Решение № 440 от 28.05.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Сливен, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230105079 по описа за 2023 година

В исковата молба на С. И. Ж. от гр.Сливен се твърди, че е сключила с "ВИВУС.БГ" ЕООД Договор за потребителски кредит /№ 9776802026 от 27.03.2021г./, по силата на който дружеството й предоставило сума в размер на 1100лв. при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 40.97% и годишен процент на разходите /ГПР/ 49,70%. Съгласно нарочна договорна клауза, жената следвало да заплати допълнителна услуга "такса разглеждане" в размер на 200лв.

Сочат се от ищцовата страна множество пороци на този договор, при което се извежда становище, че същия е нищожен и се иска да бъде прогласен за такъв.

Ищцата изтъква разпоредби от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, предвиждащи при подобни случаи кредитополучателя да връща само чистата сума на кредита, без лихва и др. разходи. В тази връзка и твърдейки, че в случая е погасила договора /какъвто израз е ползван в исковата молба/, действайки добросъвестно, като заплатила, на 01.04.2021г., на дружеството сумата 1333.12лв., в която са включени главница, лихви и такса разглеждане, и позовавайки се на цитирания нормативен акт и общата разпоредба, уреждаща института на неоснователното обогатяване- чл.55 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, предявява иск дружеството да бъде осъдено да й заплати сумата 233.12лв., като недължимо платени по недействителен договор, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба пред съда до окончателното й изплащане.

1

В условията на евентуалност предявява втора група от два иска. По тях претендира съда да приеме, че клаузата "такса разглеждане" в процесния договор е нищожна, след което да осъди дружеството да й заплати сумата, която тя е дала за нея- 200лв., като недължимо платена, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба пред съда до окончателното й изплащане.

В едномесечният срок за писмен отговор "ВИВУС.БГ" депозира такъв.

Излага становище за неоснователност на претенциите. С подробни доводи аргументира както тезата си, че договора не е недействителен, така и че не е недействителна дори само клаузата "такса бързо разглеждане" в него. Поради това заявява искане да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски.

В съдебно заседание страните не изпращат представители.

С нарочно писмено изявление ищцата, чрез пълномощника си, поддържа исковете. Също чрез писмено изявление, също на проц.представител по пълномощие, ответника поддържа възраженията си против исковете.

Следва да се отбележи, че с нарочното си писмено изявление, представено за проведеното открито заседание, ищцата чрез пълномощника си заявява изменение на предявения в условията на евентуалност установителен иск, чрез увеличаване на цената му от 200лв. на 226.94 лв.

Съдът обаче е пропуснал да се произнесе в заседанието по това процесуално действие, но тъй като то е сторено своевременно и съда не е взел становище по него по независещи от ищцата причини, съда ще счита по-натам в това изложение, че изменението е факт и е прието от съда.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема за установено от фактическа страна следното:

От документът, представляващ листи 20 и сл. от материалите по делото съда установява, че 27.03.2021г. между С. Ж. и "ВИВУС.БГ" е бил сключен договор- за кредит, № 9776802026, по силата на който й е предоставен паричен заем в размер на 1100лв., при годишен лихвен процент- 40.97% и годишен процент на разходите 49.7%. Посочен е размера в лева на лихвата за срока на договора- 37.06лв., както и че се дължи и такса за бързо разглеждане226.94лв.

Посочена е и общо дължимата сума от потребителя и тя е 1364лв.

Следва да бъде върната на 26.04.2021г.

Всъщност, това не са спорни по делото обстоятелства.

Така също, всички тези документи са представени от ответника, с писмения отговор.

2

Видно от документа, представляващ л.№19 от материалите по делото, на 27.03.2021г. дружеството е превело по сметка на Ж. сумата 1100лв.

Впрочем, това не е спорно по делото обстоятелство.

С оглед съдържанието на писмения отговор в частта, която съда ще коментира на това място, са безспорни и фактите, те дори са признати от ответника, че на 01.04.2021г. са погасени предсрочно, изцяло и окончателно задълженията на Ж., като по сметките на дружеството е постъпила сумата 1333.12лв. Също, че с нея тя е погасила първоначално уговореното задължение както следва: главница в размер на 1100лв.; договорна лихва за реалния срок на договора от 6.18лв. и такса 226.94лв. за допълнителна услуга "Бързо разглеждане".

Част от доказателственият по делото материал са Общи условия на договора за кредит, предоставян от "ВИВУС.БГ".

Така установените факти и останали недоказани такива, налагат следните правни изводи:

Предмет на делото са установителни и осъдителни искове. Всички те са основани на твърдение за нищожност/недействителност на процесния договор, съотв. на отделна негова клауза. В тази връзка ищцата се позовава на разпоредби от различни нормативни актове.

Установи се категорично, а то и не е спорно по делото обстоятелство, че страните по делото са били в договорни отношения. По силата на същите ответното дружество е предоставило, дейност, включена в предмета му на дейност, на ищцата паричен кредит, а тя е действала, сключила договора именно като физическо лице. Поради това се налага извода, че процесния договор е за потребителски кредит. Ето защо и за него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.9 ал.1 от същия, това е договор, въз основа на който кредитора предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. Страни по него са потребителя и кредитора - ал.2. Следващите алинеи дават легална дефиниция на тези две понятия. Така, съгл.ал.3, потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Цитираният нормативен акт съдържа редица изисквания- към начина на сключване на такъв договор и неговото съдържание, някои от които са императивни. В рамките на своето изложение- исковата молба, Ж. се позовава на няколко от тях. Съдът обаче не ги споделя, а намира за основателни 3 доводите-възражения на ответника по тях в писмения му отговор. В него той подробно описва начина, последователността, при които се сключва договор като процесния; посочен е, цитиран е нейния електронен адрес за кореспонденция, а също и е наведено твърдение, че тя е сключила с "ВИВУС.БГ" десетки подобни сделки/договори.

Тази последователност/структура изглежда така стройно изградена, че е изключено да бъде премината от лице, което не я разбира- не разбира въведените от дружеството изисквания, а от друга страна пък всяка стъпка дава достатъчна информация на желаещия да получи кредита. Така също, тези много на брой договори са ако не ноторно, то поне служебно известно /на съда/ обстоятелство. Т.е., не би и могло да се допусне дори, че Ж. не е била наясно какво прави, когато е предприемала стъпките по сключване на договора. Не би могло да се допусне и че тя не е била наясно с условията на договора- те са ясно посочени от дружеството-кредитор, а доказателство за наличието на знание у кредитополучателя /доказателство, а не индиция/ е факта, че Ж. само в рамките на три-четири дни от деня, следващ сключването на договора, е върнала каквото е трябвало според клаузите му!

Наивистично и направо- не за вярване, звучи позоваването на такова едно незнание, който довод при това е споделен от множество написали решения по сходни казуси в Сливенски районен съд- напр. кредитополучателя не бил наясно, чудел се, какво точно трябва да върне и т.н. Нищо неясно нямав договора са посочени и то съвсем ясно, с достатъчно "едър" шрифт, размера на кредита, основен лихвен процент, годишен процент на разходите, размера на договорната лихва; също, че се дължи такса за "Бързо разглеждане" на искането на лицето за предоставяне на кредит /а не такса просто "разглеждане", както се споменава на няколко пъти в исковата молба/ и нейния размер; общата сума за връщане. Според съдията-докладчик по настоящото дело, по-ясно не би могло и да бъде.

И още- исковата молба е основана и на твърдение за недобросъвестност в поведението на кредитора, на заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави. Според съдията-докладчик обаче такова изглежда да е поведението на кредитополучателя- той/тя сключва договор за кредит от 1100лв. и макар падежа на задължението да след един месец, тя връща всичко след три-четири дни!!! Трудно може да се проумее защо на човек са необходими 1100лв. за толкова кратък период от време. А всъщност, сключването подобен договор конкретно от това физическо лице- С. Ж., се е повторило много, много пъти във времето. При това положение съда по настоящото дело никак не може да се чувства убеден, че Ж. е действала добросъвестно, сключвайки договорада го сключи съгласно предназначението на подобни договори, а то е да осигури парични средства до получаването на заплата или пък за посрещане на внезапно възникнал разход и др.подобни. Множеството договори за кредит, сключени от Ж. с ответното дружество, а и с още две-три за подобни кредити /което също е служебно известно на съда обстоятелство освен, че е твърдение на "ВИВУС.БГ"/ 4 навеждат на обратния извод. Това физическо лице се е превърнало или поне за известно време е било, едва ли не в професионалист при сключването на договори за кредит.

При това положение съда намира претенцията, по която се иска процесния договор да бъде обявен за нищожен, за неоснователна.

С оглед на това неоснователен се явява и иска с пр.осн.чл.55 ал.1 от ЗЗД- осъдителен, с цена 233.12лв. Той като акцесорен по отношение на първия, следва неговата съдба. И още- щом договора е действителен, не е възможно в случая да намери приложение разпоредбата на чл.22 от ЗПК, на която също е основан този иск, предвиждаща, че когато не са спазени изискванията по чл.10 ал.1, чл.11 ал.1,т.т.7-12 и т.20 ...., договора за потребителски кредит е недействителен и щом бъде обявен за такъв, потребителя връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или други разходи по кредита.

Изложеното по-горе налага да бъдат разгледани исковете от втората група - защото с отхвърлянето на първите два се е сбъднало условието, при което са предявени вторите два. А те са предявени в условията на евентуалност.

Първият от тях е за прогласяване за нищожна клаузата от процесния договор, предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплати такса "Бързо разглеждане" /а не само "Разглеждане", както не случайно според съда е наречена не веднъж тя в исковата молба въпреки, че си има легално за договора наименование, което звучи така: Бързо разглеждане"./. Съдът изцяло е съгласен с довода на ответника в писмения му отговор, че тя не е включена в т.н. годишен процент на разходите и не е намерила място там именно защото в закона съществува забрана подобни вземания/задължения да представляват част от ГПР. Отделно от това съда е съгласен и с довода, че начисляването на подобна такса е разрешено от закона. Съдът обаче е съгласен и с тезата на ищцата, че размера, в който е начислена, изкривява понятието за добросъвестност, за добра търговска практика и в крайна сметка противоречи на добрите нрави. Така е, защото е в твърде висок размер- приблизително 1/5 от размера на самия кредит. При това е вземане за действие, което кредитодателя така или иначе трябва да направи- било защото го задължава закона- ЗПК, било защото го задължава практиката му- да провери надеждността, платежоспособността на кредитоискателя. Този размер на такава такса навежда всъщност не на друго, а на желание за прекомерна по размера си печалба, което накърнява добрите нрави, а при това положение клаузата е нищожна на осн.чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите.