Протокол № 1462 от 18.07.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1462 гр. Пазарджик, 12.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220100971 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:39 часа се явиха:

За ищцовото дружество „Б. 77“ ЕАД - редовно призовано чрез процесуалния си представител, се представлява от адв. П. В. от САК надлежно упълномощен с ИМ.

За ответното дружество „Е.“ ЕООД - редовно призовано чрез процесуалния си представител, се представлява от адв. Р. П. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен с ОИМ.

Постъпило е становище с вх. № 17891/11.07.2024 г. от адв. Р. П., пълномощник на ответника, с което не възразява да бъде даден ход на делото.

Оспорва предявения иск и поддържа изцяло подадения ОИМ. Моли да бъде допълнен доклада по делото, като подробно излага мотиви в тази насока. С молбата са направени доказателствени искания, както и представя Договор за правна защита и съдействие, фактура от 28.05.2024 г. с преводно нареждане от същата дата и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

АДВ. В.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване 1 фактическата страна на спора.

АДВ. В.: Поддържам исковата молба. Оспорвам изложените съждения в ОИМ, както и в становището на ответника, депозирано на 11.07.2024 г.

Възраженията касаят спора по същество, така че в случая не следва да бъдат коментирани, те са изцяло неоснователни. Що се отнася до твърденията в становището, че докладът по делото не бил пълен, моля да не взимате под внимание същото, тъй като съдът е очертал факта, от който произтича претенцията, която моят доверител е предявил, а именно тя е свързана с внесената като залог сума.

В залата влиза адв. П. П. от АК - представя пълномощно по делото АДВ. В.: Претенцията е свързана с внесената залог сума в размер на 30791,75 лв. Съгласно еднозначната практика на съдилищата в определението си по чл. 140 от гпк, съдът не е длъжен да пресъздава всички фактически твърдения на страните в ИМ и в ОИМ. Моля също така да оставите без уважение доказателствените искания на ответното дружество, от които първото доказателствено искане касае обстоятелството, че ние сме възразили пред СГС, като сме представили препис от настоящата ИМ с цел задържане на внесената като обезпечение сума от 3000 лв. от ответната страна. Първо, този въпрос е ирелевантен по отношение на иска по чл. 403 и второ, той е безспорен. Ние пък заявяваме, че сме подали такова възражение и този факт, ако въобще съдът приеме, че е релевантен, а ние считаме, че не е, съдът може да го отдели като безспорен и ненуждаещ се от доказване. Напротив, ние заявяваме, че сме подали такова възражение, защото макар и незначителна гаранционната сума от 3000 лв. все пак ще ни позволи да се удоволетворим частично по евентуално бъдещо осъдително решение по настоящия иск. Тази процедура е задействана. По второто искане от становището /2.2./ - това твъдение е абсолютно неотносимо. Ние претендираме по настоящия иск вреди от внесена като залог сума, а не вреди от това, че сме били лишени от възможността да продадем първоначално възбранения недвижим имот. Това би било някакъв друг иск, който обаче не е предмет на настоящото производство. Пак повтарям, че по настоящото произвоство се претендират единствено вредите от внасянето като залог на сумата в размер на 30791,75 лева съгласно определението на СГС, с което е заменено първоначалното обезпечение. Така че, с този факт какво и кога е продал моят доверител 2 въобще не следва да бъде предмет на настоящото дело. По отношение искането за допускане на СИЕ /т. 2.3./ – считаме същото отново за неотносимо към настоящия иск, по който се претендира законна лихва в лева, а не банкова такава, каквато ответникът иска да изследва. Подобна лихва нито е предявявана, нито се претендира от ищеца, така че така стореното доказателствено искане отново касае някакъв друг, би било относимо към някакъв друг иск, но не и към настоящия, който се свежда до претенция на законна лихва в лева. Ето защо ви моля да не уважавате доказателствените искания, делото е съвършено ясно, изяснено, фактите са безспорни и считаме, че са налице основания в днешното с. з. да приключим съдебното дирене и да се даде ход по същество.

АДВ. П.: Заявявам, че оспорваме ИМ, поддържам ОИМ и възраженията изложени в него. По отношение на становището от 11.07.2024 г., струва ми се, че съдът на практика не е упражнил правото си да съобщи на страните проекта си на доклад в неговата цялост по чл. 146 от ГПК, а се е ограничил до определение със съдържание по чл. 140 от ГПК и няма пречка това да стане в първото с. з. и в този смисъл фактът, който се подчертава тук, че трява да бъде посочен като твърдение моля да бъде вписан в днешния доклад. По отношение на доазателствените искания в становището. Виждам, че едно от основните възражения в него е това какво е отношението на ответника в настоящия процес към твърдяните настъпили вреди, защото той е поискал един вид обезпечение, което пък не може да генерира вреда, изразяваща се в законна лихва, а именно налагане на възбрана, а пък другата страна сама е поискала замяната, която по същество може да има като последица натрупване на лихва, тъй като се иска замяна с парична гаранция. Преди това лихва върху пари не е могла да тече при първия в обезпечението. В този смисъл доказателствените искания, които са насочени главно да изяснят този факт отношението на ответника в настоящия процес към възникването на тези вреди и техния размер, струва ми се, че следва да бъдат уважени към настоящия момент, а съдът ще има възможност с крайния си съдъбен акт да преценява в каква степен те са относими и влияят върху ищцовата претенция.

АДВ. В.: Нашите вреди се изразяват в минималната пропусната полза от невъзможността доверителят ми да ползва внесената като залог сума в размер на 30791,75 лева за периода от внасянето й до възстановяването й, който според задължителната практика на ВКС се съизмерява като минимален 3 размер със законната лихва върху същата сума. Тъй като въпросът е пределно ясен в съдебната практика, може би на ответника това не е известно, но на нас ние известно, си позволявам да Ви цитирам Решение № 156/18.12,2017 г. на ВКС по т.д. № 442/2017 г. Ние сме предявили законната лихва в размер на исковата претеция от 11433,52 лева, за която сме представили Тълкувателно решение и казусът, който е разгледал Върховния съд е абсолютно идентичен, тъй като първоначално е имало обезпечение чрез възбрана върху имот. Вътре са цитирани още 4 решения, но това е едно към едно с нашия случай, когато имаме замяна. Позволили сме си да се позовем на тази практика и считаме, че тя е задължителна. Във връзка с размера на тази законна лихва, ако ответната страна прави оспорване по този въпрос, каквото ние не видяхме, тъй като в така представеното решение на ВКС, което сме представили, там съдът отменяйки решението на САС е преценил, че следва при повторното разглеждане на делото да се назначи СИЕ, която да изчисли. Този факт, ако е спорен, не видях оспорване на конкретната лихва, но ако го оспорват ще искаме и ние СИЕ.

АДВ. П.: При всички положения аз поддържам изложеното в ОИМ и доколкото там се оспорва цялата претенция, оспорвам включително и твърденията за размера на вредите. Тук отварям една скоба, че това оспорване – размерът на вредите, според ищеца и неговите твърдения, вредите трябва да са в размер на законната лихва, но пък според възраженията, които колегата току що направи, той възразява , че дори и да се уважи иска вредите не трябва да са в размера на законната лихва, а в размера на лихвата, която те биха получили, ако парите им стояха в банка.

АДВ. В.: Нека те да си искат такава експертиза, ние ще си поискаме друга. Така се е произнесъл САС. Не възразявам, ако това левира към някакви си техни неща. Исках да кажа само нашата претенция, а пък ако те си имат други насрещни твърдения, че трябва да бъде друга сумата.

АДВ. П.: Вижте, не може да не е относимо към вашата прентенция това възражение, защото вашата претенция не е за законна лихва, а за вреда във размер на законна лихва

АДВ. В.: Точно така.

АДВ. П.: Ами, ние възразяваме, че вашата вреда не е в размер на законната лихва, а е в размер на банковата лихва.

4

АДВ. В.: Това си е ваше насрещно твърдение. Вижте, госпожо съдия, вещото лице може да е едно и също, защото това са едни и същи счетоводни въпроси. Ние ще си поставим нашата задача. Моля вещото лице да изчисли размера на законната лихва за периода от внасяне на залога до датата на неговото освобождаване, като се съобрази с материалите по делото приложени към ИМ.

АДВ. П.: Поддържаме си искането за допускане на СИЕ по делото с поставените в становище вх. № 17891/11.07.2024 г. въпроси.

АДВ. В.: Заявявам, че в настоящото дело не предявяваме претенция за вредите които сме претърпяли в следствие на първото обезпечение, а именно наложената възбрана на имота и невъзможността той да бъде продаден и той затова е продаден на един по-късен момент, но това не го претендираме като вреда.

АДВ. П.: Макар да няма изрични твърдения за вреди във следствие забавянето в продажбата на имота, в крайна сметка има твърдения, че именно продажбата на имота е обстоятелството провокирало замяната на обезпечението от възбрана в гаранция и ответниковите възражения са, че такава необходимост реално не е имало към онзи момент, че да трябва да се заменят двете обезпечения и да започнат да текат вреди за тях.

АДВ. В.: Първо да кажа, че залогът е законно предвидено основание за замяна на обезпечение и то е допустимо от закона, без да се изледват мотивите за това. В случая, ние с оглед коректност и изчерпателност сме маркирали тези мотиви като първата обаче от тях е например, че имотът, който бе възбранен надхвърля около 20 пъти само покупната му стойност стойността на претенцията, т.е. налице беше свръхобезпечение, което доведе до блокиране на оперативен актив на моя доверител, тъй като имотът е актив държан за продажба. Това е дейността на това дружество. То купува имоти, подобрява ги и ги продава. Това не е имот, който да се ползва за семейството и децата си, а е имот на търговско дружество, с актив държан за продажба, който подлежи на продажба с цел извличане на печалба. Именно това е сторил и моят доверител.

Няма никаква пречка да представим и този документ, но считам, че това е едно не здраво любопитство, което се проявява, но ако съдът ни задължи ние ще го представим. Не възразявам по искането на ответника по т.2.2.

5

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че с искова молба от 07.02.2020 г. (Доказателство № 1), подадена до Софийски градски съд (СГС), ответникът „Е.“ ЕООД е предявил срещу „Б. 77” ЕАД искове за осъждане на последното дружество да заплати сумата от 29 163,46 лв. - извършени, но незаплатени СРР, както и сумата от 1 628,29 лв. - мораторна лихва върху тази сума за периода от 25.07.2019 г. С исковата молба бе направено и искане за допускане на обезпечение на така предявените искове чрез налагане на възбрана върху недвижим имот на доверителя ми, находящ се в гр. София, ул.

„Кумата” № 50А, съставляващ поземлен имот с идентификатор ***, УПИ ХХ-236 с площ от 648 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с пристройка, надстройка и гараж на 96 кв.м. с идентификатор *** (стр. 6 от исковата молба).

С Определение № 742/ 07.02.2020 г. на СГС, VI-20 състав, постановено по т.д. № 271/ 2020 г. (Доказателство № 2), така поисканото обезпечение е допуснато. След внасяне от „Е.“ ЕООД на определената от съда гаранция в размер на 3 000 лв. съдът е издал обезпечителна заповед от 10.02.2020 г.

(Доказателство № 3). С писмо изх. № 5415/ 10.02.2020 г. (Доказателство № 4), определението за допускане на обезпечението и издадената обезпечителна заповед са изпратени на Агенция по вписванията - Имотен регистър за вписване на възбрана върху посочените в същите имоти. С уведомително писмо изх. № 567/ 12.02.2020 г. (Доказателство № 5), Агенция по вписванията е уведомила доверителя ми за вписаната възбрана като Акт № 124, том III, дело № 4157/ 10.02.2020 г.