Решение № 371 от 12.10.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Перник, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20231700500443 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 415 от 20.04.2023 г., постановено по гр.д. № 240/2022 г., Районен съд Перник е отхвърлил предявените от В. Б. В. срещу Й. П. Й. искове по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че е собственик на основание покупко-продажба или давностно владение на имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, общ. ***, с адрес на поземления имот – с. ***, местност „***“, с площ от 368 кв.м, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – ливада, категория – пета, номер по предходен пан – 017278, при съседи – 2351.17.273, ***, ***, ***, за предаване на владението на имота, и по чл. 109 ЗС за премахване на изградената ограда, която препятства достъпа до имота.

Срещу решението е постъпила жалба от В. В., в която жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, тъй като от събраните доказателства пред първоинстанционния съд се установявало, че той е собственик на спорния имот, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху имота и ограничава неправомерно достъпа му до него чрез ограда.

Оспорва върху имота да е било реализирано мероприятие от праводател на ответника, което да е пречка за реституция по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ. Моли решението да бъде отменено 1 и исковете му да бъдат уважени. Претендира разноски.

С отговор в срок въззиваемият оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като контролираният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението в обжалваната част:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно пред въззивния съд, че процесният имот с идентификатор *** и с площ от 368 кв.м е масовизиран по силата на чл. 11, ал. 1 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г. (обн., Изв., бр. 14 от 18.02.1958 г.) и чл. 10, ал. 1 от Примерния устав на ТКЗС от 1968 г. (обн., ДВ, бр. 83 от 25.10.1968 г.) и правото на собственост в неговите реални граници е изгубено от предишния му титуляр, както и че съгласно решение № 1030/09.10.1995 г. на ОСЗ гр. Перник правото на собственост върху този имот е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на С.Л.П. – К.. Не е спорно също, че наследниците на посочения собственик на имота (към момента на колективизацията на земеделските земи) са прехвърлили правото си на собственост в полза на ищеца с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 266 от 2021 г. на нотариус М. М., рег. № ***при НК. Установено е от първоинстанционния съд и не е предмет на конкретни оплаквания пред въззивния, че ДФ „МТК Перник“ е правоприемник на Машинно-тракторна станция гр. Перник, а „МТК – Перник“ ЕООД - на ДФ „МТК Перник“, че съгласно влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 06.08.2021 г. по ИД № 20157530401531 ответникът е придобил от ипотекарния длъжник „МТК Перник“ ЕООД поземлен имот с площ от 2500 кв.м, находящ се в с. ***, както и че в границите на този имот съобразно заключението на СТЕ попада изцяло процесният имот.

Спорът между страните пред въззивната инстанция е концентриран върху въпроса реализирано ли е в процесния имот мероприятие по чл. 10б ЗСПЗЗ вр. § 1в от ППЗСПЗЗ, свързан ли е имотът функционално с такова мероприятие, което да е било пречка за реституиране на имота в полза на наследниците на правоимащото лице към датата на колективизацията, и съответно - законосъобразно ли е посоченото решение на ОСЗ Перник.

Въз основа на изслушаното пред РС и кредитирано и от настоящия въззивен съд 2 заключение на СТЕ се установява, че в имота, предмет на обсъденото постановление за възлагане, преди влизането в сила на ЗСПЗЗ (Обн., ДВ, бр. 17 от 1.03.1991 г.), е изграден типичен за всяко едно ТКЗС навес за земеделски машини („бригаден стан“) със застроена площ от 480 кв.м, състоящ се от стоманена конструкция върху бетонни основи. Към момента по границите на целия имот с площ от 2500 кв.м е налице ограда, като в североизточната му част, в която попада почти цялата част от процесния имот с идентификатор ***, е изграден пропускателен пункт. От кореспондиращите със заключението на СТЕ показания на свидетеля В.П.В. се установява, че както навесът, така и пропускателният пункт (КПП, „пазачница“) са изградени от Машинно-тракторна станция гр.

Перник за нуждите на същата МТС, която се явява част от ТКЗС, в периода 1986-1987 г., а също и, че още тогава целият имот от 2500 кв.м е бил застлан с настилка от натрошен камък с дълбочина 40-50 см и е бил ограден, за да се използва по предназначение за паркиране на тежка земеделска техника. Не са ангажирани и събрани доказателства, които да са в противоречие с така обсъдените доказателства. От тях следва несъмнен извод, че процесният имот с идентификатор *** попада върху друг с площ от 2500 кв.м, в който са изградени постройки и е реализирано мероприятие по чл. 10б ЗСПЗЗ вр. § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Процесният имот е функционално свързан с изградения навес, същият е бил ограден и застлан заедно с останалата площ на големия имот с настилка, по която да преминава земеделска техника, а също така именно в неговите граници е построен контролно-пропускателен пункт за целия обект. Това се явява пречка за реституирането му на правоимащото към датата на колективизацията лице или на неговите наследници. По тези съображения е правилен изводът на първоинстанционния съд при допустимо извършената по реда на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК проверка, че обсъденото решение № 1030/09.10.1995 г. на ОСЗ гр. Перник е постановено в нарушение на закона. Праводателите на ищеца – наследниците на С.Л.П. – К., не са придобили по силата на наследствено правоприемство и реституция процесния имот, а следователно и ищецът не е могъл да го придобие от тях.

Следва да се посочи, че в полза на титуляря на правото на собственост върху имота към момента на масовизацията или на неговите наследници се следва обезщетение поради правната невъзможност за възстановяването на собствеността, като условията на това обезщетение са предвидени в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Този въпрос обаче не е предмет на настоящото производство.

Следва да бъде разгледан и евентуалният довод на ищеца, че е придобил имота по давност. В исковата молба се поддържа, че по отношение на процесния имот с идентификатор *** е упражнявано владение чрез разполагането на пчелни кошери.

За установяване на това обстоятелство по делото са ангажирани свидетелски показания и от двете страни. Всички свидетели сочат, че преди няколко години, между три и пет, ищецът действително е започнал отглеждането на пчелни кошери в района. Тези кошери обаче са били разположени извън защрихования с червен цвят процесен имот в предявената на свидетелите скица от съдебно-техническата експертиза. Ето защо, не се доказва ищецът или неговите праводатели да са придобили спорния имот и чрез давностно владение по чл. 79 ЗС.

Предвид установяването, че ищецът не е собственик на процесния имот, правилно районният съд е приел за неоснователен иска по чл. 108 ЗС.

Тъй като правото на собственост е обуславяща предпоставка и за иска по чл. 109 ЗС, 3 той също е отхвърлен законосъобразно.

С оглед на изложеното, поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските:

С оглед на изхода на спора пред въззивния съд, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът, но същият не претендира и не доказва да е сторил такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 415 от 20.04.2023 г., постановено по гр.д. № 240/2022 г. на Районен съд Перник.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4