Решение № 19845 от 01.12.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19845 гр. София, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря САНДРА ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110141075 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Р. Ж. С. срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1 476 лева, представляваща непогасена главница по запис на заповед, издаден на 17.06.2004 г. с издател Р. С., авалиран от Т.Я., с падеж на 17.12.2004 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на молбата – 04.01.2005 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 30,52 лева, представляваща сторени разноски по делото, за които суми в полза на [фирма] и срещу Р. С. и Т.Я. – при условията на солидарна отговорност помежду им по ч. гр. дело № 45/2004 г. по описа на Районен съд – В., седми състав, е издаден изпълнителен лист от 17.01.2005 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2020*******/2020 г. по описа на ЧСИ И.С. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – В., поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото на принудителното му изпълнение.

Настоящото производство е образувано след прекратяване на производството по гр. дело № 345/2023 г. по описа на Районен съд – В., 10-ти състав, образувано първоначално по процесната искова молба и прекратено с определение от 01.06.2023 г., с което делото е изпратено, на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, по подсъдност на Софийски районен съд.

Ищцата твърди, че в хода на производството по ч. гр. дело № 45/2004 г. по описа на Районен съд – В., седми състав е издаден изпълнителен лист от 17.06.2004 г., с който Р. С. и третото за процеса лице Т.Я. – при условията на солидарна отговорност помежду им са осъдени да заплатят на [фирма] следните суми: 1 476 лева, представляваща непогасена главница по запис на заповед, издаден на 17.06.2004 г. с издател Р. С. и авалиран от Т.Я. с падеж на 17.12.2004 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на молбата – 04.01.2005 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 30,52 лева, представляваща сторени разноски по делото. Посочва, че по молба на кредитора и за събиране на вземанията първоначално е образувано изпълнително дело № 2012******/2012 г. по описа на ЧСИ И.С. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – В.. В хода на същото до длъжника е изпратена покана за доброволно 1 изпълнение, изискана е информация за имуществото й, както и справка за трудови договори.

По искане на взискателя изпълнителното дело е изпратено първоначално на ЧСИ З.Д., пред когото е образувано изп. дело № 953/2013 г., и втори път на ЧСИ Л.С., пред когото е образувано изп. дело № 924/2017 г. В хода на последното не са предприети принудителни действия, имащи характера на конкретен изпълнителен способ. Това изпълнително дело е прекратено на 30.01.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа, че впоследствие и конкретно на 08.05.2020 г. въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изп. дело № 2020*******/ 2020 г. по описа на ЧСИ И.С., в хода на което е наложен запор върху ¼ част от арендно вземане на ищцата по договор за аренда от 10.07.2018 г., сключен между наследодателя й и третото за процеса лице [фирма], въз основа на който по изпълнителното дело е постъпила сумата от 449,64 лева. Междувременно, въз основа на договор за цесия, процесните вземания са прехвърлени от кредитора [фирма] на ответното дружество [фирма]. В исковата молба ищцата Р. С. излага твърдения, че не дължи последните поради погасяването им по давност, започнала да тече в периода след издаване на изпълнителния лист на 17.01.2005 г. и изтекла още при образуване на първото изпълнително дело, а с това и към настоящия момент. Всички извършени в хода на този изпълнителен процес действия са ирелевантни, тъй като са реализирани след погасяване на възможността на кредитора за събирането им по принудителен ред. Конкретно посочва, че приложима към притезанията е тригодишната давност, следваща от разпоредбите на чл. 531, ал. 1 и чл. 537 ТЗ, доколкото същите са удостоверени в ценна книга – запис на заповед. Посочва, че изпълнително дело № 240/2020 г. продължава да е висящо, като не е постановено прекратяване на изпълнителните действия спрямо ищцата, а кредиторът продължава да се легитимира като приносител на валиден изпълнителен лист. С тези съображения ищцата обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковата претенция, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор (с пощ. кл. от 07.03.2023 г.) ответникът [фирма] оспорва исковата претенция като процесуално допустима, но по същество неоснователна. Не оспорва, че в хода на производството по ч. гр. дело № 45/2004 г. по описа на Районен съд – В. е издаден процесният изпълнителен лист срещу ищцата Р.

Ж. М. и Т.В.Я., като по молба на кредитора от 18.01.2005 г. въз основа на същия е образувано изпълнително дело № 20/2005 г. по описа на СИС при РС – В.. От този момент давността за вземанията е прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД и същевременно спряна до провеждане на изпълнителния процес съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС. Последното е загубило своето действие считано от 26.06.2013 г., от който момент отново е започнал да тече приложимият давностен срок. С молба от 03.12.2015 г., депозирана по изп. дело № 953/2013 г. по описа на ЧСИ З.Д. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие ВОС, в качеството си на взискател [фирма] е поискало налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което действие също е прекъснало давността. Ответникът посочва, че в хода на изпълнителните дела са предприети и други действия, обусловили прекъсване на давностния срок, поради което процесните вземания не са погасени по давност. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че в хода на производството по гр. дело № 45/2004 г. по описа на Районен съд – В., Седми състав на основание чл. 237 и чл. 242-249 ГПК е издаден изпълнителен лист от 17.01.2005 г., с който Р. Ж. М. (ищцата по делото) и Т.В.Я. са осъдени да заплатят на кредитора [фирма] – при условията на солидарна отговорност помежду им, следните парични вземания: сумата от 1 476 лева, представляваща неиздължена главница по запис на 2 заповед, издаден на 17.06.2004 г. от Р. Ж. М. и авалиран от Т.В.Я., с падеж на 17.12.2004 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на молбата – 04.01.2005 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 30,52 лева, представляваща направени от молителя разноски по делото.

От материалите, съдържащи се приобщения по делото заверен препис от изпълнително дело № [№]/2017 г. по описа на ЧСИ Л.С. с рег. № *** и с район на действие Окръжен съд – В. се установява, че първоначално въз основана на изпълнителния лист от 17.01.2005 г. и за събиране на удостоверените в същия вземания по молба на кредитора и взискател [фирма] с вх. № 145/18.01.2005 г. и по разпореждане на съдебния изпълител от 20.01.2005 г. е образувано изпълнително дело № 20/2005 по описа на Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – В..

В молбата дружеството – кредитор е отправило искане за образуване на изпълнително производство срещу длъжниците Р. М. и Т.Я. за събиране на вземането по изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 45/2005 г. по описа на ВРС, VII-ми състав, за извършване на справки от КАТ, НОИ, РУСО, Служба по вписванията, от данъчната служба, като са посочени начини на изпълнение – възбрана върху недвижими имоти на длъжника и запор на движими вещи и вземания.

Изяснява се, че в хода на този изпълнителен процес по разпореждане на съдебния изпълнител от 04.12.2007 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р. Ж. М., дължимо от третото за процеса лице [***] без данни за редовно връчване на съобщението на адресата.

С разпореждане на съдебния изпълнител от 03.12.2009 г. е наложен запор върху притежавано от Р. М. МПС – лек автомобил [марка]“ с рег. № [рег. №], като запорното съобщение е получено от адресата – началник на сектор „П.п.“ КАТ при ОДП София на 28.12.2009 г,. когато реално е наложен запорът.

С молба от 07.03.2011 г. Р. М., в качеството си на длъжник по изпълнителното дело, е поела задължение за погасяване на дълга на месечни вноски от по 300 лева на 30-то число на месеца, без данни да е осъществено такова плащане.

В хода на това дело в полза на кредитора е преведена сума в общ размер от 96,36 лева, събрана вследствие наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от другия длъжник - с преводи от 17.05.2005 г. и 08.06.2005 г.

По молба на взискателя [фирма] от 20.06.2012 г. и разпореждане на ДСИ от 26.06.2012 г. изпълнителното дело е прехвърлено за продължаване на действията по същото към ЧСИ И.С. с рег. № *** и с район на действие Окръжен съд – В..

Изяснява се, че след изпращането му последното е продължило под № 2012******/2012 г., образувано на 15.08.2012 г.

В хода на навоообразувания изпълнителен процес и по молба от 30.10.2012 г. на взискателя [фирма] с разпореждане на съдебния изпълнител от 3010.2012 г. като взискател по делото е конституирано дружеството [фирма], в качеството му на приобретател на вземанията по процесния изпълнителен лист въз основа на договор за прехвърляне на вземания.

От съдържанието на последния (приет като част от материалите по посоченото изп. дело) се установява, а и страните не спорят, че като цесионер същот е придобило от цедента [фирма] вземането към длъжниците Р. Ж. М. и Т.В.Я. в общ размер от 3 238 лева, предмет на изп. дело № 654/2012 г. по описа на ЧСИ Илияна С..

Установява се, че по молба на [фирма] от 16.04.2013 г. и по разпореждане на ЧСИ от 16.04.2013 г. на основание чл. 427 ГПК това дело е изпратено на ЧСИ З.Д. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – В., където е образувано и продължило под № 2013******/2013 г, считано от 17.04.2013 г.

3

С протокол за извършено разпределение и на основание чл. 460 ГПК ЧСИ З.Д. е извършил разпределение на постъпилите плащания по изпълнителното дело в общ размер на сумата от 96,89 лева от длъжника Т.В.Я., като същата сума е разпределена за пълно погасяване на разноските по изпълнителния лист в размер от 30,52 лева, на част от главницата в размер от 8,70 лева, а останалата сума в общ размер от 57,67 лева е отнесена за погасяване на законната лихва върху главницата от 1 476 лева за периода от 04.01.2005 г. до 27.04.2005 г. (датата на плащането). В протокола е отразено, че останалата непогасена сума след извършеното разпределение възлиза на 1 467,30 лева.

Установява се, че в хода на изп. дело № 953/2013 г. по описа на ЧСИ Д. и по разпореждане от 05.08.2013 г. като взискател е присъединена държавата за сумата от 190 лева, представляваща публични вземания – глоби.

По молба на взискателя от 14.02.2017 г. и с разпореждане на ЧСИ на основание § 3 от ПЗРЧСИ изпълнителното дело е изпратено за продължаване на изпълнителните действия пред ЧСИ Л.С. с рег. № *** и с район на действие Окръжен съд – В..

Въз основа на това и с постановление на ЧСИ Л.С. от 18.04.2017 г. за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист е образувано изп. дело № [№]/2017 г. по описа му.

Материалите, съдържащи се в приетия по делото заверен препис от същото сочат, че в хода на този изпълнителен процес с молба с вх. № *****/14.06.2017 г. взискателят [фирма] е поискал да бъдат извършени всички необходими действия за събиране на дълга, възлагайки на основание чл. 18 ЗЧСИ на органа по принудително изпълнение правомощията по проучване имущественото състояние на длъжника и определяне начина на изпълнение.

Разпечатката съдържа 30 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00fa116e-a2db-46e6-9411-bacfb7033841