Определение № 234 от 19.01.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 234 гр. Варна, 19.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.ева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.ева Въззивно частно гражданско дело № 20233100500086 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба вх.№ 86482/ 14.12.2022г от Р.

К. Я. ЕГН ********** с пост. адрес: гр.Варна ж.к.„****, чрез адв.Ц. Анг.Л. срещу определението на ВРС-35с-в № 13236/25.11.2022г по ч.гр.д. № 15593/2022, с което РС е допуснал обезпечение на бъдещия иск на Г. Б. А. срещу ответника Р. К. Я. общо в размер на 25 832,80лв,от които -20 000лв - главница по договор за заем от 17.01.2011г;

- 5 832,80лв - мораторна лихва, начислена за периода 01.04.2020г25.11.2020г, чрез налагане на запор върху собствените на Р. К. Я. 1032 броя безналични акции от капитала на „Трансстрой Варна"АД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК 103044422 със седалище и адрес на управление гр.Варна, 9000, р-н“Одесос“ ул. "*** и вписване на запора в книгата на акционерите на „Трансстрой Варна"АД, водена от Централния депозитар - гр.София, по личната сметка на Р. К. Я., на осн. чл.390 ал.1 ГПК.

Счита постановеното определение за незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова моли за неговата отмяна, като излага следните правни доводи :

Позовава се на ТР №6/2013 от 14.03.2013г на ОСГТК на ВКС, във вр.чл.390 и чл.391 ГПК, съгласно което, за да е основателна молбата за 1 обезпечение, следва да са налице сл.предпоставки: а) бъдещият иск да е допустим и вероятно основателен, б) да е налице обезпечителна нужда и в) обезпечителната мярка обезпечителната нужда. да е подходяща и да съответства на

В тази връзка счита, че в случая не е налице нито една от посочените предпоставки:

1/ Предявеният иск е недопустим.

С постановеното определение РС е констатирал, че искът е подаден пред компетентния съд от легитимирано лице, без да съобрази, че бъдещият осъдителен иск е с цена в размер на 25 832,80лв и затова не е родово подсъден на ВРС, на осн.чл.104 ал.1 т.4 ГПК.

2/ Предявеният иск е и явно неоснователен.

Доколкото в представения договор за заем, са налице клаузи, които обвързват страните по договора, само ако кумулативно са били издадени: разписка за получената сума от страна на заемополучателя и Запис на заповед, то в тежест на молителя е било да докаже в обезпечителния процес, че за претендираните суми са били издадени изрично договорените в заемната сделка документи.

В настоящия съдът не е взел предвид неоснователността на иска поради липсата на представени с ИМ разписка и запис на заповед, които, съгласно клаузите на заемния договор, е следвало да бъдат депозирани, ако реално съществуват.

В тежест на молителя е да докаже също, че действително е била проявена активност за събиране на твърдяното вземане, но такива доказателства отново не са били представени в обезпечителното производство.

Ето защо счита, че не са налице предпоставките, предвидени в чл.391 ГПК за допускане на обезпечението. Приложените към ИМ писмени доказателства не налагат извода за вероятната основателност на предявения иск, чието обезпечение се иска, като към същия липсват убедителни писмени доказателства, които е следвало да съществуват съгласно представения документ за заемни правоотношения. Ето защо същите не отговаряли на 2 законовото изискване да са убедителни такива по отношение предявения иск, чието обезпечение се иска.

3/ Не е налице обезпечителна нужда.

Обезпечението цели защитата на спорното материално право, докато трае висящността на процеса и предпоставя вероятна основателност на иска.

Съгласно разпоредбата на чл.391 ал.1 ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то ако искът е подкрепен с писмени доказателства, или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер.

Това означава, че обезпечение на иска се допуска при наличието на няколко предпоставки, поставени в отношение на кумулативност помежду им, а именно: наличие на допустим и вероятно основателен иск, при който без допускането на поисканото обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то ако искът е подкрепен с относими писмени доказателства, или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер, като по силата на разпоредбата на чл.395 ал.1 ГПК в молбата за обезпечение се посочва обезпечителната мярка, която следва да е подходяща и цената на иска.

Поради горепосочените основания е било необходимо да бъде изследвана от съда обезпечителната нужда, като бъде определена гаранция, чийто размер, съгл.чл.391 ал.3 ГПК, се определя в зависимост от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.

В тази връзка съдът е пропуснал да определи парична гаранция, наймалко поради обстоятелството, че се иска като обезпечителна мярка налагане на запор върху конкретни акции, с който запор ще се възпрепятства необосновано правната сфера на жалбоподателя досежно търговията с безналични поименни акции, които се търгуват на финансови пазари при специален режим в конкретен момент, като от пропуснатата сделка с тези акции от страна на евентуалния длъжник Я. биха настъпили вреди в много поголеми размери от претенцията на молителя. Това е така, защото обезпечението е наложено върху акции без мотивирано искане от страна на кредитора защо желае запор точно върху тези финансови инстР.ти, като от 3 друга страна искания запор е бил над размера на предявеното вземане на кредитора.

В тази връзка в обезпечителна заповед е посочено, че се налага запор върху конкретни акции, като съдът не е посочил до какъв размер от стойността им ще бъде извършен запорът. Поради факта, че номиналната им стойност е по-голяма, което е публично известно обстоятелство, достъпно в сайта на ТР, в обезпечителното производство следва да се държи сметка и за правата на длъжника. Вредите, които би претърпял ответника, при неправомерно запориране на акциите, без да е налице уточнение, до какъв размер се извършва запора, следва да се презумират както поради спорния характер на вземането, така и във връзка с принципа на равнопоставеност на страните в гражданския процес и да се гарантира обезвреда чрез предварително внесена гаранция от кредитора.

Отделно от това, налагането на запор на безналични поименни акции на ответника е обременително действие и като такова следва да бъде съразмерно, ограничено до размера на цената на иска, в съответствие с чл.397 ал.2 ГПК.

Дори и с представени убедителни писмени доказателства от страна на кредитора за сумата над размера на претендираното вземане, евентуалният длъжник е следвало свободно да може да оперира със средствата си, находящи се в съответната лична сметка в Централния депозитар.

Не била редставена от кредитора и не е поискана от съда обичайната справка от Имотен регистър при АВп по партидата на ответника, от която е видно, че същият притежава право на собственост върху недв.имоти, без тежести и възбрани, които са на стойност стотици пъти надвишаващи претенцията на молителя.

Счита, че, въпреки разпоредбата на чл.133 ЗЗД, че цялото имущество на длъжника служи за обезпечаване вземанията на кредитора, в конкретния казус съдът не е взел предвид от една страна неоснователността на иска, а от друга страна е допуснал обезпечение, без ограничение до конкретен размер, както в обжалваното определение, така и в обезпечителната заповед на допуснатия запор на акции, до размера на цената на иска, в съответствие с чл.397 ал.2 ГПК, като при разширително тълкуване от страна на финансови институции и трети лица, съразмерността на наложената мярка с обезпечителната нужда е била опорочена, което сериозно е накърнило 4 правата на жалбоподателя, като е допусната свръхобезпеченост във вреда на ответника по иска. незаконосъобразно

4/ Твърди, че изначално несъответствие между обезпечи телната нужда и наложеното обезпечение, договорът има предмет паричен заем, а не задължение за прехвърлянето на акциите, които са запорирани и затова обезп.мярка се явява от една страна неподходяща, което е във вреда на жалбоподателя.

Общата номинална стойност на запорираните акции е в размер на 27 864лв, който размер от своя страна също надвишава претенцията на бъдещия ищец, изчислена на 25 832,80лв.

Излага още, че целта на обезпечителния процес, предприет от адв.Г.

Б.А., е да бъде затруднен и злепоставен настоящият жалбоподател, като му се наложат мерки, които да причинят значителни вреди, злепоставяйки го като длъжник, като в същото време на практика не съществува реална опасност от невъзможност или затрудняване на получаване на паричната сума при евентуалното доказване на иска на кредитора-бъдещ ищец.

Поради това обезпечителната защита изначално е била напълно неоправдана, което от своя страна обуславя и отмяната на обезп. мярка в настоящото изпълнително дело, а в условията на евентуалност на замяната на допуснатата мярка с друга подходяща мярка.

Процесуалната теория и съдебната практика са единни във виждането, че основа за определяне на обезп.мярка като подходяща за всеки конкретен казус е нейното съответствие с обезпечителната нужда. Необходимостта в обезпечителния процес да бъде постигнат подходящият баланс и реципрочност между защитата-санкцията, която се постига чрез него, е налагала в настоящия казус съдът да извърши преценка на съответствието на обезп.мярка с обезп.нужда, което не е било сторено.

В допълнение сочи, че претендираният дълг по заемно правоотношение не бил възниквал и претендираните суми никога не са били предоставяни от молителя на жалбоподателя

Нещо повече. С налагането на запор върху горепосочените дялове кредиторът – адв.Г. Б.А. недобросъвестно и умишлено е действал срещу жалбоподателя с цел да увреди съществено неговите финансови интереси и да 5 го злепостави, като осуети планираната сделка за продажба на акциите между доверителя ми и купувача „ИНЖСТРОЙ ХОЛДИНГ" АД- Варна, ЕИК 103884644 поради знанието си, че съгласно сключен договор за покупкопродажба на горецитираните акции на 17.12.2019г в гр.Варна в нот.кантора на нотариус Макс.Динчев, находяща се в гр.Варна ул.„Бр. Шкорпил" № 26 ет.3 офис № 11, продажната цена на запорираните акции е договорена в размер на 200 000лв, като при подписването на договора е присъствал лично, и съгласно съставен на 24.11.2022г Констативен протокол № 119 том 3 рег.№ 7886 на нотариус Петър Петров, рег.№ 224 на НК, в изпълнение на ангажимент по предварителния договор, страните е следвало да реализират сделка на датата 02.12.2022г при договорената продажна цена на запорираните акциите в размер на 200 000лв. Последвали са действията, предприети на сл.ден 25.11.2022г от молителя, като е подал молбата за обезпечение на бъдещия иск. Предвид, че в първата си фаза обезпечителното производство се развива без знанието на длъжника, затова Р.Я. не би могъл да знае преди връчване на запорното съобщение за предприетите срещу него действия.

С оглед на всичко изложено счита, че поради нарушаване правилата в обезпечителния процес и необсъждане всички законови предпоставки от РС моли за отмяната на постановеното от ВРС определение.

Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски и разноски за адв.хонорар, за което се представя договор за правна помощ.

С подадения в срока по чл.274 ГПК писмен отговор ответната страна Г. Б. А. ********** от гр.Варна ул.“Граф Игнатиев“ № 17 изразява становище за неоснователност на подадената жалба по сл.съображения:

1/ по допустимостта на постановеното определение.

Съгл. чл.390 ал.1 ГПК обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение.

Твърдението, че ВРС не е родово компетентен, т.к. цената на иска е 25 832,80лв и затова не му е родово подсъден, на осн. чл.104 ал.1 т.4 ГПК, е неоснователно.