Решение № 12 от 09.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Варна, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100502229 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 72411/21.08.2025г., подадена от С.

М. М., ЕГН ********** срещу решение № 2923/03.08.2025г., постановено по гр.д. № 16184/2024г. по описа на РС-Варна, 16 състав, с което е отхвърлена молбата на С. М. М., ЕГН **********, действаща със съгласието на своите родители и законни представители Г. В. П., ЕГН ********** и М. М., роден на 02.06.1971г. в Алжир на основание чл.19, ал.1 от ЗГР за промяна на личното име на ищцата от „С.“ на „В.“, както и да бъде премахнато бащиното име „М.“ и тя да се представя с лично име „В.“ и фамилно име „М.“, а в евентуалност да се допусне промяна на бащиното име от „М.“ на „Ив“.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение, като постановено в разрез с материалния и процесуалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила, несъобразяване с писмените и гласни доказателства, както и с европейските правни норми. Въззивницата счита, че първоинстанционният съд не се е съобразил с чл. 8 от ЕКПЧ и съдебната практика по приложението му. Позовава се на разпоредбата на чл.19, ал. 1 от ЗГР, като твърди, че в процесния случай са доказани „важни обстоятелства“ за промяна на името, които съдът не е взел предвид. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата за промяна в имената да бъде уважена.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са постъпили отговори от 1 заинтересованите страни Община Варна, Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна и Районна прокуратура - Варна.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалба.

Представител на Окръжна прокуратура-Варна заявява, че решението е мотивирано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството е образувано по молба на молба от С. М. М., ЕГН **********, действаща със съгласието на своите родители и законни представители Г. В. П., ЕГН ********** и М. М., роден на 02.06.1971г. в Алжир, по чл.19, ал.1 от ЗГР, с която се иска да бъде допусната промяна в личното й име от „С.“ на „В.“, както и да бъде премахнато бащиното й име „М.“, а в условията на евентуалност да бъде допусната промяната в бащиното й име от „М.“ на „Ив“.

В молбата са изложени твърдения, че молителката е родена по време съвместното съжителство между Г. В. П. и М. М. и кръстена с арабското име С., а като бащино е взела името на своя баща М.. Молителката твърди, че е родена в гр. Варна и като българска гражданска се възприема за християнка. В целия си съзнателен живот изпитвала притеснение да се представя с арабското име С. М., тъй като била свързвана с арабите, мюсюлманите и исляма. Сочи, че не възприема личното име „С.“ и не се асоциира с него. Твърди, че от ранна детска възраст се представя със славянското име „В.“, с което е известна сред своите близки и съученици, като нейните родители също го използват за комуникация с нея. Излага още, че не желае бащиното си име „М.“ и се срамува от него, тъй като засилва връзката й с арабския свят. Сочи, че в обществото се представя само с фамилното си име. В редки случа, когато е необходимо да посочи три имена използва за бащино име „Ив“. Поддържа, че имената „С. М.“ й създават затруднения и неудобство в социалните контакти.

Счита, че не е налице пречка да има само две имена, тъй като има множество други български граждани, родени в друга държава, които имат само лично и фамилно име.

2

В първоинстанционното производство от заинтересованата страна Община Варна не е изразено становище, а в съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Варна е заявил становище за основателност на молбата само в частта за личното име на молителката.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане молителката е с имена С. М. М. и е родена на 24.03.2007г. в гр. Варна от родители Г. В. П. и М. М..

От Община Велинград е представен

Акт за раждане № 79 от

08.11.1971г. В същия първоначално са изписани имената С.М.Е., а впоследствие С. и М. са задраскани като над тях са изписани Ф.М., като М. също е задраскано. Отстрани в акта има отразяване, че народността следва да се чете „българка“, како и още едно отразяване за извършена промяна в имената на основание подадена молба. В гр. ***.

Видно от служебна справка от ОД на МВР-Варна на лицето С. М. М. не са налагани принудителни административни мерки за напускане на страната.

Съгласно справка от Окъжна Прокуратура Варна няма неприключени наказателни производства срещу С. М. М., а съгласно справка от Районна прокуратура-Варна срещу лицето няма водени преписки или досъдебни производства.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на молителката – Ж.Д. (баба на молителката).

Съгласно показанията на същата внучката й от много време й споделяла, че има притеснения във връзка с имената си и се срамувала от тях. Затова решила да се представя като „М.“ пред съучениците си, а вече и пред възрастните.

Имало проблемни ситуации, при които детето се прибирало разплакано, защото и казвали, че е арабка. По принцип искала да се казва „В. Ив“, но вкъщи всички й казвали М., както и познатите. Свидетелката сочи като пример участие на внучката й в републиканско първенство по конна езда, при което е трябвало да се представи с официалните си имена и се е срамувала, защото представлява България. Излага още, че С. изповядва християнската религия и няма нищо общо с мюсюлманството. Родителите й били разделени, като бащата живеел в чужбина, но поддържал контакти с дъщеря си и я подкрепял, включително по отношение промяната в имената.

Пред съда молителката споделя, че отдавна си е избрала името „В.“, като счита „М.“ за негова съкратена версия. Излага, че се занимава с конна езда в България и в чужбина и чувства че има дискриминация заради имената й. Името „Ив“ избрала от името на една жена приятелка на майка й - „И.“.

При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът наМ. следното от правна страна:

Предявеното искане е с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗГР промяна на името се извършва по молба на заинтересования и се допуска от съда, когато същото е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни 3 обстоятелства налагат това.

Молителят се позовава на важни обстоятелства за допускане на промяната, а именно, че е българска гражданка и християнка и иска да носи славянско име, че се представя и вече е известна в обществото като „В./“М.“ и че арабските имена й създават неудобство и се срамува от тях.

Понятието „важни обстоятелства“ не е дефинирано в закона. Съгласно трайната практика на ВКС значимостта на обстоятелствата се преценява във всеки конкретен случай (решение №200/14.04.2010 г. по гр.д.№25/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 434/24.06.2010 г. по гр.д. №712/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 77/16.02.2012 г. по гр.д. № 344/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 680/11.01.2011 г. по гр.д. № 1164/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и др.). Важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и 14 ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице.

В решение № 507/22.10.2010 г. по гр.д. № 227/2010 г. на ВКС, І II г.о. е прието, че важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна.

В практиката на ВКС се приема още, че субективното желание на дадено лице да носи определено собствено име може да се квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла на ЗГР. Правото да се промени собственото име е субективно лично право, и в съдебното производство по реализацията на това право решаващият съд следва да съобрази, наред с обективните основания, и личните субективни основания на лицето, неговото желание за промяна, особено когато това е свързано със съображения от етнически или религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределянето по тези признаци. В такъв случай изрично се подчертава, че исканата промяна се допуска, ако няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции или укриване от наказателна, гражданска или административна отговорност. В този смисъл са решение № 19/08.02.2012 г. по гр.д.№ 486/2011 г. на ВКС, ІII г.о., решение № 450/28.11.2012 г. по гр.д.№ 1777/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и др.

При така изложеното относно важните обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, твърденията на молителката и събраните доказателства по делото въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния, че не следва да бъде допускана исканата промяна в частта за личното име на молителката.

Установи се по делото, че при раждането на молителката от родителите са й дадени арабски имена, предвид че баща й е от арабски произход, т.е. собственото име „С.“ (традиционно женско арабско име) и форМ.ните от имената на бащата презиме М. и фамилия М.. Молителката е в млада възраст, навършила 18 години в хода на процеса. От свидетелските показания и от 4 обясненията й пред съда става ясно, че тя от ранна детска възраст се срамува от имената си, имала е негативни преживявания във връзка с тях, породени от отношението на другите, които са ставали причина да се прибира разплакана.

Отделно от това, молителката тренира активно конна езда и се състезава в България и чужбина, като изпитва дискомфорт, когато обявява имената си, защото е българска състезател, а чувства и различно отношение към арабските имена. В допълнение тя е българска гражданска и изповядва християнската религия. Всички тези обстоятелства са я мотивирали да се представя в обществото – като дете пред съучениците си, а вече и пред всички останали с името „М.“. Със същото я наричали както роднините й, така и всички останали, а когато трябвало да съобщи всичките си имена се представяла без бащиното име „М.“ или вместо него с името „Ив“, което сама е избрала. Молителката възприема името „М.“ като съкратено от славянското име „В.“, която тя си е избрала отдавна. Действително „М.“ на практика е съкращение и на името „С.“. Все пак обстоятелството, че молителката не желае да се представя с пълното си собствено име, сочи на притеснение от същото.