Решение № 1237 от 20.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1237 гр. Варна, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Станислав М. А. при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. А. Въззивно гражданско дело № 20243100501946 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба вх. № 44222/03.06.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от Министерство на правосъдието, с адрес в гр. С., ул.“С.“ №1, чрез процесуален представител юрк. С. С., срещу решение № */********* г., поправено с решение № 2540/05.07.2024 г., постановено по гр. д. № 1933/2023 г. по описа на РС-Варна, с което съдът е отхвърлил предявените от Министерство на правосъдието, с адрес в гр.С., ул.“С.“ №1, срещу Н. А. Б. от гр.Варна, бул.“К.Б.“ №28, ет.3, искове за заплащане на сумите: в размер на главница от 11019,50 лева, представляваща стойност на консумирана и незаплатена електрическа енергия, за времето от 2009 г. до 31.01.2018 г. от ответника, в обитавания от него като наемател имот, находящ се в град Варна, ул. “Х.С.“ № 19, бл.1, вх. Б, ет.2, ап. 8 и сумата в размер на 9627,21 лв., представляваща обезщетение за забава върху горната главница, за времето от 08.02.2013г. до 17.02.2023г. на осн. чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Жалбоподателят-Министерство на правосъдието, счита първоинстанционното решение за неправилно. Счита за неправилен извода на съда, че вземанията на Министерство на правосъдието срещу Н. А. Б. са погасени по давност, с оглед изпращането на многобройни покани до длъжника за заплащане на задълженията му. Счита за неправилен извода на съда, че по делото не е доказано, че претендираните суми са действително заплатени от Министерство на правосъдието на електроразпределителното предприятие. По същество моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Н. А.

Б., чрез служебно назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв. Д. П. П.-К. от АК-Варна, с който въззивната жалба се оспорва. Моли се същата да бъде отхвърлена и обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

1

ОС-Варна с определение № 4508/18.10.2024 г. по настоящото дело е определил, че с оглед наведените от ищеца в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства правната квалификация на предявените искове е по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Неплащането на свързани с ползването на вещта разходи за електрическа енергия представлява неизпълнение на договорно задължение по смисъла на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.

В открито съдебно заседание пред ОС-Варна въззивната страна – Министерство на правосъдието, чрез юрк. С. С., поддържа подадената въззивна жалба. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред ОС-Варна въззиваемата страна - Н. А. Б., чрез процесуален представител адв. Д. П., оспорва подадената въззивна жалба.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от Министерство на правосъдието, с адрес в гр. С., ул. “С.“ №1, чрез процесуален представител юрк. С. С., срещу Н. А. Б. от гр. Варна, бул. „К.Б.“ №28, ет.3, осъдителни искове за заплащане на сумите: в размер на главница от 11019,50 лева, представляваща стойност на консумирана и незаплатена от Н. А. Б. електрическа енергия, за времето от 2009 г. до 31.01.2018 г., в обитавания от него като наемател имот, находящ се в град Варна, ул. “Х.С.“ № 19, бл.1, вх.

Б, ет.2, ап. 8 и сумата в размер на 9627,21 лв., представляваща обезщетение за забава върху горната главница, за времето от 08.02.2013г. до 17.02.2023г.

От първоинстанционният съд е дадена правна квалификация на предявените искове по чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба и уточняващите молби към нея Министерство на правосъдието заявява, че на 01.01.1996г. е бил сключен договор между Началника на Затвора-Варна и ответника Н. Б., тогава служител на Затвора-Варна за отдаване под наем на ведомствено жилище, находящо се в град Варна, ул. „Х.С.“ №19, бл.1, вх. Б, ап.8, на основание заповед за настаняване от 30.08.1990г. на началника на варненския затвор. С Акт № **************г. за частна държавна собственост апартамент № 8 е предоставен за управление на Министерство на правосъдието. От 2009г. Н. Б. е преустановил заплащането на консумираната ел.енергия, като многократно е получавал напомнителни писма. На 20.03.2015г. му е било изпратено писмо, с което същият е предизвестен, че договорът за наем се прекратява, с изтичане на един месец от получаване на писмото. Въпреки отправеното предизвестие Н. Б. е продължил да ползва жилището в продължение на три години и да извършва потребление на ел. енергия. На 07.06.2019г. пред комисия в състав от служители на Министерство на правосъдието, Н. Б. е предал ключовете на жилището, за което е изготвен и приемо-предавателен протокол. До настоящия момент Н. Б. не е заплатил задълженията си към Министерство на правосъдието, които според ищеца са на обща стойност 11 019.50лв., съгласно „потвърждение на разчети". Посочената сума представлява стойност на изразходвана и незаплатена от Н. Б. ел. енергия в процесния ведомствен имот, за периода от 2009г. до 31.01.2018г. Претендира се и обезщетение за забава върху горната главница в размер на 9627,21лв., представляваща общо лихви за забава върху всяка едно вземане, считано от датата на издаване на всяка една фактура, от 8.02.2013г. до 17.02.2023г.

Ответникът Н. А. Б., чрез назначения му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че вземанията са погасени по давност, с оглед разпоредбата на чл. 111 буква „в“ от ЗЗД, в която е посочено, че вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания, каквито са плащанията за ел. енергия , се погасяват с изтичане на три годишна давност. Отделно от горното оспорва дължимостта на претендираните суми, счита, че електромерът по който е била префактурирана търсената ел. енергия не съответства на техническите изисквания; счита че счетоводството на ответника е водено некоректно. Твърди, че не е бил наемател на апартамент, находящ се в град Варна, ул.

„Х.С.“ № 19, блок 1, вход Б, ап. 8.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът – Министерство на правосъдието, 2 чрез юрк. С. С., поддържа предявения иск. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна Н. А. Б., чрез процесуален представител адв. Д. П., оспорва предявения иск.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот става видно, че в същия е посочено, че на 01.01.1996 г. в град Варна подписаните С. С. – началник на затвора от една страна, като наемодател и Н. А. Б., по занаят „надзирател“, в качеството му на наемател, въз основа на решение за настаняване № *************** г. на комисията за жилищно настаняване е сключен договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот с посочен срок – безсрочно, с наемна цена 255 лева. В договора не е посочен недвижимият имот, който се отдава под наем, Договорът е подписан от договарящите страни. В договора е посочено, че наемът, стойността на топлинната енергия, ел. енергия, вода, таксата за смет, разходите за чистач са носими и се плащат безлихвано до 25-то число на текущия месец в касата на наемодателя. Невнесените до тази дата вноски се събират със законна лихва, изчислена за просрочените дни.

От молба подадена от Н. Б. до СП „Ж. на 24.09.1990 г. става видно, че същият моли да му бъде разрешено да сключи наемен договор за ползвания от него държавен имот, находящ се на ул. „Х.С.“ № 19, ет. 2, като в молбата не е посочена по-подробна индивидуализация на имота. Посочено е, че съпругата на молителя – И. Б.а и синът му А. Б. ще живеят заедно с молителя в имота. Приложен е и протокол – опис, в който е описано състоянието на наетото помещение, представляващо двустаен апартамент, находящ се на улица „Х.С.“ № 19, като отново не е посочен точния адрес на наетия имот.

Със заповед № 15/30.08.1990 г. на началника на варненския затвор – Ст. С., на основание протоколно решение на жилищната комисия при затвора, в освободената от бившия служител И.К.Г. жилищна площ на ул. „Х.С.“ № 6, блок 19, вход В, ет. 2, състояща се от едностаен апартамент със санитарен възел и маза, считано от 01.09.1990 г. е настанен Н.

А. Б., заедно със семейството му. Отново липсва посочване на конкретното жилище, като е посочен само етаж две , вход „В“, блок 19, на ул. „Х.С.“ № 6.

От акт № 9045 за частна държавна собственост, с входящ № 9133/26.04.2016 г. по описа на службата по вписванията – Варна става видно, че апартамент в град Варна, с идентификатор № ****************** по КККР на град Варна, находящ се в град Варна, бул. „Х.С.“ № 19, вход Б, ет. 2, ап. 8, със застроена площ от 52,09 кв.м., ведно с прилежаща изба № 8, с площ от 20,57 кв.м., е предоставен за управление на Министерство на правосъдието.

Актът за частна държавна собственост, легитимира Министерство на правосъдието като лице управляващо имот с идентификатор № ****************** по КККР на град Варна, находящ се в град Варна, бул. „Х.С.“ № 19, вход Б, ет. 2, ап. 8, докато със заповед № 15/30.08.1990 г. на началника на варненския затвор – Ст. С., Н. А. Б. е настанен заедно със семейството му в жилищна площ на ул. „Х.С.“ № 6, блок 19, вход В, ет. 2. Налице е несъответствие в данните посочени за помещението, в което е бил настанен Н. Б. и помещението – имот даден за управление на Министерство на правосъдието.

Представено е писмо от 26.02.2013 г. подписано от началник на варненски затвор – комисар Р. Ж., изпратено до Н. Б., с което същият е уведомен, че към 25.02.2013 г. дължи за ел. енергия сумата в размер на 4215,10 лева.

Представено е писмо от 11.06.2013 г. подписано от началник на варненски затвор – комисар Р. Ж., изпратено до Н. Б., с което същият е уведомен, че към 10.06.2013 г. дължи за ел. енергия сумата в размер на 4958,09 лева и наем 36,48 лева.

Представено е писмо от 12.11.2013 г. подписано от За началник на варненски затвор – гл. инспектор П.П., изпратено до Н. Б., с което същият е уведомен, че към 12.11.2013 г.

3 дължи за ел. енергия сумата в размер на 5208,56 лева.

Представено е писмо от 28.01.2022 г. подписано от началник сектор „ФЛКР“ на варненски затвор – П.П., изпратено до Н. Б., с което същият е уведомен, че към 31.12.2021 г. дължи за ел. енергия сумата в размер на 11019,50 лева.

По посочените писма няма данни, дали действително са били получени от Н. Б..

Приложено е писмо от 20.03.2015 изпратено от Министерство на правосъдието до Н.

А. Б., на адрес в град Варна, ул. „Х.С.“ № 19, блок 1, вход Б, ет. 2, ап. 8. В писмото е посочено, че във връзка със сключен между Н. А. Б. и г-н. С. С. безсрочен договор от 01.01.1996 г. за отдаване под наем на държавен жилищен имот – ап. 8, намиращ се в град Варна, ул. „Х.С.“ № 19, блок 1, вход Б, ет. 2, Н. Б. е предизвестен, че договорът му ще бъде прекратен с изтичане на един месец от датата на получаване на писмото. Отново в писмото не са посочени данни, дали е връчено на Н. Б..

Приложен е приемо-предавателен протокол от 07.06.2019 г. в който е описано, че от комисия в състав от четирима служители на Министерство на правосъдието е извършен оглед и фактическо приемане на освободено ведомствено жилище, находящо се в град Варна, ул. „Х.С.“ № 19, блок 1, вход Б, ап. 8, чрез предоставен на комисията ключ от служителя Л.Ц., предаден му от сина на наемателя Н. А. Б.. Комисията е установила, че жилището състоящо се от антре, всекидневна, спалня, кухня, баня с тоалет и изба се нуждае от основен ремонт. Водомер – няма, показанията на електромера са тарифа 1 – 31908; тарифа 2 – 64288. Протоколът е подписан от четиримата членове на комисията, като на полето за предал от Н. Б. липсва подпис.