Акт № 423 от 21.10.2021, съд

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Велико Търново, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Ивелина Солакова

Членове:Ирена Колева

Пламен Борисов при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20214100500431 по описа за 2021 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от ИЛ. М. Д. въззивна жалба против Решение № 121/08.04.2021г. на ГОРС , с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения на основание чл. 59, ал. 9 СК иск от ИЛ. М. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. Г.О., ул.“Г. И.“№2, срещу П. П. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. В. Т., ул.“С. Г.“№13, ет.1 за изменение на родителските права върху детето П. И. Д., с ЕГН **********, определени с решение № 825/07.10.2015г. по гр.дело № 1177/2015г. по описа на ВТРС, като неоснователен. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, както следва :

Съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства , а е основал решението си само на двата социални доклада и незначителна част от заключението на съдебно- психологическата експертиза.

Съдът е обосновал изводите си с опасенията за зараждането на синдрома на родителско отчуждение.

Липсват мотиви по отношение законния интерес на детето , неговите чувства, желания и потребности.

1

Съдът не е анализирал и изложил мотиви относно факта, че през февруари 2017г. майката изпратила и двете деца при бащата без обяснения . Това поведение на майката не е анализирано.

Не е отчетено обстоятелството, че детето живее непрекъснато при баща си от година и половина. Не е обоснован изводът на съда, че двамата родители са намесили децата си в своя междуличностен конфликт. За бащата няма установени такива факти, а само за майката.

Необосновани са изводите на съда за наличието на отчуждителни практики от страна на бащата.

Необоснован е изводът на съда, че няма изменение в обстоятелствата, налагащи пререшаване на въпроса за упражняване на родителските права по отношение на детето Преслав. Съдът не е изложил аргументи относно най-добрия интерес на детето.

Развиват се подробни съображения, като се отправя искане да бъде отменено първоинстанционното решение и искът на бащата – сега жалбоподател, да бъде уважен.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответницата по същата заема становище за нейната неоснователност. Оспорва наведените в жалбата оплаквания като неоснователни. Посочва, че желанието на детето Преслав да живее при баща си не е обосновано от мотиви, съответстващи на неговата възраст, а и оттам то не е искрено. Намира за правилен извода на съда, че детето е използвано при разрешаване на междуличностния конфликт на родителите. Намира, че са налице множество практики в поведението на бащата, които създават реален риск от родителско отчуждение. Посочват се конкретни примери от поведението на бащата.

Отправя се искане към съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността :

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се 2 изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.

Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ищецът ИЛ. М. Д. твърди, че е бил в съжителство с П. П.

Д. и от това съжителство имат родени две деца - Сияна Илиева Д., родена на 25.11.2005г. и П.И. Д., роден на .....г. С решение по гр.дело № 1177/2015г.на ВТРС, родителските права върху двете деца са предоставени на майката, за бащата е определен режим на лични отношения. Твърди се, че обстоятелствата, при които са определени мерките относно родителските права по отношение на детето П., са променени трайно. През 2017г. до април 2018г. двете деца заживяват при баща си по тяхно желание, със съгласието на майката, през който период същата ги виждала само няколко пъти .През м.април 2018г. ответницата настояла децата да се върнат при нея.От м. май 2018г. до април 2019г. двете деца живеели при майка си.През лятото на 2019г.

Преслав бил при баща си през по-голямата част от времето.От м. септември 2019г. П. по собствено желание останал да живее при баща си в гр. Г.О., което продължава към датата на исковата молба, като грижите и издръжката за П. са поети от бащата, въпреки, че заплащал издръжка на майката. Твърди се, че между бащата и детето Преслав е налице силна емоционална привързаност. Детето учи в гр. В.Търново, играе футбол. Разбира се с приятелката на баща си –Р.. Според ищеца в интерес на детето П. е родителските права да бъдат възложени на бащата. Изложени са подробни съображения за наличието на материални и битови условия при бащата за отглеждане на малолетното дете. Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да предостави родителските права по отношение на малолетния П. И. Д. на бащата, майката да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 200 лв. месечно, считано една година назад преди датата на иска.

Претендират се разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответницата П.Д. заема становище за неоснователност на предявения иск. Не се спори, че страните са родители на малолетното дете. Заявява се, че е налице промяна в обстоятелствата относно упражняването на родителските права, но същата е вредна за П.. Излагат се съображения за издадена заповед за защита от домашно насилие срещу ищеца спрямо ответницата, както и принудително предаване, със съдействието на полицията на детето С.. От пролетта на 2017г.

3 до м. март 2018г. децата са живели при баща си, ответницата е била лишена от възможността да контактува с тях, защото бащата ги е водил на почивка в страната.След месец март 2018г. децата заживяват отново при майката. На 07.09.2019г. П. се установява да живее при баща си, където живее до настоящия момент. Твърди се, че е налице промяна в детето. П. е арогантен, лъже, успехът му в училище е понижен. Съществувал е риск да завърши учебната 2019г./2020г. със слаба оценка. Излагат се твърдения, че промените в детето се дължат на отношението на бащата към него. Бащата умишлено е ограничил контактите на П. с майката. Твърди се, че бащата не полага адекватни грижи за възпитание на сина си. Твърди се, че поведението на бащата е безотговорно, отказал е да ваксинира сина си. Излагат се твърдения за инцидент в началото на м.септември 2020г. Образувано е изпълнително дело за принудително предаване на Преслав. На 19.11.2020г. е било насрочено предаване, като Преслав е отказал да се върне при своята майка. С оглед на изложеното ответницата счита, че в интерес на П. е да живее при своята майка, доколкото последната притежава необходимият родителски капацитет и има условия за отглеждане на детето. Майката и сина са емоционално привързани. Двете деца П. и С. са много близки. Моли да бъде отхвърлена исковата претенция.

От събраните по делото доказателства се установяват твърденията на ищеца относно това, че упражняването на родителските права спрямо двете деца С. и П.е предоставено на тяхната майка- П.Д., че след това е имало период от около една година ( 2017- 2018 г.), през който децата са живеели при своя баща, както и че от лятото на 2019г. и до момента детето Преслав живее при баща си в град Г.О.. В тази връзка ищецът е пожелал за учебната 2020- 2021 г. детето да бъде отписано от училището, в което учи- ОУ „Св. П. Е. Т.“ гр. В.

Т., за да бъде преместен в училище в Г.О.. Майката осуетила това намерение на бащата и детето понастоящем продължава да учи в посоченото училище.

Изготвеният социален доклад от ДСП – гр. Г.О. преповтаря твърденията на страните в исковата молба и отговора относно местоживеенето на децата след раздялата на родителите. Посочва се, че след септември 2019г. бащата не контактува често с другото си дете – С., като е посочил за причина нежеланието на детето да се среща с него. Социалните работници са констатирали, че детето П. има изграден приятелски кръг, като заедно с него и бащата живее и съжителката на бащата Р. М.. Детето контактува предимно с роднините си по бащина линия. За учебната 2020/2021г. детето е ученик в шести клас на ОУ-„П. Е.“-гр. В. Т., като предвид епидемиологичната обстановка обучението е в онлайн среда. Записан е на футбол в ОФК Локомотив-гр. Г.О.. Детето е споделило пред социалните работници, че се чува рядко със сестра си, последната среща е била през м.октомври 2020г.

Според споделеното от П. от м.08.2020г. не се е срещал с майка си, тя не го е търсила, но желае да се среща с нея и да й гостува.Самият той не е правил опити да се свърже с майка си.

Изготвен социален доклад от ДСП-гр. В. Т., видно от който майката е 4 споделила, че не контактува с детето П. от м. 09.2020г., защото П. няма телефон /често му е отнеман от бащата/, а номерът на ответницата е блокиран от ищеца. Майката изпитва страх, че след като детето се премести да учи в гр.

Г.О., ще загуби всякакви контакти с него. Социалните работници са констатирали, че при майката са осигурени подходящи условия за отглеждане на двете деца, като жилището, което обитават майката и детето С. към момента разполага с всички удобства и за всяко от децата има отделна стая, обзаведена с необходимото.

Заключението на изслушаната по делото съдебно-психологическа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано установява, че детето П. е адаптирано към средата на баща си, чувства се обгрижено, наблюдава се емоционална привързаност на детето с двамата родители.

Майката към момента не присъства интензивно в живота на П.. Вещото лице е посочило, че мнението и позицията на майката за образованието на детето не се зачитат от П. и баща му. П. е силно привързан към сестра си С., усеща я като най-близък човек. Според заключението липсват данни за синдром на родителско отчуждение /PAS – синдрома/, но са налице данни за родителски практики за такова-в периода, в който П. живее при баща си – затрудняват се и се ограничават контактите с майката, тя е отстранена от активно участие във възпитанието на детето. Според вещото лице наложилият се модел на враждебност и отказ от комуникация с другия родител, извежда детето като активна страна в родителската война. Детето развива конфликт на лоялност и вина, губи усещане за важност и ценност на майчината роля, дискредитиран е авторитетът на майката.

Родителските капацитет на двамата родители е преценен от вещото лице като добър, наблюдава се емоционална топлота и привързаност. От друга страна обаче родителите отказват да комуникират и да си сътрудничат като родители на П., като така се накърнява авторитетът им пред детето, вменяват му се вина и отговорност за решения, неприсъщи за детската му роля.

При изследване на отношенията между С. и П. вещото лице заключава, че между децата се наблюдава привързаност, сестра му е готова да го защитава и да му помага. Няма данни за родителско отчуждение на детето С. спрямо бащата. Наблюдава се негативно поведение към бащата и съжителката му Р..