Решение № 663 от 01.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. П., 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20261720102486 по описа за 2026 година

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация-П.” АД твърди, че в негова полза срещу К. И. С. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6144/ 2025 г., по описа на Районен съд – Русе, за сумите 2275,65 евро – стойност на доставена топлинна енергия в периода от 01.06.2023 г. до 30.04.2025 г. в апартамент № 146, находящ се в гр. *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и 482,86 евро – обезщетение за забава за периода от 08.08.2023 г. до 24.10.2025 г. Излага, че ответникът депозирал възражение срещу нея по реда на чл. 414 ГПК. Поддържа, че К. И. С. е абонат на топлопреносното предприятие по силата на общите условия, действали през процесния период, като собственик на имот в топлоснабдена сграда. Изложено е, че според приложимите общи условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 42, ал. 1 от общите условия при неизпълнение в срок на задълженията за заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищцовото дружество поддържа, че отвентикът не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия, както и дължимото обезщетение за забава. Въз основа на тези обстоятелства моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че К. И. С. му дължи 2275,65 евро – стойност на топлинна енергия за периода от 1

01.06.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и 482,86 евро – обезщетение за забава за периода от 08.08.2023 г. до 24.10.2025 г.

Ответникът К. И. С. не е подал отговор на исковата молба и не взема становище по предявените искове. С възражението чл. 414 ГПК, депозирано по ч.гр.д. № 6144/ 2025 г., по описа на Районен съд – Русе, e заявил, че не дължи претендираните суми, тъй като не е ползвал топлинна енергия, предоставена от ищцовото дружество, а сметките са нереални.

Районен съд - П., след преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

За да бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването и съществуването на облигационно правоотношение между него и ответника по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което се е задължило да достави на ответника топлинна енергия в процесния имот, а последният е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.

С п о р е д нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление в тази насока от страна на потребителя. В настоящия случай като писмено доказателство по делото е прието копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 183, том I, рег. № 931, дело № 151/ 2019 г., по описа на нотариус м.м. с район на действие Районен съд – П., от което се установява, че на 19.04.2019 г. ответникът К. И. С. е придобил въз основа на договор за дарение правото на собственост върху процесния апартамент № 146, находящ се в гр. *****. Поради това и с оглед на посочените норми от Закона за енергетиката се налага извод, че ответникът се явява потребител на топлинна енергия в процесния имот и задължен въз основа на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия при общи условия, възникнало по силата на закона, да заплаща на ищцовото дружество стойността на доставената топлинна енергия. Освен това следва да бъде добавено за пълнота, че по делото е представено копие от заявление-декларация № 0200140031/ 30.05.2019 г. за откриване на партида за битови 2 нужди, подадена от К. И. С. до „Топлофикация-П.” АД, от което е видно, че ответникът е отправил изрично искане да бъде открита партида на негово име, по която да се начислява стойността на топлинната енергия, доставяна в апартамент № 146, находящ се в гр. *****.

Чрез тази молба К. И. С. изрично се е съгласил да бъде страна по облигационното правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия в имота с ищцовото дружество, въз основа на което за него е възникнало задължение да заплаща стойността на доставената топлинна енергия.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и се кредитира от настоящия състав като компетентно и обективно дадено, е видно, че от отчетеното от общия топломер в процесната сграда-етажна собственост количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи, които са за сметка на топлофикационното дружество; общият топломер е преминал задължителната метрологична проверка, като е установено, че съответства на одобрения тип; разпределението на топлинната енергия между абонатите от сградата-етажна собственост, отчетена от общия топломер, е било извършвано от „Нелбо“ ООД, като на ответника са начислени суми в съответствие с действащите за отделните периоди цени; за исковия период е начислена прогнозна сума за отопление, включваща топлинна енергия за отопление на имот и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и сума за битово горещо водоснабдяване, а след приключване на отоплителните периоди са издадени изравнителни сметки. Видно от заключението изчислената стойност на топлинната енергия е получена като сбор от топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, топлинна енергия за отопление на имота и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като топлинната енергия за отопление на имота е отдадена от четири отоплителни тела в помещенията кухня, детска стая, спалня и хол с монтирани върху тях индивидуални разпределители с дистанционен отчет, както и от отоплително тяло в баня „щранк-лира“, без техническа възможност за монтиране на разпределител. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределена и изчислена между клиентите от сградата-етажна собственост, пропорционално на отопляемия обем на всеки имот, като за процесния имот е взет предвид отопляем обем 222 куб.м. Според заключението дължимата стойност на топлинната енергия за процесния период (без вноските за дялово разпределение на топлинната енергия) възлиза в размер на 2234.90 евро.

Следователно с оглед на изложеното се налага извод, че в тежест на К. И. С. е възникнало задължение за заплащане в полза на „Топлофикация-П.” АД на сумата 2234.90 евро – стойност на топлинната енергия за периода от 01.06.2023 г. до 30.04.2025 г.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза ответникът дължи и сумата 40.75 лева – възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия, но същата не е заявена в настоящото производство и не следва да бъде присъждана. С исковата молба „Топлофикация-П.” АД изрично е посочило, че претендираната главница представлява стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия в процесния имот. С оглед на диспозитивното начало в процеса съдът следва да разгледа и да се произнесе по 3 тази искова претенция, очертана чрез съответното основание и петитум, без да има възможност да изследва ненаведени от ищеца факти, на които се основава вземането за сумата 40.75 лева. Последното произтича от друг фактически състав (че ответникът е поел задължение за заплащане на възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия, размера на договореното възнаграждение, че в процесния период е извършвана реално услугата дялово разпределение на топлинна енергия, че възнаграждението за реално предоставените услуги възлиза на претендираната стойност от 40.75 лева), който не е заявен с исковата молба и съответно не е доказан. Освен това в случай че ответникът е поел задължение за заплащане на възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия в полза на дружеството, извършващо дялово разпределение, не е ясно на какво основание възнаграждението се претендира от „Топлофикация-П.” АД.

От страна на ответника не се твърди и съответно не са ангажирани доказателства, че сумата 2234.90 евро – стойност на топлинната енергия за периода от 01.06.2023 г. до 30.04.2025 г. е заплатена. Предвид изложеното настоящият състав приема, че искът по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ е основателен и следва да бъде уважен за сумата 2234.90 евро и да бъде отхвърлен за горницата до претендираните 2275.65 евро.

Като законна последица от уважаването на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ и доколкото това е поискано изрично от ищеца, върху сумата 2234.90 евро следва да бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6144/ 2025 г., по описа на Районен съд – Русе – 27.10.2025 г. (арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК) до окончателното й изплащане.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая в чл. 34, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация-П.“ АД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. П., копие от които е представено по ч.гр.д. № 6144/ 2025 г., по описа на Районен съд – Русе, присъединено към настоящото дело, е предвидено, че купувачите на топлинна енергия за длъжни да заплащат месечната дължима сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а според ал. 2 сумите по изравнителните сметки се дължат в тридесетдневен срок след издаване на данъчни дебитни известия.

Следователно вземането за стойността на топлинна енергия за м.06.2023 г. (първия месец от заявения период) е следвало да бъде платено до 30.07.2023 г. включително. След като ответникът не е направил плащане, е изпаднал в забава и дължи на „Топлофикация – П.“ АД обезщетение за забава, считано от 31.07.2023 г. С исковата молба ищцовото дружество е заявило, че претендира лихва за забава от по-късна дата - 08.08.2023 г, с което съдът следва да се съобрази с оглед спазване принципа на диспозитивно начало в процеса. За периода от 4

08.08.2023 г. до 24.10.2025 г. обезщетението за забава възлиза на 480.13 евро, определени от съда на основание чл. 162 ГПК чрез използване на електронен лихвен калкулатор при съобразяване данните за месечните сметки за топлинна енергия, отразени в съдебнотехническата експертиза, издадените изравнителни сметки, както и датите на падежа на всяко от задълженията за заплащане на месечните сметки и изравнителните сметки.