Решение № 170 от 14.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Пловдив, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева в присъствието на прокурора Д. Анг. М. като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300600754 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК и същото е образувано по въззивна жалба на подс.М. Е., подадена чрез служебния му защитник адв.Н. К., срещу Присъда №29/09.02.2024г. по НОХД №6478/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, ІІІ н.с., с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, като на осн. чл 373, ал.2 от НПК вр. чл.58А от НК вр. чл.54, ал.1 от НК е осъден на ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, подлежащи на изтърпяване при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС. Претендира за ревизия на съдебния акт в насока намаляване на наложеното наказание.

В съдебно заседание представителят на обвинението пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, изразявайки становище, че поради липса на протест наложеното наказание не може да бъде увеличено, а именно по-високо такова е следвало да бъде определено.

1

Подс. Е. в съдебно заседание моли за редуциране размера на наложеното му наказание, изказвайки съжаление за извършеното. В същия смисъл и защитникът му адв.К. предлага на съда да се произнесе.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, както и с наведените във въззивната жалба оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Подс.М. Б. Е., е роден на******, ЕГН **********.

През 2023г. свид. П. В. се занимавал с животновъдство, като отглеждал крави в бившия стопански двор на с.Ч., обл.П. Обитавал постройка там, като при него в самостоятелна стая в стопанския двор живеел и работел свид.П. М.

Последният бил пастир на стадото крави, като бил в трудово правоотношение със свид.В. от около юли месец 2022г. В средата на месец май 2023г. и подс.

М. Е. започнал работа при последния, като заживял в стопанския двор, обитавайки отделна стая и вършейки обща работа по двора – подготвял силаж за животните и чистел обора. За краткото време, през което бил на работа, подсъдимият общувал със свид.М. Разказал му за многобройните си осъждания и пребиваването в затвора. От своя страна на същия било известно в коя стая спи свид.М. и на 16.05.2023 г. през деня, докато последният бил на паша с кравите, влязъл в стаята му и намерил в раклата мъжка чанта, в която пострадалият държал документи и пари. Подс.Е. я взел и излязъл от стаята.

Преровил я и взел от същата сумата от 1050 лева, които свид.М. имал от заплата. След това закачил чантата на степенката на трактор, намиращ се в бившия стопански двор, напуснал с.Ч. и работата при свид.В., насочвайки се към столицата. Две седмици по-късно той извършил кражба в гр.Е. П., като по това време обещавал по телефона на пострадалия М. и на свид.В., че ще върне парите, които отнел от първия.

Гореустановената фактология съвсем правилно първоинстанционният съд е приел, че се потвърждава от направеното от подсъдимия самопризнание, в подкрепа на което са събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите: П. М. и П.

В., които напълно обосновано е кредитирал като последователно и логично излагащи фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, 2 съответстващи и хармониращи както помежду си, така и с инкорпорираните писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно предаване и лична карта на М. Е., справка за съдимост и характеристична справка.

На база събраната доказателствена съвкупност безспорно се явява участието на подс.Е. в престъпното посегателство, осъществено на инкриминираните дата и място, защото съответен на доказателствената маса е изводът, че през деня на процесната дата, докато свид.М. е изпълнявал служебните си задължения извън стопанския двор, възползвайки се от отсъствието му, подсъдимият е влязъл в неговата стая, взел чантата, в която пострадалият държал документи и пари, след което намерените в същата 1050 лева е взел в себе си, закачил чантата на трактора в двора и напуснал местопроизшествието. Съвсем коректна се явява преценката на първостепенния съд касателно указания размер на отнетите вещи, доколкото в тази насока са както показанията на свид.М., в чието владение същите са били преди отнемането им, така и тези на свид.В., на когото непосредствено след разкриване на извършеното свид.М. е споделил за липсващия размер на спестяванията му. От друга страна, установява се, че по време на отсъствие на пострадалия от стопанския двор, наред с работодателя му в същия е бил единствено подс.Е., имащ достъп до стаята на пострадалия, който след напускане на работата е поел ангажимент пред свид.В., а след това и пред пострадалия, че ще възстанови отнетата парична сума, но не е сторил това. В контекста на изложеното, като напълно обективни, логични и последователни, а и хармониращи както помежду си, така и с останалата доказателствена съвкупност, на цитираните гласни доказателствени средства съвсем коректно вяра е дадена и е изложен обоснованият извод, че извършител на процесното посегателство е именно подс.Е..

Въз основа на описаната фактология, приета за установена след цялостен анализ на доказателствената съвкупност, правилен е изводът, че осъщественото от подс.Е. деяние е съставомерно по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, тъй като на инкриминираните дата и място и при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.А и б.Б НК е отнел чужди движими – парична сума в размер на 1050 лева от владението на П. М. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

3

Цитираните гласни доказателствени източници в своето единствено и взаимовръзка, съпоставени със самопризнанието на подсъдимия и със сведенията, закрепените в гореуказаните писмени доказателства, обосновават законосъобразността на становището касателно причастността на подсъдимия към процесното деяние, както правилно е констатирал и контролираният съд.

Напълно аргументирано е прието, че подсъдимият е предприел и реализирал действия, насочени към прекъсване на досега осъществяваната фактическа власт върху инкриминираните вещи без съгласието на владеещия ги, свеждащи се до вземане мъжката чанта на свид.М. с намиращите се в нея парични средства и документи от помещението, ползвано от последния в стопанския двор на с.Ч., обл.П., от което по това време пострадалият отсъствал поради трудовата си ангажираност, вземане на намиращата се в чантата парична сума от 1050 лева, след което закачил последната на трактор в двора и необезпокояван напуснал последния. Ето защо е придобил и възможност за безпрепятствано разпореждане с вещите и в този смисъл е установил свое владение върху тях. Доколкото налична се явява промяната в упражняваната фактическата власт спрямо инкриминираните вещи, то настъпил е и съставомерният резултат.

Коректна се явява преценката, че процесното посегателство е осъществено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, след като с присъда, влязла в сила на 03.11.2015г., постановена по НОХД № 1575/2014г. по описа на Окръжен съд–Варна, подс.Е. е бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от четири години при първоначален строг режим на изтърпяване, изтърпяно на 27.01.2019г., както и с влязло в сила на 08.12.2020г. определение е одобрено споразумение за решаване на НОХД № 3454/2020г. по описа на Районен съд-Варна, с което е осъден на шест месеца „лишаване от свобода“, подлежащо на изтърпяване при първоначален строг режим и изтърпяно на 04.05.2021г. Процесното престъпление е извършено на 16.05.2023г. и следователно цитираните осъждания определят същото като такова, извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, тъй като подс.Е. го е осъществил, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не 4 е отложено по чл.66 от НК, както и след като е бил осъждан два пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.

66 от НК, а от наличните по делото данни се констатира, че не е изтекъл предвиденият в чл.30 ал.1 от НК петгодишен срок, изключващ прилагането на правилата на чл.29 от НК.

Престъплението от субективна страна подсъдимият е извършил умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени общественоопасни последици, като е предвиждал настъпването на конкретните такива, което от своя страна му е дало възможност да осъзнае и противоправния характер на посегателството, пряко искайки и целейки настъпването на забранените последици – отнемането на инкриминираните вещи. Налице е и допълнителният признак от субективна страна, а именно намерение за присвояване на вещите от страна на подсъдимия, тоест считайки същите за свои, да придобие възможност да се разпорежда с тях като със свои, което и сторил с изхарчването им в последствие.

Предвид изложените съображения напълно законосъобразно и обосновано контролираният съд е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по повдигнатото му обвинение.

Съобразявайки се с императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, за определяне на наказанието при условията на чл.58А от НК, то очевидно в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи определянето му на осн. чл.55 от НК, поради което коректно е наложено при условията на чл.54 от НК.

При индивидуализация на наказанието като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат ценени високият интензитет на обществена опасност както на конкретното посегателство против собствеността, така и на дееца предвид: многобройните му осъждания и то преимуществено за кражби, непопадащи в квалифициращото обстоятелство „опасен рецидив“, немалката стойност на отнетото /далеч под МРЗ за 2023г. и по своята същност представляващо спестяванията на пострадалия, което от своя страна обосновава несъстоятелност на претенцията, че стойността била ниска и 5 следва да бъде отчетена като смекчаващо отговорността обстоятелство/, реализиране на процесното деяние сравнително скоро след като подсъдимият е бил освободен от пенитенциарното заведение, като очевидно пребиваването му там не е оказало какъвто и да било поправителен и превъзпитателен ефект. Не следва да бъде подценена и изключителната дързост при извършване на деянието, реализирано в рамките на светлата част на денонощието, чрез влизане в ползваното от пострадалия помещение, докато същият е осъществявал трудовите си функции навън. В обхвата на смекчаващите обстоятелства се инкорпорира единствено изказаното разкаяние за извършеното, но не и невисоката обществена опасност на деянието, както е приела предходната инстанция, поради изложените вече съображения. Самопризнанието, направено на досъдебна фаза всъщност по никакъв начин не е спомогнало за разкриване на обективната истина по делото, доколкото след депозирането му действия по разследването не са били извършвани и в този смисъл то по никакъв начин не е спомогнало за разкриване на посегателството. В контекста на изложеното, необосновано се явява възражението на защитата в този смисъл. При това положение всъщност прав е държавният обвинител, че неправилно първостепенният съд е наложил на подсъдимия санкция при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, след като дори качествената характеристика на констатираното едно такова не обуславя тази преценка. При липса на протест тази незаконосъобразност не подлежи на коригиране от въззива, което налага да се приеме, че отчитайки отрицателните характеристики на деянието и дееца, правилно решаващият съд е определил като размер на наказанието ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При спазване на императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, така определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА законосъобразно е редуцирано на осн. чл.58А, ал.1 от НК с 1/3 до ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Същото не само успешно би реализирало целите на индивидуалната превенция по чл.36 от НК, но се явява безспорно справедливо възмездие за засягането на защитените от закона обществени отношения.