Определение № 987 от 24.07.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 987 гр. Варна, 24.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20203100901014 по описа за 2020 година за да се взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от пълномощника на ищеца адв.П. К., с която се иска изменение на постановеното по делото Решение №227 от 17.05.2024г., в частта за разноските, като се претендира присъденият при условията на чл.38, ал.2 във вр. ал.1 от ЗА адвокатски хонорар от 4500лв. да бъде увеличен до размерът от 11340лв. с ДДС.

Поддържа се в молбата, че при уважен размер на иска от 120000лв. дължимият хонорар определен по реда на НМРАВ възлиза на 11340лв. с ДДС. Сочи се относима съдебна практика и се оспорва приложимостта на Решение от 25.01.2024г. по дело C‑438/22 на втори състав на СЕС.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК за отговор от ответниците по молбата, такъв е подаден единствено от третото лице помагач, с който се поддържа становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските.

Сочи се, че според формираната трайна съдебна практика, която е съобразена с възприетото в горецитираното решение на СЕС, цената на иска за обезщетение за неимуществени вреди, е без значение за определяне на размера на дължимия адвокатски хонорар. Поддържа се, че от значение са единствено правната и фактическа сложност на делото, които в случая не са високи. Моли се за оставяне на молбата без уважение.

Като взе предвид становищата на страните и приложимите правни норми, за да се произнесе съдът съобрази, следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските, е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, като представянето на списък по чл.80 от ГПК не е условие за допустимостта й, доколкото се касае за определяне от съда на адвокатски хонорар по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Разгледана по същество молба е неоснователна, по следните съображения:

1

Настоящото производство има за предмет частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 120000лв. от общо 200000лв. Така предявеният частичен иск е уважен изцяло ката в полза на ищецът е присъдено претендираното обезщетение от 120000лв. Наред с това предвид направеното искане и наличието на предпоставките по чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА, в полза на процесуалният представител на ищецът е присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита в размер на 4500лв.

При определяне на въпросният размер на адвокатският хонорар съдът е съобразил, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждениям, представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство да определя възнаграждението в посочения в наредбата минимален размер. Също така е съобразено, че правилото на чл.38, ал.2 от ЗА създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС.

С оглед горното и при формиран извод, че визираните в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждение, респективно след преценка на вида на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, съдът е определил процесният размер на възнаграждението.

В допълнение следва да се посочи, че при преценката на правната и фактическа сложност на делото, е отчетена и придобитата от пълномощника на ищеца професионална компетентност и рутина, с оглед факта, че същият участва в значителен брой застрахователни дела, съответно че защитата не съставлява значимо професионално предизвикателство за него. Отчетен е и факта, че процесуалните действия са извършвани предимно с писмени молби, като е налице еднокатно явяване на преупълномощен представител в о.с.з

Следва да се посочи още, че цитираната от молителя съдебна практика, е като неотносима към спора, така и загубила значение, доколкото е формирана преди постановяване на Решение от 25.01.2024г. по дело C‑438/22 на втори състав на СЕС, съответно на Определение №50015 от 16.02.2024г. по к.т.д.№1908 по описа за 2022г. на ВКС, I т.о.

Предвид изложеното съдът намира, че молбата за изменение постановеното по делото решение в частта за разноските, е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молбата на И. А. А., с ЕГН **********, действащ чрез адв.П.

К., със служебен адрес: гр.Казанлък, ул.“Славянска“ №6, офис 10, за изменение на Решение №227 от 17.05.2024г. постановено по т.д.№1014/2020г. на ОС Варна, в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВАп.С в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3