Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 154 от 16.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 26/2024
Вид
Решение № 154
Подписан
16.04.2024
В сила
07.02.2025
Състав
Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Меденка Минчева Недкова

Цитирани разпоредби

  • чл.179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 42 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Пловдив, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20245001000026 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №35610 от 21.11.2023г. от А. Р. И. ЕГН ********** от гр.Х., ул."С.С.К.и М." №* – чрез пълномощника му адв. М. Д., със съдебен адрес: гр. С, бул."Г.М.Д." №*, офис* против решение №392/18.10.2023г., постановено по търг.д. № 341/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта с която е отхвърлен предявеният от А. Р. И. ЕГН ********** от гр.Х., ул."С.С.К.и М." №* против З**"Д.Б.**" АД-гр.С., бул."Г.М.Д." №*, ЕИК ** за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП, настъпило на 28.11.2019 г. на АМ „Т.“, ***, посока гр. Б., причинено виновно при управление на лек автомобил марка Р., модел М.С., с рег. № **, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със З А Д "З**"З.а...Д.Б.**" АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.12.2019 г. до окончателното й изплащане за разликата над присъдените 7 500 лева до размер от 30 000 лева и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, 1 претърпени от ищеца в резултат на това ПТП за разликата над 11.60 лева до предявения размер от 23.20 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.12.2019 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Изразени са съображения, че присъденото обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост и не репарира претърпените от ищеца болки и страдания с оглед действителния характер на травмите и периода на възстановяването му от тях. Счита, че неоснователно е определено наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в размер на 50 % като поддържа, че в конкретния случай поставянето на колан е без значение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да увеличи размера на обезщетението с още 22500 лева на 30 000 лева. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по реда на чл.38 от ЗАдв.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от З**"Д.Б.**" АД-гр.С., бул."Г.М.Д." №*, ЕИК **, с който е изразено становище за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Не е постъпил отговор от страна на третото лице – помагач „З.к.Л.*“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.

Ищецът А. Р. И. ЕГН ********** от гр.Х., ул."С.С.К.и М." №* – чрез пълномощника му адв. М. Д. твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.11.2019г., на АМ „Т.“, ***, посока гр. Б., причинено виновно от водача А. Д. И. п ри управление на лек автомобил марка Р., модел М.С., с рег. № ** . Твърди, че по образуваното досъдебно производство е установено, че причините за ПТП са от субективен характер с оглед недобрата преценка на водача на МПС, в което ищецът е бил пътник, но на същата не е повдигнато обвинение, предвид обстоятелството, че пострадалият е неин съпруг. Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица № *** със срок на действие от 03.01.2019г. до 03.01.2020г. Твърди, че 2 вследствие на ПТП е получил увреждания, изразяващи се в открита рана на главата с дефект, контузия на главата с множество отворени прорезни рани, наложили оперативно лечение и множество шевове, наличие на голяма прорезна рана, обхващаща челото и носа, оток и контузия на носа, оставила пожизнен загрозяващ белег, контузия на гръдния кош и гърба, цялото тяло и крайниците с множество кървящи прорезни рани, оперативно обработени с множество шевове, разкъсна рана в лява ингвинална област и рана в областта на гърба, контузия на таза с кръвонасядания и болки в областта на двете тазобедрени стави, контузия на лява раменна кост, лява ключица – с оток и кръвонасядане, контузия на левия крак с голяма разкъсно-контузна открита рана – силно кървяща, наложила оперативно отстраняване на меките тъкани и извършване на пластика на кожа от други части на тялото и обездвижване на крака с шина за период от 45 дни. Твърди, че е бил хоспитализиран за периода 28.11.2019г. – 30.11.2019г., след изписването му лечението продължава в домашни условия за период повече от три месеца. Наложило се е и повторно болнично лечение през периода 20.02.2020г. – 24.02.2020г., заради изпитвано силно главоболие и световъртеж. Твърди, че е бил неработоспособен за периода 28.11.2019г. – 05.03.2020г. Твърди, че е изпитвал силни болки от травмите, притеснения, че не може да се грижи за семейството, срам от загрозяващите белези, бил принуден да разчита на помощта на близките си. Твърди, че е претърпял и имуществени вреди в размер на 23.20 лева, представляваща заплатена потребителска такса за болничния престой. Твърди, че е заявил своите претенции пред застрахователя с молба-претенция вх. №4143 от 27.12.2019г., който е образувал преписка по щета. Твърди, че ответникът не е определил, нито му е заплатил обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

Моли съда да осъди ответника З**"Д.Б.**" АД-гр.С., бул."Г.М.Д." №*, ЕИК ** да му заплати 30 000 лева - обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесни повреди, получени при ПТП на 28.11.2019г., както и сумата 23.20 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатена потребителска такса за болничен престой, които вреди са в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.11.2019г., причинено противоправно и виновно от А. Д. И. при управление на лек автомобил марка Р., модел М.С., с рег. № ** и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска 3 отговорност“ п о полица № ***, със срок на действие от 03.01.2019г. до 03.01.2020г., сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.12.2019г. до окончателното и изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът З**"Д.Б.**" АД-гр.С., бул."Г.М.Д." №*, ЕИК ** оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва твърдението, че ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на МПС А. Д. И.. Оспорва степента и характера на твърдяните телесни увреждания, връзката им с ПТП и периода на възстановяване на ищеца. Прави възражение за съпричиняване на вредоносните последици, поради неполагане на дължимата грижа за собственото възстановяване като не е провел подходящо лечение и не е спазвал дадените препоръки. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който като пътник на предна дясна седалка е пътувал без поставен обезопасителен колан / чл137а ал.1 от ЗДвП/.

При условията на евентуалност, ако се приеме, че вина за настъпване на ПТП има и водачът И., твърди, че за него е допринесло и поведението на водача на товарен автомобил „Ф.Т.“ – К. П. Г., който е криволичел по пътя, нарушавайки разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДВП, движел се е с твърде ниска скорост под 70 км/ч и без съответните означения /чл.22 ал.1 от ЗДВП/, с което е създал предппоставки за настъпване на ПТП и е бил с дясно поставен волан, което допълнително е съдействало за настъпване на инцидента, тъй като огледалата за обратно виждане на такъв автомобил не осигуряват необходимата видимост назад, а изискват допълнително оборудване.

С оглед последното възражение в качеството на трето лице – помагач е конституиран „З.к.Л.*“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:

**като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на товарния автомобил „Ф.Т.“ с рег. №**.

С допълнителна искова молба ищецът А. Р. И. оспорва отговора и наведените в него твърдения за липса на вина за ПТП от страна на водача на МПС А. И.. Твърди, че единствено нейните неправомерни действия – това, че е отклонила изведнъж рязко към дясната лента автомобила, настигайки и удряйки т.а. „Ф.Т.“, е причина за ПТП. Счита, че водачът на товарния 4 автомобил „Ф.Т.“ с рег. №** няма вина за случилото се и не е могъл да предотврати настъпването на ПТП, поради внезапната и неочаквана маневра на водача А. И.. Оспорва наведените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и останалите твърдения и възражения в отговора.

С допълнителен отговор З**"Д.Б.**" АД-гр.С., бул."Г.М.Д." №*, ЕИК ** поддържа вече наведените с отговора твърдения, възражения и оспорвания.

Третото лице – помагач „З.к.Л.*“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **с писмено становище вх. №***г. оспорва твърденията за наличие на виновно поведение от страна на водача на товарния автомобил „Ф.Т.“ с рег. №**

Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за репариране на неимуществените вреди на ищеца би било в размер на 15 000 лева. Намалил е същото като е отчел наличие на 50 % съпричиняване от негова страна и е уважил претенцията в размер на 7 500 лева за неимуществени вреди и в размер на 11.60 лева за имуществените вреди.

Присъдил е законната лихва, считано от 27.12.2019г., от когато е приел, че ответникът е в забава.

Решението се обжалва от ищеца в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 7 500 лева до размер от 30 000 лева и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – за разликата над 11.60 лева до 23.20 лева.

Видно от представената молба – застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение вх. №*** от 27.12.2019г. и отговор №202/16.01.2020г., застрахователната претенция е получена от ответника. С нея ищецът е отправил искане до З**"Д.Б.**" АД – гр. С. за заплащане на застрахователно обезщетение. Това искане е достигнало до ответника на 27.12.2019г. Той е изискал представянето на допълнителни документи и информация от ищеца, каквито са били предоставени с молба вх.

№534/11.02.2020г. Независимо от това застрахователят не е определил размер на обезщетение за неимуществени вреди и такова за имуществени вреди и не е заплатил такова. Горното води до извод за наличие на предпоставките по 5 чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищеца против застрахователя.

Не се оспорва - видно от отговора на исковата молба - наличието на сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек автомобил марка Р., модел М.С., с рег. № ** с полица „Гражданска отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП.

Следователно е налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, за който се твърди да е причинител на увреждането. А. Д. И. като водач на МПС се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка

„Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.