Решение № 34 от 11.03.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Кърджали, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20255100500345 по описа за 2025 година

С Решение рег. № 238/02.10.2025 г., постановено по гр.д. № 356/2025 г., Районен съд – Момчилград е признал за установено на основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, по отношение на Т. – К., че за периода 10.02.1983 г. 31.07.1983 г. и периода 01.01.1988 г. - 30.05.1989 г., ищцата А. М. И. е придобила като **** в П. в с.К., общ.М., обл.К., към О. с.К., общ.М. стаж в размер на 1 година, 10 месеца и 21 дни, с осигурител - О., гр.М., на пълно работно време.

Недоволен от така постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство Т. – К.. С въззивна жалба вх. № 2818/23.10.2025 г., подадена чрез процесуален представител от С. А. Я. – **** на Т.-К., съдебния акт се обжалва в цялост, като неправилен, незаконосъобразен и постановен в нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че първоинстанционният съд изцяло кредитирал показанията на свидетеля С. Т. М., за който не било изпълнено изискването на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР. Видно от представеното в съдебно заседание удостоверение обр. УП - 3 с изх. №**/30.07.2012 г., С. М. работил на длъжност 1

„*******“ в О. с. Л. за периода от 01.09.1980 г. до 31.08.1986 г., но според въззивника ищцата не ангажирала доказателства, установяващи и потвърждаващи твърдението на лицето, че ***** в с. К. била приобщена към О. с. Л., или че ****** на О. с. Л. е отговарял и за д. в с. К.. Сочи се в жалбата, че допустимостта на свидетелските показания е обусловена от наличие на документ по чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР, като съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/ осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/ осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Посочва се още, че за тези писмени доказателства е предвидено кумулативното наличие на предпоставките - да са издадени от работодателя/ осигурителя, при който е придобит стажа, и да са издадени по време на полагане на стажа. С оглед посоченото, въззивникът счита, че като е допуснал до разпит и е кредитирал показанията на свидетеля С. Т. М., първоинстанционният съд е нарушил материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила.

По отношение на другия свидетел Г. М. Й. /Г. М.. Ю./, въззивникът счита, че не е налице годен документ, по който да се зачете осигурителния й стаж при същия работодател, при който ищцата иска да установи наличие на трудов стаж, тъй като през периода от 01.09.1978 г. до 31.08.1986 г. свидетелката е работила като ********* в с. Д..

Въззивникът счита, че по делото не съществуват достатъчно доказателства, които да установяват по безспорен начин упражняваната от ищцата А. М. И. трудова дейност като ***** в П. в с. К., общ. М., обл. К., към о. с. К. за периода от 10.02.1983 г. до 31.07.1983 г. и от 01.01.1988 г. до 30.05.1989 г., поради което не следвало тези периоди да й се признават за трудов стаж. Моли за отмяна на постановеното решение и постановяване на друго решение, с което искът да бъде отхвърлен.

В срока и по реда чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответника по същата – ищцата А. М. И., в който са изложени съображения за неоснователността й. Твърди се, че първоинстанционният съд е съобразил както писмените, така и гласните доказателства. Въззиваемият счита обжалваното решение за правилно, 2 постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила.

Моли за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът Т. – К., чрез процесуалния си представител юрисконсулт З. В., поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание въззиваемата А. М. И., чрез адв. Б. М. от АК – К., оспорва въззивната жалба по изложените в депозирания отговор съображения.

Окръжният съд по повод депозираната възивна жалба, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което като такава подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от А. М. И. от с.Г., общ.К., с която против Т. – К. е предявен иск с правно основание чл.3, ал.1, във вр.с чл.1, ал.1, т.2 и т.3 от ЗУТОССР, с който цели да бъде установен по отношение на ответника трудовия й стаж като **** в П. /п./ в с.К., общ.М., обл.К., към О. с.К., общ.М., с осигурител - О., гр.М. за периода 10.02.1983 г. - 31.07.1983 г. и периода 01.01.1988 г. - 30.05.1989 г.

Ищцата е обосновала иска си с твърдението, че на 10.02.1983 г. постъпила на работа в П. /п./ в с.К., общ.М., обл.Кърджали, към О. с.К., общ.М., с осигурител О., гр.М., на длъжността *******, с трудов договор на осем часов пълен работен ден, с месечна заплата от 135 лева, а преди това работила отново като ******** в Ц. – с. В., общ.М., което било съседно на с.К.. На 01.01.1988 г. била преназначена на същата длъжност, отново в с.К., където работила до 30.05.1989 г. Преди този период работила също като *******, но на различни места - в с.Д. и в с.В.. По онова време детските градини били част от училищата, поради което директорът на училището бил и ръководител на детската градина. За процесния период от 10.02.1983 г. до 30.05.1989 г. ищцата твърди, че се грижели за възпитанието на много деца, 3 като групите били смесени - от 2 годишна възраст до 6 годишна възраст. Към онзи момент тя се именувала с български имена - А. М. И., които имена в последствие сменила на А. М. И., както се именувала понастоящем. Директор на училището и детската градина в с.К. през този период бил Г. М., за когото нямала информация дали е жив и къде живее. Ищцата твърди, че през същия период е работила заедно с колежките си Ш.Х. Х. и Г. М. Й. /сега с имената Г.

М. Ю./, които също били детски учителки. При събиране на необходимите за пенсионирането си документи, ищцата установила, че стажът й за периода от 10.02.1983 г. до 30.05.1989 г., отразен в трудовата й книжка, не бил признат от страна на Т.-К., макар за него да й било издадено удостоверение обр.УП-3 с изх. №117/24.11.2021 г. от осигурител О., гр. М..

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

От представеното по делото Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 191/18.06.2025 г., издадено от О., се установява че имената А. М. И., А. М..И.. и А. М. И. са имена на едно и също лице.

Видно от удостоверение изх. № *********/16.04.2025г., издадено от Т. К., на основание чл. 30, т. 1, б. „г“ от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудово правни документи на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл. 5, ал. 2 от Закона установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето А.

М. И. трудов/осигурителен стаж за периода 10.02.1983 г. - 31.07.1983 г. и периода 01.01.1988 г. - 30.05.1989 г., тъй като осигурителя О. с. К., общ. М. не е предал ведомости за заплати и трудовоправни документи.

От приетото като доказателство по делото Удостоверение обр. УП-3, с изх. №117/24.11.2021 г., издадено от О., гр. М., А. М. И. /А. М. И./ е работела на пълен работен ден като детска учителка, с осигурителен стаж 12 години, 7 месеца и 7 дни за периода от 14.09.1976 г. до 30.05.1989 г., като е работила на длъжностите учителка и детска учителка в О. в с.К. – за периода 14.09.1976г. до 31.08.1977г.; за периода 10.10.1977г. – 31.08.1978г. в Ц. в с.Д.; за периода 01.09.1978г. – 09.02.1983г. в Ц. в с.В.; за периода 10.02.1983г. – 31.07.1983г. в П. с.К. /по чл.40 от НПОС/; за периода 01.08.1983г. – 31.12.1987г. в Ц. с.К.; и от 01.01.1988г. до 30.05.1989г. в Ц. с.К. /по чл.40 от НПОС/.

4

От представеното копие в заверен препис на трудова книжка № 143, издадена от ОБС ДР „Народна просвета“ на 23.04.1987 г., А. М. И. е полагала труд от 14.09.1976г. до 31.08.1977г. в О.-с.К. – като начална учителка; от 10.10.

1977г. – 31.08.1978г. в Ц. в с.Д.; от 01. 09.1978г. до 28.02.1982г. в Ц. в с.В. като детска учителка и от 11.02.1982 г. до 30.05.1989 г. в О.-с.К., П.- като детска учителка.

Видно от Разпореждане № **********/02.04.2025 г. на Т.- К., на ищцата е отказано отпускане на пенсия на основание чл. 98, ал. 1, т. 1, чл. 68, ал. 3 от КСО.

От представеното по делото Удостоверение обр. УП-3, с изх. № 426/12.09.2017г., издадено от О., гр. М., се установява че Ш. Х. Х., е работила на пълен работен ден като детска учителка в периода 19.06.1972 г. до 31.12.1987 г., с осигурителен стаж 12 години, 7 месеца и 24 дни, в Л.-с.К., в О.с.К.и в П. – с.К. и с.К..

От представеното копие в заверен препис на трудова книжка на Г. М. Й.

/Г. М.. Ю./, същата е работела като детска учителка в Ц.-с.К.през периода 01.09.1986г. до 30.08.1989г.

От представеното по делото Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 274/09.09.2020 г., издадено от О., се установява че Г.

М.. Ю.и Г. М. Й. са имена на едно и също лице.

Видно от удостоверение обр. УП - 3 с изх. № 64/30.07.2012 г., издадено от О., гр.М., С. Т.М. е заемал длъжността „директор“ в О. с. Л. за периода от 01.09.1980 г. до 31.08.1986 г.

Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. М.. Ю. и С. Т.М..

От показанията на св.Г. М.. Ю. се установява, че двете с ищцата А. М.

И. работели като детски учителки от 01.09.1986 г. до 1989 г. /учебна година/, в детска градина с.К.. За получаваните заплати се подписвали във ведомости в съвета в с.З.. Свидетелства, че този стаж за времето, през което работила с А., й бил признат от НОИ, когато се пенсионирала.

В показанията си св.С. Т. М. сочи, че ищцата работела в детската градина в с.К. на пълен работен ден, на трудов договор, като детската градина и училището били заедно. За това училище отговарял свидетеля, който като 5 директор бил задължен да го проверява и контролира по три пъти в седмицата, и посещавал провежданите в него уроци.

При така установените обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Между страните няма спор относно допустимостта на иска, доколкото е представено удостоверение от Т. - К. по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР , от което се установява, че в осигурителния архив на Н. липсват писмени данни за положен от лицето А. М. И. трудов/осигурителен стаж за периода 10.02.1983 г. - 31.07.1983 г. и периода 01.01.1988 г. 30.05.1989 г. при О. с. К. общ. М., тъй като не е предал ведомости заплати и трудово правни документи на осигурителя О. с. К., общ. М..

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа, а съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР за свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж. Следователно установяването на стажа по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР със свидетелски показания е допустимо единствено при наличие на две кумулативни предпоставки - документите да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът и същите да са издадени по време на полагане на стажа.