Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 198 от 17.05.2021, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Административно дело 85/2021
Вид
Решение № 198
Подписан
17.05.2021
В сила
17.05.2021
Състав
БОЙКА МИХАЙЛОВА ТАБАКОВА ПИСАРОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Стара Загора, 17.05.2021г

В И

М Е Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

Членове : при секретар Николина

Николова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 85 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 145 и сл.

Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от А.Д.А. *** чрез пълномощника му адвокат Л.Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 21-0271-000022/ 08.01.2021г, издадена от мл.автоконтрольор в РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково на основание чл.171, т.2а, б.”б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната. Счита, че е нарушена формата на индивидуалния административен акт поради непосочен срок на ПАМ. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът - мл.автоконтрольор в РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково оспорва жалбата като неоснователна. Намира издадената от него заповед за законосъобразна и моли да бъде потвърдена. В случай на отмяна прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед № 21-0271-000022/

08.01.2021г, издадена от мл.автоконтрольор в РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково, на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя А.Д.А. е приложена ПАМ, описана като „отнемане на свидетелство за регистрация на МПС № ********* и 2 бр регистрационни табели с № ***. От фактическа страна е обоснована с това, че на 08.01.2021г. около 17:35ч. по общински път в село Малко Брягово в посока от село Ефрем към път III-8081 А.А. управлява собствения си товарен автомобил „Форд Рейнджър“ с рег.№ *** като отказва да бъде тестван за наличие на алкохол с техническо средство в 20:15ч . Издаден и връчен талон за изследване с номер ARSM0016, но отказал да даде кръв за химическа експертиза и да подпише талона за медицинско изследване.

Заповедта е издадена въз основа на съставения спрямо А.А. АУАН серия АА №

815138/ 08.01.2021г за това, че на 08.01.2021г. около 17:35ч. по общински път в село Малко Брягово в посока от село Ефрем към път III-8081 А.А. управлява собствения си товарен автомобил „Форд Рейнджър“ с рег.№ *** като отказва да бъде тестван за наличие на алкохол с техническо средство в 20:15ч . Издаден и връчен талон за изследване с номер ARSM0016, но отказал да даде кръв за химическа експертиза и да подпише талона за медицинско изследване. Прието е, че с описаното деяние Колев виновно е нарушил чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

По делото са приети като доказателства, справка да нарушител/водач относно А.Д.А., талон за изследване № 082533, протокол от 08.01.2021г за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества, Заповед № 1253з-479/16.11.2020 г. на Директора на ОДМВР Хасково.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

В оспорената Заповед

№ 21-0271-000022/ 08.01.2021г, издадена от мл.автоконтрольор в РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково, са отразени дати на съобщаване 08.01.2021г и 20.01.2021г.

Въпреки дадените указания ответникът не изрази становище на какво се дължи второто отбелязване, поради което съдът приема по-благоприятното за оспорващия положение, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта на адресата на 20.01.2021г. С оглед на това и като депозирана от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен, тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Процесната

Заповед №

21-0271-000022/ 08.01.2021г е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т.

1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая мл.автоконтрольор в РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково е надлежно упълномощен, съгласно представената по делото Заповед

№ 1253з-479/16.11.2020 г. на Директора на ОДМВР Хасково.

Постановена е в писмена форма, но не съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, всеки индивидуален административен акт трябва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът на изпълнението. Разпоредителната част обективира волята на административния орган. Тя е проява на неговата власт едностранно да предизвика правни последици и е цел на проведеното административно производство. Тъй като именно разпоредителната част създава права или задължения или отнема права тя трябва да бъде пределно ясна, точна и да не поражда каквито и да било съмнения относно отнетите права или създадените задължения. За да бъде разпоредителната част законосъобразна, тя трябва да съответства на предмета на административното производство, като за страните в производството този предмет трябва да е ясно и точно установен. Принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, която произтича от преследваната от закона цел. Посоченото следва от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал.2 от АПК. В случая не е посочена кореспондиращата на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“, което според ЗДвП и Наредба № I-45 от

24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система. Отразени са само фактическите действия, дължими от контролните органи при установяване на административно нарушение, за което в условията на обвързана компетентност се налага ПАМ, но това не е достатъчно за формалната изрядност на акта.

От друга страна, след като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година за налагане на мярката по чл.172, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, то административният орган е длъжен да посочи конкретен срок и да обоснове защо го е определил. Липсата на този реквизит, респективно на мотиви за него, лишават съда от възможност да извърши преценка дали органът е упражнил това свое правомощие в съответствие с целта на закона.

Като не е посочил срок на мярката, административният орган е допуснал съществено нарушение на изискванията за форма на издадения от него акт, тъй като не се установява за какъв период субектът трябва да търпи последиците от наложената мярка, а според закона преустановителната ПАМ е с временен характер. Този порок не може да бъде саниран и представлява достатъчно основание за отмяна на заповедта по чл.146, т. 2 от АПК като незаконосъобразна без да се обсъждат останалите оплаквания в жалбата.

При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК Областна дирекция на МВР Хасково /като юридическо лице, в структурата на което е включено РУ Харманли, където служи издателят на оспорената заповед/ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя А.Д.А. направените по делото разноски в общ размер 510лв - 10лв за държавна такса и 500лв за адвокатско възнаграждение, съответстващи на приложените платежни документи- вносна бележка и договор за правна защита и процесуално представителство от 14.04.2021г с характер на разписка за платения адвокатски хонорар. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът му съответства на минимално предвидения в чл.8, ал.3 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският административен съд

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба от А.Д.А. ЕГН ********** *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000022/ 08.01.2021г, издадена от мл.автоконтрольор в РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Хасково ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.А.

ЕГН ********** *** сумата 510 /петстотин и десет/лв, представляваща направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: