Решение № 444 от 20.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. Бургас, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120200832 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалбата на „*” ЕООД с ЕИК: *, против Наказателно постановление № 875124-F868883/17.02.2026 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3100 евро.

С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за процесуални нарушения, както и за това, че вече е било наложено наказание чрез запечатване на обекта.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. * от АК-Бургас, която поддържа жалбата по изложените доводи.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, който моли постановлението да бъде потвърдено. Моли за присъждане в полза на НАП на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на НП то е връчено на търговеца на 23.02.2026 г.- л. 7, а жалбата е изпратена на 02.03.2026 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 21.01.2026 г., в гр. Бургас, служители на НАП извършили проверка на търговски обект – детско съоръжение/атракцион „Клатеща се количка оранжева“ на самообслужване с електрическо захранване, находящ се в гр. Бургас, жк. *, парк *, пред кафене ФМ/от северната страна на ресторант */, стопанисван от * ЕООД с ЕИК: * Детското съоръжение/атракцион „Клатеща се количка оранжева" на самообслужване 1 с електрическо захранване било в работен режим, включен в ел. мрежа и предоставяло развлекателни услуги към датата на проверката. Извършена била контролна покупка преди легитимация на органите по приходите. За извършената контролна покупка в момента на проверката на 21.01.2026г., заплатена посредством пускане на монета от 1 евро в монетника на детско съоръжение/атракцион „Клатеща се количка оранжева" от проверяващия, при което съоръжението тръгнало да работи/предоставя развлекателна услуга/, не се визуализирал фискален бон, регистриращ продажбата, поради липса на ФУВАС /фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване/ в детското съоръжение/атракцион. В хода на проверката детското съоръжение/атракцион било отключено, отворено от *, ЕГН:

**********, управител на „*“ ЕООД с ЕИК: * и от проверяващите бил извършен физически оглед на вътрешната част на съоръжението, като се установило, че няма монтирано ФУВАС.

Било установено наличие на парични средства от продажби в монетника на Детско съоръжение/атракцион „ВЛАКЧЕ" – монета от 1 евро.

За констатираното бил съставен АУАН cep. AN № F868883 / 28.01.2026 г., за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, поради това че от детското съоръжение се извършват продажби на развлекателни услуги, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство /ФУ/ в момента на проверката, като проверяващите преценили, че нарушението води до липса на отчитане на приходи. След проверката други служители на НАП пристъпили към прилагане на принудителна административна мярка- запечатване на обекта.

АНО, сезиран с преписката изцяло възприел изложените в акта факти, поради което издал обжалваното наказателно постановление.

Съдът кредитира изцяло депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни, кореспондиращи си с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от ЗАНН. АУАН също е издаден от компетентен орган. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Посочени са нарушените материалноправни норми. Ясно е записано, че е извършена проверка и какви са констатациите от нея. Изрично е записано, че се извършва продажба на услуги без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство в момента на проверката.

Въз основа на така установената от съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

В случая се касае за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, съгласно която норма лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

По делото няма спор, а и от доказателствата се установи, че търговският обект не е разполагал с монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. По този начин, при осъществяване на своята търговска дейност, жалбоподателят неизпълнява вменено задължение към държавата по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, поради което и е санкциониран.

2

С това от обективна страна то е осъществило състава на вмененото му нарушение, поради което и за него законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Законосъобразна се явява и преценката на административния орган за липса на маловажност на случая, с оглед на това, че нарушението е на просто извършване и не нарушава в по-ниска степен охраняваните обществени отношения от обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Съдът намира и че санкцията е законосъобразно определена, съгласно чл. 185, ал.2, изр. 1 от ЗДДС, предвид на това, че нарушението е довело до неотразяване на приходи. Този извод се извлича от констатацията, че при отварянето на монетника на съоръжението е имало монета от едно евро. Тъй като монетникът не е каса, при което да се говори за служебно въведена сума, очевидно тази монета е за използването на услугата, т.е. извършена е продажба, приходите от която не са отчетени.

Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 , изр. 1 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. В случая санкцията е определена в размер на 3100 евро съгласно ЗПЕРБ, която се равнява на 6063 лева, т.е. почти в минимален размер.

Настоящият състав намира, че този размер на санкцията е правилно индивидуализиран от АНО при отчитане на всички обстоятелства по случая.

Съдът намира, че не може да намери приложение цитираната от жалбоподателя практика на СЕС. Следва да се отбележи, че цитираното от жалбоподателя решение на СЕС по дело С-733/2023 г. не намира директно приложение във всеки един случай, а следва да се извършва конкретна преценка. Съгласно това решение не се допуска национална правна уредба, която позволява за неиздаване на касова бележка да се налага санкция след като за това нарушение е наложена ПАМ запечатване на търговския обект. Тази постановка обаче е принципна, като не се изключва изобщо възможността за налагане на ПАМ и имуществена санкция, а следва да се прецени дали наложената принудителна мярка има преимуществено санкционен, а не превантивен характер.

В конкретния случай съдът намира, че се касае изцяло за превантивен характер на наложената на жалбоподателя мярка запечатване. Това е така, тъй като се касае за различно по характер нарушение от това, във връзка с което СЕС е постановил своето решение. В цитираното решение става въпрос за извършване на продажба без да е издадена касова бележка за нея. При тези случаи търговецът поначало разполага с фискално устройство, но за конкретната продажба не издава бележка. Иначе казано, търговецът поначало е направил всичко необходимо за законосъобразно извършване на търговската си дейност, но при конкретна продажба само не издава бележка, като това може да се дължи и на невнимание на служител. По настоящото дело обаче става въпрос изобщо за липса на фискално устройство, т.е. търговецът извършва дейност без да са посрещнати законовите изисквания за това, като по никакъв начин не се отчитат приходите от дейността. Това е съществена разлика между двете нарушения, тъй като ако е налице фискално устройство, търговецът непосредствено след допуснатото нарушение е в състояние да продължи да извършва законосъобразно дейността си (т.е. и самото нарушение е на еднократно извършване), докато ако липсва фискално устройство, става въпрос за едно противоправно състояние, което дори и след извършената проверка продължава да съществува. Ето защо, настоящият състав намира, че приложената принудителна мярка по настоящия казус има изцяло превантивен характер, тъй като препятства възможността да се продължи незаконосъобразното извършване на продажбата на услугата. Поради това и наложената впоследствие санкция не е в противоречие с решението на СЕС.

3

В обобщение, обжалваното НП като правилно, обосновано и законосъобразно да се потвърди от съда.

С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсулстско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 40,90 евро.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 875124-F868883/17.02.2026 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), вр. чл. 118, ал.

4 от ЗДДС, на „*” ЕООД с ЕИК: * е наложена имуществена санкция в размер на 3100 евро.

ОСЪЖДА „*” ЕООД с ЕИК: *, да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата в размер на 40,90 /четиридесет евро и 90 цента/ евро, представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4