Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 52 от 07.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 453/2023
Вид
Решение № 52
Подписан
07.03.2024
В сила
27.06.2025
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, ИРЕНА КОЛЕВА, МАЯ ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.203 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 6 ал. 1 · Закон за лечебните заведения
  • чл. 6а · Закон за лечебните заведения

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Велико Търново, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500453 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. М. Д., ЕГН **********, лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. Т. Г. с ЕГН **********, чрез пълномощник – адвокат В. Г., срещу Решение № 260002/16.06.2023г. по гр.дело № 505/2020г. по описа на Окръжен съд – Плевен. Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от М. Т. Г., чрез нейния родител и законен представител, срещу УМБАЛ „ Д-р Георги Странски“ ЕАД иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, извършено на 09.08.2017г. в град Плевен, осъществено чрез противоправни действия на служители на ответника, които не разпознали признаците на страдание на плода поради липса на кислород и не предприели своевременно необходимите действия, за да се роди бебето здраво и без увреждания и това довело до раждането му в увредено състояние, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното изплащане и е отхвърлил предявения от Е. М. Д. срещу УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, извършено на 09.08.2017г. в град Плевен, осъществено чрез противоправни действия на служители на ответника, които не разпознали признаците на страдание на плода поради липса на кислород и не предприели своевременно необходимите действия, за да се роди бебето М. Т. Г. здраво и без увреждания и това довело до раждането му в увредено състояние, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на 1 увреждането до окончателното изплащане. Жалбоподателите считат, че обжалваният акт е неправилен поради противоречия с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намират за необосновани изводите на съда, че д-р В. Г. е изпълнила задълженията си по ръководене на раждането по смисъла на § 1 т.19 от Наредба № 12/21.07.2014г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ и е предоставила качествена, своевременна и достатъчна медицинска помощ, доколкото същата не е виждала и проследявала пациентката си в интервал по-голям от три часа. Излагат, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на § 1 т.21 от Наредбата относно времевия период от два часа за извършване на спешно цезарово сечение, тъй като същият се използвал с цел разграничаване на спешното от плановото секцио, а не като период, през който лекарският екип следва да извърши оперативната интервенция и да извади плода. Намират, че съдът неправилно е отчел при формиране на своите изводи изложеното от вещите лица със специалност „Акушерство и гинекология“, че акушерите нямат право да изготвят медицинската документация и поради това не са вписали проследяваните от тях детски сърдечни тонове, тъй като в обхвата на долекарската помощ, осъществявана от акушери, медицински сестри и лекари, изрично е включено поддържането на медицинска документация, каквото задължение имат по длъжностна характеристика, а в същата следва да присъства и описание на приложените акушерски намеси през периода на извършване с прецизиране момента на осъществяването им и индикациите за всяка от тях, съгласно т.1.3. от Глава XXIII. Считат, че липсата на информация за осъществени медицински дейности в медицинската документация обосновава извод, че такива не са извършени, поради което неправилно съдът приел в случая за реално осъществено проследяването на детските сърдечни тонове /ДСТ/ и то въз основа на противоречивите и неясни показания на разпитаните свидетели, намиращи се в трудовоправни отношения с ответното дружество. Поддържат, че ръководещият раждането лекар не е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл.9.2 от Общите правила за добра медицинска практика, да предостави навременни, достъпни и безопасни грижи за пациента, тъй като в 11.00 часа на 09.08.2017г. не разпознал, че плодът страда от липса на кислород и реално е забавил изваждането му с повече от пет часа. Развиват оплаквания, че изводите на първостепенния съд досежно осъществяването на постоянен контрол на детските сърдечни тонове и своевременното вземане на решение за извършване на цезарово сечение, съответно предприемане на действия в тази насока, не кореспондират със събраните по делото доказателства - на констатациите на контролния орган ИА „Медицински надзор“ и на заключенията на всички приети съдебно-медицински експертизи. Излагат, че при формиране на изводите си съдът не е съобразил безспорния по делото факт за неосъществено навреме спешно секцио поради това, че лечебното заведение не е осигурило втори лекар - оператор в съответствие с нормативните изисквания, както и за прилагане на забранен от СЗО метод на Кристелер, увреждащ още повече плода по време на раждане.

Считат, че съдът е изградил погрешни изводи и е оставил делото неизяснено от фактическа страна вследствие на множество процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на експертизи с оглед редица противоречия в експертните заключения и липсата на категоричност в тях; отказът да бъде изискан график на дежурствата в родилното отделение за м.август 2017г. за установяване на обстоятелството дали ответникът е осигурил втори акушер-гинеколог, който да бъде включен в лекарския екип при раждането; нарушаване на принципа на равенство на страните в процеса поради проведен разпит на многобройни свидетели на ответника /шестима/ и само двама на ищците; превратно тълкуване на т.2 от ТР № 2/2011г. по тълк.д. № 2/2011г. на ОСНК на ВКС. Правят искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло уважени. Претендират направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна – УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, е подала отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си 2 представител по пълномощие – адвокат Т. Г.. В същия заема становище за правилност на обжалваното решение, съответно за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания. Счита, че изводите на съда съответстват на всички приети по делото експертни заключения – непротиворечиви, обосновани и подробни, а по почин на съда служебно е назначена повторна съдебно-медицинска експертиза с участието на вещи лица със специалност „Микробиология“ и „Патология“. Оспорва твърдението във въззивната жалба, че използваният от д-р М. А. метод „Кристелер“ е забранен от СЗО, тъй като той не съответства на нормативните правила, на които се позовават жалбоподателите и по специално Дял IV, Глава Х от Медицински стандарт „Акушерство и гинекология“. Моли обжалваното решение, като правилно, да бъде потвърдено и в полза на дружеството да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В същия срок е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице, помагач на ответника в процеса – ЗАЕД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, в който се заема становище за правилност на обжалваното решение поради постановяването му в съответствие с материалния и процесуалния закон. Счита, че оплакванията в жалбата за противоречиви и некатегорични експертни заключения, нарушаване разпоредбите на чл.195 от ГПК и чл.203 от ГПК, както и на принципа на равнопоставеност на страните в производството, са изцяло неоснователни. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по предявения обратен иск.

В съдебно заседание адвокат В. Г. и адвокат А. М., в качеството си на процесуални представители по пълномощие на жалбоподателите, както и жалбоподателят Е. М. Д. – Г. лично, поддържат подадената въззивна жалба и искането, направено с нея. Излагат подробни фактически и правни съображения в писмени защити, представени в определен от съда срок. Претендират разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, чрез своя пълномощник – адвокат Т. Г., поддържа изложените в отговора на въззивната жалба доводи за неоснователност на същата, както и допълнителни такива в представена писмена защита.

Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено.

Претендира разноски за въззивното производство съобразно списък по чл.80 ГПК.

Третото лице, помагач на ответника в процеса, ЗАЕД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, представлявано в съдебно заседание от юрисконсулт Т. Н., поддържа становището си за неоснователност на въззивната жалба. Излага подробни съображения в писмена защита. Поддържа искането си за разноски.

Въззивните жалби на ищците срещу първоинстанционното решение са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивните жалби и събраните по делото доказателства, намира следното:

Събраните по делото доказателства установяват фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния съд. От приложен по делото амбулаторен лист от 26.01.2017г. /л.56 от том ІІІ от делото/ се установява, че на посочената дата е извършен медицински преглед на ищцата Е. Г. в Клиника „Авис Медика“ – град Плевен от д-р Л. Я., при който е установена 3 нормално протичаща бременност със следното отбелязване от извършващия прегледа – „бременна матка в АФВ с правилно оформен плоден сак и един жив плод с CRL – 46 мм, отговарящ на 11+3 гестационни седмици при същата аменорея 13+3 и удължени менструални цикли, плацентата се сформира по фундус, двустранно аднекси – б.о.“. От амбулаторен лист от 02.03.2017г. /л.57 от том ІІІ/ е видно, че е извършено наблюдение върху протичането на бременността от същия лекар и е описано обективното състояние на плода.

В съответствие с твърденията на ищцата са събраните писмени доказателства /амбулаторни листи, издадени в периода 07.04.2017г. – 07.07.2017г. и приложени на л.58-л.62 от том ІІІ/, установяващи, че от 07.04.2017г. до раждането бременността й е проследявана от друг лекар – д-р В. Г.. На последната ищцата съобщила, че страда от заболяване хипотиреоидизъм, поради което й било издадено направление за консултация с ендокринолог. Прегледът от ендокринолог бил извършен на 30.05.2017г. от д-р А. Д. /амбулаторен лист от с.д. на л.211 от том І/, по време на който била уточнена терапията през периода на бременността, както и два месеца след раждането, с медикамента еутирокс. Видно от издадените след 02.06.2017г. амбулаторни листи след извършени прегледи на ищцата от д-р В. Г., в същите е отразяван диагностицирания хипотиреоидизъм и провежданото за него медикаментозно лечение, както и че се осъществява наблюдение на нормално протичаща бременност. От проследяващия бременността лекар са били назначени редица изследвания на ищцата, резултатите от които са вписани в Карта за профилактика на бременността /л.207 и л.208 от том І/. При извършените на 07.04.2017г. микробиологични изследвания на влагалищен секрет на Е. Г. не са изолирани патогенни микроорганизми, но е установено, че лактобацилите /млечнокисели бактерии/ са силно редуцирани, за което наблюдаващият бременността лекар предписал медикаментите флуомизин и гинофлор. На 26.06.2017г. е извършено ново микробиологично изследване на влагалищен секрет, при което е установена липсата на лактобацили и видно от амбулаторен лист от 07.07.2017г. бил изписан друг медикамент – ломексин.