Решение № 1950 от 11.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1950 гр. Плевен, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20254430104794 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод на депозирана от Л. М.

Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ***** срещу „ЕОС Маткрикс“ ЕООД ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. София искова молба с правно основание чл.439 ГПК, с искане да бъде признато в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 1249,59 лава за главница по извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 31.08.2007 г., ведно със законна лихва за периода от 07.11.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 2337,83 лева за периода от 18.01.2008 г. до 06.11.2012г., такса в размер на 200,36 лв. за периода от 18.01.2008 г. до 06.11.2012г., както и сумата от общо 125, 76 лв. разноски по делото, включваща сумата от 75,76 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на адвокат, за които суми е издаден ИЛ от 19.11.2012 по ч. гр. д.№ 53123/2012 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 29 състав и е образуваното изп. дело *** г. на ЧСИ Ц.Н., с рег. № ***, с район на действие ОС Плевен, поради изтекла погасителна давност.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че на 19.11.2012 година, по ч.гр.дело № 53123/2012 г. по описа на СРС, въз основа на Заповед за изпълнение на основание чл. 417 от ГПК от 19.11.2012 година е издаден Изпълнителен лист от 19.11.2012 г., с който ищцата е осъдена да заплати на кредитора „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, следните суми: сумата от 1249,59 лева - главница по извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 31.08.2007 г., ведно със законна лихва за периода от 07.11.2012г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 2337,83 лв за периода от 18.01.2008 г. до 06.11.2012 г.; такса в размер на 200,36 лв. за периода от 1

18.01.2008 г. до 06.11.2012 г., както и сумата от общо 125, 76 лв. разноски по делото, включваща сумата от 75,76 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на адвокат. Излага се, че въз основа на ИЛ е образувано изп. дело № 2013***0400038 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № ***, район на действие СГС, по молба на взискателя „Юробанк България” АД (като правоприемник на „Банка Пиреос България” АД), което е прекратено с постановление от 03.08.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Сочи се, че последното изпълнително действие по делото е от 15.01.2015 г - налагане на запор на банкова сметка, а последната постъпила молба от взискателя по делото, с която изрично се иска извършване на изпълнителни действия е от 10.12.2014 година. Твърди се, че с уведомление от 28.01.2025 г., ищцата е уведомена, че кредиторът "Пиреос (България)"АД е продал на ответника вземането по ИЛ, въз основа на Договор за цесия от 30.06.2016 г. Излага се, че в периода от 15.01.2015 г. до 2025 г. няма извършвани принудителни действия за събиране на вземането. Сочи се, че през 2025 г. е образувано изпълнително дело № 2025***0400586 по описа на ЧСИ Ц.Н., рег. № ***, район на действие ПлОС.

Твърди се, че съгласно покана за доброволно изпълнение с изх. № *****, задължението на Л. М. Н. е в общ размер от: 4330,87 лева и включва: главница в размер на 1249,59 лв., ведно със законната лихва върху нея от 30.05.2025 г., която до момента е 18,79 лв. до окончателното й изплащане, договорна лихва и лихва за забава в размер на 2064,30 лв. такси и разноски в размер на 446 лв., неолихвяема сума в размер на 156 лв., включваща съдебни разноски и всички настоящи и бъдещи такси и разноски, от които 24 лв на основание т. 1 от ТТР към ЗЧСИ за образуване на изпълнително дело, 60 лв. на основание т. 3 от ТТР към ЗЧСИ за извършване на 10 броя справки за длъжника и неговото имущество, 96 лв на основание т. 5 от ТТР ктм ЗЧСИ за изпращане на пока и Уведомление за преобразувано дело, както и държавна такса в общ размер на 19.70 лв., от които 4 лв, представляваща дължима такса към БНБ, 14 лева, представляващи държавна такса за поженски разходи, 1,70 лв, представляващи такса превод, включително и следващата се такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, с включен ДДС, която към момента е в размер на 376,56 лв.

Счита, че вземането по ИЛ от 19.11.2012 година е погасено по давност.

Твърди, че съобразно постановеното в ТР№ 2/2013 г., т. 10 на ВКС, в случаите на прекратяване на образуваното изп. производство по реда на чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като в мотивите към т. 10 на ТР, изрично са посочени кои действия съставляват действия по изпълнението, прекъсващи давността давността: давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка 2 на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Излага, че със същата точка, е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, като съобразно него погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Цитираната т. 10 от ТР№ 2/2013 г. на ВКС поражда действие, считано от датата на обявяването на ТР- 26. юни.

2015 г., и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това, каквото е и изп. дело №38/2013 г, по описа на ЧСИ М.Ц.. Поради изложеното счита, че, ТР № 2/2013г намира приложение спрямо изп. дело №38/2013 г. и до датата на постановяване на същото - 26.06.2015 г., на основание ППВС№3/1980 г., давността спрямо вземането по ИЛ, не е текла, а същата е започнала да тече, считано от датата на постановяване на ТР №2/2013 г. на ВКС- 26.06.2015 г.

Твърди, че последното действие по изпълнението - по първото образувано изп. дело №38/2013 г. е извършено на 15.01.2015 година - с налагането на запор, а прекратяването поради перемция на 15.01.2017 г., а датата, от която е започнала да тече нова, петгодишна погасителна давност, по арг. т. 10 от ТР №2/26.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г., ОСГТК, ВКС е именно 26.06.2015 година, тъй като последното действие по изпълнителното дело е извършено на 15.01.2015 година. Излага, че последната постъпила молба от взискателя по делото, с която изрично се иска извършване на изпълнителни действия е от 10.12.2014 година, като след прекратяване на изп. дело по перемпция, ново изпълнително производство, с предприемане/посочване на действия по изпълнението е образувано от взискателя едва 2025 година - или след изтичане на петгодишната погасителна давност. Счита, че давността - към предприемането на действия по изпълнените по новообразуваното изп. дело следва да се счита за изтекла, и при съобразяване на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в сила от 14.05.2020 г. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Сочи, че последните същински изпълнителни действия по из. дело №38/2013 г. по описа на ЧСИ Ц. са от 15.01.2015 г., а последното искане от страна на взискателя е от 10.12.2024 г. Сочи, че давността е била спирана единствено при Ковид пандемията. Твърди, че при образуване на из. дело № 586/2025 г. по описа на ЧСИ Ц. Н. давността е била изтекла. Претендира присъждане на разноски.

В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на ИМ. Излага, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело с № 586/2025г. по описа на ЧСИ Ц.Н. Н. (рег.№ ***), район на действие ОС - Плевен.Счита, че предявения иск е частично недопустим досежно частта, 3 с която е поискано съдът да се произнесе за недължимост на сумите от 156 лв. разноски и 376,56 лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, включваща съдебни разноски и всички настоящи и бъдещи такси и разноски, от които 24 лв на основание т.

1 от ТТР към ЗЧСИ за образуване на изпълнително дело, 60 лв. на основание т. 3 от ТТР към ЗЧСИ за извършване на 10 броя справки за длъжника и неговото имущество, 96 лв на основание т. 5 от ТТР към ЗЧСИ за изпращане на покана и Уведомление за преобразувано дело, държавна такса общ размер на 19.70 лв., от които 4 лв, представляваща дължима такса към БНБ, 14 лева, представляващи държавна такса за пощенски разходи, 1,70 лв, представляващи такса превод, които такси и разноски са начислени по образуваното изпълнително дело № 586/2025г. по описа на ЧСИ Ц.Н. Н., рег.

№ *** при КЧСИ, с район на действие ОС - Плевен. Твърди, че иск по чл.439 ГПК за разноски и такси по изпълнителното дело е процесуално недопустим, тъй като тези разноски и такси по ТТР към ЗЧСИ, не са предмет на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.Излага, че въпросът за това за чия сметка са разноските по принудителното изпълнение се решава по правилата на чл.79 ГПК в хода на самото изпълнително производство в зависимост от изхода на спора по чл.439 ГПК за вземанията по изпълнителния лист. Счита и също така депозираната искова молба за недопустима, тъй като е предявена пред некомпетентен съд при неспазване правилата за подсъдност, предвидени в ГПК. Счита, че предявеният по делото иск не е такъв на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК. Излага, че с него ищецът не защитава свои потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за кредит, нито иска признаване на недължимост на суми по такъв договор, а оспорва като длъжник изпълнението по горепосоченото изпълнително дело поради изтекла след силата на присъдено нещо погасителна давност, погасяваща вземанията на взискателя по изпълнителния лист. Твърди, че местната подсъдност по чл. 113 ГПК намира приложение по искове, упражняването на които придава на ищеца качеството „потребител" по смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Счита, че в настоящия случай следва да се приложи общата подсъдност, поради което делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на СРС. Ако съдът счете, че делото му е подсъдно оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на ищеца по Договор за кредит от 31.08.2007 г. Банка Пиреос / България/ АД е било инициирано заповедно производство по ч.г.д. №53123/2012 г по описа на СРС, по което е издаден и изпълнителен лист на 19.11.2012 г. Сочи се, че въз основа на издадения ИЛ понастоящем е образувано из.дело № 586/2025 г. по описа на ЧСИ Ц. Н. с рег. №*** на КЧСИ с район на действие ПлОС. Излага, че въз основа на издадения ИЛ е било образувано из. дело № 38/2013 г. по описа на ЧСИ М.Ц. с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие СГС, което е било прекратено на 03.08.2023 г. Навежда доводи, че доколкото вземанията са установени със Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, която не е оспорена и 4 влязла в сила, новата погасителна давност винаги е пет години. Сочи, че към датата на образуване на из.дело № 38/2013 г. е действало Постановление №3/18.11.2980 г на Пленума на ВС на НРБ, в което е посочено, че „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането." Твърди се, че посоченото Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново разрешение на правния въпрос, относно давността по ЗЗД, което разрешение се прилага от момента на постановяването му. Счита, че новите постановки, обективирани в т.10 от ТР 2/2015г. на ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015г„ занапред и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. Излага се, че по въпроса прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело и тече ли тя докато трае изпълнителния процес следва да бъдат съобразени както постановките на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр, дело № 3/80 г. на Пленума на ВС, така и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на Тълкувателно решение №3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК. Счита се, че доколкото изпълнителното производство по предходното изпълнително дело при ЧСИ М.Ц., е било образувано и висящо при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г„ давност не е текла до 26.06.2015г. и е следвало да изтече на дата 26.06.2020г., като след 26.06.2015г. са били приложими постановките дадени в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г„ ОСГТК, в което е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал. 1 ЗЧСИ), каквито са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана. Твърди се, че по изпълнително дело с №238/2013г. по описа на ЧСИ М.Ц. (рег.№ *** при КЧСИ), район на действие СГС, са били предприети изпълнителни действия, които на основание чл. 116, б.в) от ЗЗД са прекъснали погасителната давност за вземането по изпълнителния лист. Сочи, че перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността, като единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Твърди, че ако кредиторът е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.