София. Твърди, че малкото дете К посещава държавна детска градина, за която няма такса, но участва в допълнителни дейности, за които заплаща между 50-60 лева месечно. Ищцата твърди, че съдейства на бащата да осъществява контакт с децата и държи те да поддържат връзка. Срещали са се докато ответникът живеел в гр. София, а след като напуснал града също съдействала през почивните дни децата да пребивават при него.

2

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК ответникът и ищец по насрещните искове заявява, че подсигурил дом в друг град и това наложило промяна в местоживеенето му. Сочи за неразумно да се тегли кредит за покупка на жилище в гр. София, а и с ищцата нямали възможност, затова закупил къща в родния град на майка си – Дунавци. Твърди, че къщата е в процес на ремонт.

Сочи, че майката никога не му е пречила да се вижда с децата. Откакто с майката са разделени, детето И А искал да бъде при баща си и никога не бил заявявал друга позиция.

Изслушано по реда на чл. 15 ЗЗДет детето И А споделя, че иска да живее с баща си, защото му има доверие. Заявява, че няма доверие на майка си, защото го била лъгала за баща му, за неговото минало, за да излезе по-добра.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Светлана К. К. – сестра на ищцата и Атанас Стоянов Атанасов – приятел на ответника. Приета по делото е и съдебно-психологическа експертиза.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намери следното от фактическа и правна страна:

За да се произнесе по спора съдът следва да изходи от родителските качества, възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране на придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и качества у децата, моралните и човешките качества на всеки от родителите, техния социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола на децата, отношенията между родителите и децата, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при отглеждането им и др. При определяне на мерки относно грижата за децата най-важният критерий за това на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права е интересът на децата, какъвто интерес е осигуряването на правилното им физическо и духовно развитие и социалното им формиране.

Установява се по делото, че страните са родители на децата, като детето И А е на дванадесет години, а детето К – почти на пет години към датата на устните състезания по делото /удостоверения за раждане, представени към исковата молба/. От показанията на разпитаните по делото свидетели – Светлана К. К. /сестра на ищцата/ и Атанас Стоянов Атанасов /приятел на 3 ответника/, които съдът кредитира в частите, в които пресъздават лични възприятия на свидетелите, като прецени показанията на св. К. по реда на чл.

172 ГПК и ги кредитира като непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства, се установява, че родителите на децата не живеят заедно, като децата живеят при майката. Установява се привързаност на децата и към двамата родители.

От постъпилата от НАП справка, се установява, че ищцата от 13.12.2016 г. до настоящия момент е в трудово правоотношение с „Тиора“ ООД, като в периода от м. март 2022 г. до м. декември 2023 г. за същата е деклариран средномесечен осигурителен доход в размер на около 1717 лв.; ответникът за периода м. януари 2022 г. до м. ноември 2023 г. е бил трудово ангажиран по правоотношения с „Ареа Стил“ ЕООД, „Пърсиано“ ЕООД, „Рент Ивент“ ООД и „Ники Експрес 2020“ ООД, като за периода от м. януари 2022 г. до м. ноември 2023 г. за същия е деклариран средномесечен осигурителен доход в размер на около 679 лв. за шестнадесет месеца, като в посочения период за седем месеца не са налице данни за ответника да е деклариран осигурителен доход. Няма данни за подадена декларация образец № 1 за осигуряване, като самоосигуряващо се лице от ответника за период от м.01.2022 г. до м.12.2022 г., нито за подадена от него годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за декларирани доходи за 2022 г. В изготвеното социално проучване от ДСП Видин /л. 184-186/ ответникът е заявил, че от 27.05.2024 г. е в трудово правоотношение с „ВС Транс“ ЕООД, заедно с брат му се занимават с пчеларство и когато има възможност му помага с преподаването на латино танци в гр. Видин. Ответникът споделил, че средният му месечен доход е около 2500 лв.

От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнопсихологична експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че родителите се разделили преди около две години, като през последните години на съвместното им съжителство между тях се увеличило напрежението и конфликтите поради различия в перспективите за бъдещето, които всеки от тях си представял за себе си и за семейството. Момиченцето, все още много малко към момента на раздялата им, не осъзнавало напълно какво се случва. Липсвал й баща й и понякога го питала защо не живее при мама. Бащата отговарял, че строи къща.

По-често детето И А посещавал баща си в къщата във видинско или се 4 виждали на друго място, като през това време детето К страдала и за брат си.

Експертът сочи, че двете деца са привързани едно към друго. След раздялата на родителите малолетният И А бил много разстроен, раздвоен, страдал силно и изпитвал (и продължава да изпитва и към настоящия момент според вещото лице) силен конфликт на лоялност спрямо баща си, когото в някакъв момент възприемал като онеправдан и страдащ в по-голяма степен, отколкото майката. Вещото лице сочи, че детето И А разрешава вътрешното си емоционално страдание като възприема позицията, философските възгледи и ценности на бащата, противопоставя се на майката, като е недоверчив към нея, но същевременно в реалността се среща с обстоятелства, които се конфронтират с този негов „избор“. От експертното изследване е установено, че често се е случвало И А да е недоволен от баща си и поведението му, заради по-импулсивните му реакции, в сравнение с обяснителния подход на майката, от битовите условия при бащата (значителен дискомфорт му носело това, че нямало вътрешна тоалетна) и др. Независимо от това, вещото лице заключава, че момчето изпитва вътрешна съпротива да „признае“ промяната в желанията и позицията си и продължава да преживява значително вътрешно напрежение и гняв от неразрешимата ситуация, в която то не желае да отиде да живее при баща си, но продължава да заявява това. По време на експертното изследване детето И А споделило с бащата, че продължава много да иска да отиде при него, „дори още повече го иска“, но това да бъде след години, когато завърши 7 клас (практика след две години). Експертът заключава, че и двамата родители притежават добър родителски капацитет, нито едно от децата не е отчуждено от някой от родителите, но към настоящия момент бащата не може да осигури достатъчно добри социално-битови условия за отглеждането на двете деца. Посочено е, че децата имат силно и значима емоционална връзка помежду си, характерна за сиблинги (братя и сестри). Вещото лице заключава, че относително проблематично в случая е момчето И А, което в конфликтната ситуация между родителите си и фактът на тяхната раздяла все още не успява да се адаптира достатъчно добре към новата ситуация и преживява силен конфликт на лоялност към бащата.

Експертът сочи, че типично за пола и възрастта, момчето се идентифицира с бащата, с неговите убеждения, ценности и нагласи към живота и разрешава вътрешния си емоционален конфликт чрез приемане на “позицията и философията” на бащата, а същевременно активно се противопоставя на 5 майката и заявява - “на нея й нямам доверие, тя ме е лъгала”. Независимо от това, момчето продължава да живее основно при майката, като вече отстъпва от позицията си “искам да живея при баща ми” - макар и към момента на експертното изследване това да е изразено с условното - “ще отида да живея при него след две години, когато завърша 7 клас” (към момента детето И А е ученик в 6 клас). Бащата се опитва да подкрепи емоционално сина си като изтъква като причина за настоящото производство молбата на момчето “да го защити” и да се “бори за него”. Вещото лице заключава, че за детето И А обаче е по-добре да чуе и от двамата си родители, че към момента те така са се разбрали - относно местоживеенето на децата и контактите с тях - вместо да чува и вижда противопоставяне, което формално бащата „прави заради момчето” - тъй като упорството на бащата „да вземе Иван при себе си” засилва вътрешния конфликт и страдание, които детето продължава да преживява и не може да намери удачен начин да разреши и да изрази, освен с отлагане на решението във времето. Експертът е заключил, че сложната психологическа ситуация е предпоставка за компрометиране на взаимоотношенията на момчето и с двамата му родители.