Решение № 263 от 04.12.2023, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 373/2023
- Вид
- Решение № 263
- Подписан
- 04.12.2023
- В сила
- 30.08.2024
- Състав
- Радослава Маринова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 263 гр. Ихтиман, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20231840100373 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод предявен положителен установителен иск за собственост от А. А. И. от гр. * против ОБЩИНА * за установяване правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в землището на с. *, община *, и попадащ частично в картата на възстановената собственост в рамките на общински имот № 045021 за пасище, мера.
Ищцата твърди, че е собственик на имота по наследство от своя баща * Х.в, който го е закупил през 1955 г. Имотът бил ограден и в него от 1979 г. до 1982 г. била построена двуетажна сграда. Според община * имотът попада в поземлен имот общинска собственост с № 045021 с площ от 16.950 дка, представляващ пасище, мера, находящ се в землището на с. *, местност „*“ по КВС и за него е издаден Акт за общинска собственост № 1358/18.02.2015 г.
Ответната община не взема становище по иска.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа страна:
От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 474/09.09.2022 г., издадено от община * се установява, че ищцата А. И. е дъщеря и наследник по закон на * *, починал на 15.05.2003 г.
По делото е представен договор за продажба на недвижим имот от 09.08.1955 г., съгласно който * Х.в от с. * е закупил от * от с. * недвижим имот – селище в землището на с.
*- Ихтиманско, м. „* махала“ от 2 дка при съседи * и наследници на *.
Ищцата е декларирала, че имената на баща й * * по данни в служба ЕСГРАОН и името * Х.в, с което е записан в договора за продажба на недвижим имот, са имената та едно и също лице.
От представената скица, издадена от СГКК-Софийска област се установява, ме оземленият имот с идентификатор ***, находящ се в с. *, м. * е с площ от 1492 кв.
1 м, с трайно предназначение на територията Урбанизирана и в него има изградена двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 30 кв. м.
Съгласно приложеното по делото писмо на община * имотът с идентификатор *** по КККР попада в поземлен имот № 045021 с площ от 16,590 дка по КВС, за който е съставен акт за частна общинска собственост № 1358/18.02.2015 г.
От заключението на допуснатата съдебно техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че никаква част от имота не попада в Картата на възстановената собственост, а кадастралната карта е изработена в съответствие с изискванията на ЗКИР и е одобрена със заповед РД-18-90/11.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, като посоченият начин на трайно ползване на имота е незастроен имот за жилищни нужди. Според вещото лице имотът е ограден от североизток и северозапад, което е отразено в кадастралната карта.
В разпита си в съдебното заседание вещото лице твърди, че при изработване на кадастралната карта на КВС е трябвало да се направи физически оглед и замервания на място с обозначаване на границите на имота, за да се отрази, че не представлява пасище.
От показанията на св. *, който притежава съседен имот, се установява, че имотът не е земеделска земя, а е парцел, в който е построена къща. Имотът е бил заграден, като първоначално *, а впоследствие и А. са го стопанисвали.
В разпита си св. * *, твърди, че знае имота на А. И., който е заграден с телена мрежа и бетонни колци. В имота имало насадени лозя и овошки, като никога не е бил използван за пасище.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот.
Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. Както всеки установителен иск, разглежданият цели разрешаване на възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и установяване със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод на вещта, обект на оспорваното право.
При този иск ищецът следва да проведе пълно, главно доказване на юридическия факт, от който извежда твърдяното право на собственост върху имота. Основанието на иска за собственост обхваща фактите, от които ищцата твърди, че произтича правото й и само с оглед на така заявеното основание съдът е длъжен да разгледа иска.
От събраните по делото доказателства се установи, че спорният имот е с площ от 1492 кв. м, които попадат в урбанизираната територия на с. *, общ. *. Ищцата твърди, че е придобила собствеността върху процесния имот по давност, като наследодателят й от 1955 г., а след неговата смърт и самата тя до настоящия момент необезпокоявано го владее и ползва.
Ответната община фактически оспорва правото на собственост на ищцата, доколкото е включила процесния имот в имот, за който е издаден акт за частна общинска собственост.
Следва да се отбележи, че актът за общинска собственост представлява официален документ, но доказателствената му сила се ограничава само относно изявленията, направени пред съответното длъжностно лице и за извършените от него и пред него действия по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, доколкото актът е констативен и сам по себе си не установява правото на собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години.
2
Владението като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е явно и несъмнено. Давността като способ за придобиване право на собственост е изключен по отношение на имотите, които са били част от кооперативното земеползване съгласно чл.86 ЗС. В хода на настоящото производство обаче не се събраха доказателства за това имотът да е бил включван в кооперативно земеделско стопанство. Това означава, че по отношение на него е било възможно да тече придобивна давност.
В случая се установи, че наследодателят на ищцата е закупил недвижим имот. Макар и представеният договор да не е сключен в изискуемата нотариална форма, така че да бъде прехвърлена собствеността, той установява, че имотът е бил владян от частно лице и не е бил включен в държавния поземлен фонд.
В хода на производството се събраха гласни доказателства за това, че имотът е ограден, в него е построена жилищна сграда и е ползван като лозе и овощна градина.
Първоначално * *, а след неговата смърт и и А. И., непрекъснато и необезпокоявано го е владяла. Тя обективно е разбрала за това, че имотът е актуван като общински при снабдяването си документи за извършване на обстоятелствена проверка за установяване на собствеността върху имота. Това означава, че ответната община никога не е владяла имота и дори след възстановяване на собствеността върху същия не е предприела каквито и да е действия в тази насока.
Тези факти дават основание на съда да приеме, че ищцата е придобила собствеността на имота по давност, поради което и така предявеният установителен иск за собственост е основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната община дължи на ищцата сторените разноски в размер на 1150,00 лева, включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и внесения депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА *, че А. А. И.
ЕГН ********** от гр. *, ул. „*“ № 27 е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в землището на с. *, община *, * махала с площ от 1492 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди при съседи: ***, ***, ***,
***, ***.
ОСЪЖДА ОБЩИНА * ДА ЗАПЛАТИ НА А. А. И. ЕГН **********, от гр. *, ул.
„*“ № 27 сумата от 1150 лв. (хиляда сто и петдесет лева) разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3