Решение № 924 от 10.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 924 гр. София, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000500861 по описа за 2024 година произнесе:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С РЕШЕНИЕ № 98 от 06.01.2024 г., СГС, ГО, 23-ти състав е осъдил Застрахователна компания “Лев Инс” АД да заплати на Ю. В. К. на основание чл. 432 КД сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от смъртта на неговия баща, ведно със законната лихв, считано от 03.06.2022 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв. Присъдени са и съответните разноски и държавни такси.

В законовия срок са предявени две въззивни жалби от легитимирани страни, като застрахователното дружество е внесло дължимата ДТ, а жалбоподателят физическо лице е освободен от внасяне на ДТ с определение № 2861 от 16.11.2023 г. по ч.гр.д. № 3042/2023 г. на САС, поради което са редовни и допустими.

С ВЖ № 9906 от 29.01.2024 г. ЗК “Лев Инс” АД обжалва решението на СГС в частта относно присъденото обезщетение за сумата над 20 000 лв. до присъдените 50 000 лв. Излагат се съоражения за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон, избирателно кредитиране на събрания доказателствен материал. От мотивите на решението не става ясно какъв действителен размер на обезщетение приема съдът и съответно какъв е приетият обем на принос за вредите от страна на пострадалото лице, дали е приет процент съпричиняване от страна на ищеца и в какъв обем. Намира, че справедливият размер на обезщетението за установените болки и страдания е в размер на 100 000 лв. Излага подробо съображения за неспазване правилото на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетение, като се позовава на съдебна практика. Излага съображения за съпричиняване от страна на пострадалия поради непоставен предпазен колан при пътуването му на задната седлка на катастрофиралия автомобил, поради което намира, че съпричиняването възлиза на 80% от стойността на обезщетението, поради което намира, че размерът на сумата, която следва да се плати, е 20 000 лв.

Моли да се отмени първоинстанционното решение до твърдения размер на дължимото обезщетение. Претендира разноски съобразно намалената сума за двете инстанции.

1

С ВЖ вх. № 11852 от 01.02.2024 г. въззивният жалбоподател Ю. В. К. обжалва решението на СГС в отхвърлителната му част за сумата над присъдените 50 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. Намира, че по делото е изяснен в пълнота механизмът на настъпване на инцидента. намира, че основният спор е за размера на дължимото обезщетенеие за неимуществени вреди. Намира, че първонинстанционният съд, макар и посочил, че приема наличие на съпричиняване, не е опредселил общия размер на обезщетение и процента от него на съпричиняването. Намира, че с оглед механизма на ПТП следва да се съобразят експертизите, които сочат, че така причинените удари не биха се предотвратили от колан. намира, че дори и да се приеме съпричиняване заради непоставен колан, то не би следвало да е повече от 20%. Намира, че присъденият размер от 50 000 лв. не отговаря на установените близки отношения на баща и син и не съответства на принципа, установен в чл. 52 ЗЗД. Моли решението на СГС да се отмени в обжалваната част над 50 000 лв. и да се присъди пълният претендиран размер от 150 000 лв. Претендира разноски и за двете инстанции.

Подаден е отговор срещу тази ВЖ от ЗК “Лев Инс” АД, с който моли същата да се остави без уважение като неоснователна и недоказана. Намира, че решението на СГС не е необосновано, а неправилно и то относно определяне размера на обезщетението, както застрахователят поддържа изложеното във въззивната си жалба. Моли тази жалба да бъде отхвърлена и да се уважи жалбата, предявена от застрахователя.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта – само в обжалваната му част, а относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. Съдебното решение на СГС е постановено по допустими искови претенции, от законен съдебен състав, в рамките на неговите правомощия, поради което е валидно и допустимо. При така очертаните правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд – София по съществото на спора, намира следното:

Ищеца, в качеството си на наследник на починалия в резултат на ПТП на 14.02.2022г. В. И. К. е предявил иск по чл.432 от ГПК срещу застрахователя на причинилия ПТП-то за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на родителя си. Първоначално предявения иск за сумата от 26 000 лв., частичен иск от общо претендирания размер от 150 000 лв., в последствие е увеличен до пълния претендиран размер.

С обжалваното решение СГС е присъдил обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, като е приел наличие на предпоставките на чл.432 КЗ вр.чл.45 от ЗЗД и съпричиняване от страна на пострадалия, предвид, че е пътувал с непоставен обезопасителен колан. Отхвърлил е иска до пълния предявен размер като неоснователен.

От представените с исковата молба писмени доказателства – констативен протокол № К – 79 от 14.02.2022г. и протокол за оглед на местопроизшествие от 14.02.2024г. е видно, че на 14.02.2022 г. при ПТП в гр. Нови Искър е пострадало лицето В. И. К., ЕГН **********, наследодател на ищеца, което по късно същия ден почива. Автомобила е собственост на неговия водач към момента на ПТП Й. Й., същия причинал и ПТП-то при самокатастрофиране.

От изготвена съдебно-медицинска експертиза на специалист съдебна медицина на трупа се приема, че причина за смъртта е тежката черепно-мозъчна травма на лицето, като освен нея то е имало масивни кръвонасядания по тялото, счупване на ктилната кост, лицеви, шийни и гръдни травми, както и такива по крайниците, и множество други наранявания. От приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се потвърждава, че счупването на тилната кост и на основата на черепа в съчетание с контузията на мозъка, неговия отток и парализата на мозъчви центрове са довели до състояние, несъвместимо с живота и настъпване на смъртта на лицето. Комплексната експертиза установява също така, че причина за ПТП-то е несъобразената скорост на шофьора около 70 км.в час. Няма спор, че шофьора причинител на ПТП за периода е застрахован при ответното застрахователно дружество ЗД „Лев Инс „ АД по застраховка Гражданска отговорност. Спрямо застрахователя и ищеца е отправил претенцията за обезщетение с молба 2262 от 02.03.22г., представена по делото. Няма данни застрахователя да е изискал допълнително документи, нито да е изплатил обезщетение.

Поради това и СГС правилно приема, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане от страна на шофьора на автомобила, към чийто застраховател е насочена претенцията за имуществените вреди. Налице са всички елементи от фактическия състав 2 по чл. 432, вр. 45 ЗЗД: настъпило ПТП, противоправно поведение на виновния водач, претърпени неимуществени вреди, причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП и наличие на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност“ между ответното дружество и причинилият произшествието водач, наличието на претърпени неимуществени вреди. Поведението на деликвента е доказано несъмнено от заключението на комплексната експерниза, налице е противоправният резултат – смъртта на пострадалия. Налице е и вреда за Ю. К. поради смъртта на пострадалия, който се явява негов баща, а това видно от т. 3 от заключението на комплексната експертиза е в причинно-следствена връзка с поведението на делинквента и извършеното ПТП.

Травматичните увреждания, които е получил В. К. при процесното ПТП, са изключително сериозни и са в причинно-следствена връзкса със смъртта на същия на 14.02.2022 г. Доказва се и вината на делинквента, като видно от комплексната съдебно техническа и медицинска експертиза това е поведението на шофьора на автомобила и несъобразената скорост с която е карал и в резултат на която не е могъл да овладее автомобила.

Спорно между страните продължава да е как са ценени доказателствата за търпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на смъртта на неговия баща. По делото е изслушана свидетелката П., която твърди, че емоционалната връзка между Ю. К. и В. К. като баща и син е била силна, те са живеели “през една къща”, а починалият е бил стъблът на семейството, поради което ищецът тежко преживява смъртта на баща си. Установява се, че налице е била обичайната близка привързаност между починалия и неговия син, като смъртта на бащата причинява на сина морални болки и страдания. Следва да се има предвид възрастта на сина (32 г.), както и на починалия баща (59 г.), фактът, че синът е житейски самостоятелен и че не обосновава вреди извън обичайните такива от смъртта на родител. Като цени на основание чл. 172 ГПК и свидетелските показания на П., която е фактически съжител на брата на ищеца, съдът намира, че справедливият общ размер на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от Ю. К. във връзка със смъртта на баща му В. К., е максимално претендираният от 150 000 лв. Размерът на обезщетението е справедлив имайки предвид и причинените вреди, интезитета на болките и страданията на починалия и тяхната продължителност. Съдът съобразява и актуалната обществено-икономическа конюнктура към датата на ПТП –то, средна работна заплата за този период от около 1900 лв., налична инфлация, които обосновават , че това бил максималния справедлив размер на обезщетението.

При анализ на съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД в аналогични казуси, при смърт на родител, настъпила около 2013 г., се установява тенденция обезщетение, присъждано от съдилищата на пълнолетните им деца за причинените им болки и страдания, да е средно около 100 000 – 120 000 лв. Напр.: решение 227/2017 г. по т.д. № 33676/2015 г. на I г.о. на ВКС, решение № 35/2017 г. на ПлАС по т.д. № 761/2016 г. , родителите са починали 2013 г. – присъдено е обезщетение по 100 000 лв. По-високи от установените по-горе размери за деликт, причинен през 2012-2013 г., са присъждани в случаи, когато са установени спефицифчни обстоятелства. Логично е максималния размер на обезщетението 7 години по-късно да е нараснал с размер от около 30 000 – 50 000лв., като се съобрази инфлацията и нарастващия размер на доходите.

Размерът от 150 000 лв. е в унисон и с актуалните изводи на ВКС по подобни казуси - напр.

Решение № 156 от 08.03.2024 г. по н. д. № 13 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, макар ищците да са малолетни деца; Решение № 251 от 28.12.2023 г. по гр. д. № 1377 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; Решение № 50106 от 29.02.2024 г. по т. д. № 1687 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение.

Застрахователят прави възражения за съпричиняване, а ищецът не оспорва факта на съприиняването, но твърди че евентуалният процент на съпричиняването е по-нисък.

Първоинстанционния съд не е посочил какъв размер съпричиняване приема в конкретния случай, макар и да е съобразил наличието му в мотивите на съдебния акт. Имайки предвид заключението по комплексната експертиза и изводите на вещите лица в о.с.з., починалият с висока степен на вероятност се е возил в катастрофиралото МПС на предна дясна седалка без поставен предпазен колан. Подобно поведение е в нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, като колата е била оборудвана с колани, които са можели и е трябвало да бъдат поставени. Експертите приемат, че ако коланите бяха поставени, степента на уврежданията би била по-малка, както и в по-малко области. Поради това САС приема, че степента на съпричиняване от страна на починалия е 50 % в конкретния случай , което е в съответствие с чл.51 от ЗЗД и установеното със съдебната практика . (в този смисъл Решение № 54 от 04.06.2020 г., постановено по т. д. №1018/2019 г. на ВКС, II т. о.), Следователно от приетото дължимо обезщетение за неимущестени вреди следва да се приспадне 3 сумата от 75 000 лв. – 50 % от 150 000 лв. или на ищеца се следва обезщетение в размер на 75 000 лв. Доколкото първата инстанция е определила сумата от 50 000 лв., то САС следва да присъди допълнително още 25 000 лв. Върху сумата по главницата се дължи и законната лихва от 3.06.2022г.