Решение № 5666 от 21.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5666 гр. София, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100503702 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 7282/28.06.2022 г. по гр.д. № 53887/2021 г. по описа на СРС, 119 състав Ю. Н. Ф. е осъдена да заплати на „И.-Т.“ ЕООД следните суми: 93462,96 лева, дадени на отпаднало основание – развален договор за спогодба; законна лихва върху главницата за времето от предявяването на иска пред Софийски градски съд на 12.11.2019 г. до окончателното плащане;

9251,30 лева разноски по делото. С Определение № 36227/12.10.2023 г. решението е изменено в частта за разноските като разноските за адвокатско възнаграждение са намалени от 6001 лева на 4000 лева.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 171106/16.08.2022 г., подадена от Ю. Н. Ф., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство поддържа, че при решаване на спора по делото първоинстанционният съд е взел предвид и е изложил в мотивите си единствено съображенията и твърденията на ищцовата страна, без да вземе предвид и да анализира нито едно от възраженията, становищата и претенциите на ответницата. Не било извършено пълно и главно доказване на наличието на предпоставките за 1 разваляне на договора. Не било обсъдено и предхождащо неизпълнение на задължения на ищеца. Съдът не се бил произнесъл и по въпроса за частичната нищожност на спогодбата. Поддържа, че всички плащания, извършени от ищеца имат основание – трудово възнаграждение и посочва, че плащания по споразумението не са извършвани. Не било изпълнено задължението за плащане на 5834,51 лева, с което ищецът се е поставил в положение на неизпълнение на спогодбата. Именно поради неоснователно извършено прихващане ответницата била принудена да заведе дело в Италия, което било прекратено и за ищеца не били настъпили вредни последици и останала задължена за разноски, които се събирали принудително. Поддържа, че предварителният отказ от упражняване на право на иск е нищожен.

Споразумението е имало за предмет уреждане на отношения, свързани с трудов договор. Ответницата сезирала италиански съд след като установила неизпълнение на задължения от страна на работодателя, а именно незаконосъобразно удържане на последващо плащане. Целта на предявения иск е била да установи симулативност на договор, а не е оспорвано прекратяването му. Упражняването на други права не е можело да бъде засегнато от споразумението. Поддържа, че спогодбата не била развалена, тъй като ищецът не бил изправна страна в правоотношението. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 78283/21.03.2023 г., подаден от „И.-Т.“ ЕООД, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че съдът е разгледал всички доказателства по делото и правилно и законосъобразно е приел, че предявеният иск е бил доказан по основание и размер в хода на първоинстанционното производство. По съществото си въззивницата не оспорвала твърдените факти, както и че е получила исковата сума, че трудовото правоотношение е прекратено и след прекратяването му била сключена Спогодба от 19.10.2018 г. Поддържа, че в спогодбата Ю. Ф. се задължила да не инициира производства по оспорване на съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение между страните, като в спогодбата изрично било посочено, че не съществували неудовлетворени претенции или неизпълнени задължения по трудовото правоотношение.

2

Поддържа твърдението си, че съгласно т. 1.5 от спогодбата в случай на предприемане на каквито и да било действия по оспорване (в това число по съдебен ред) на който и да е аспект от взаимоотношенията между страните, съществували до датата на тази спогодба и уредени по окончателен начин съгласно чл. 1 били недължими и нямало да бъдат заплатени или ако били заплатени – подлежали на незабавно възстановяване от служителя ведно с всички лихви и разноски. Не се оспорвало и твърдението, че ответницата завела иск, с който атакувала съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение с „И.-Т.“ ЕООД с цел получаване на обезщетения от друго дружество и ползване на различен осигурителен режим. Неоснователни били и доводите, че дружеството не е изпълнило задълженията си – основанията за удържане на сумата от 5834,51 лева било възникнало преди сключване на спогодбата, а с нея не било направено опрощаване на задължението.

Дължимостта на тази сума била предвидена в заповедта, въз основа на която била изготвена спогодбата. Неоснователни били и доводите за недействителност на т. 1.5 от спогодбата, тъй като не се касаело до предварителен отказ от права на служителя да завежда иск. Не ставало въпрос за отказ от трудови права, а било задължение за отрицателна престация, която била допустима. Действителността на спогодбата произтичала и от естеството на спогодбата, а именно да уреди окончателно отношенията между страните.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като претендира направените във въззивното производство разноски.

В съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, проведено на 05.02.2024 г. въззиваемият „И.-Т.“ ЕООД чрез процесуалния си представител поддържа, че ако се приеме, че клаузата на т. 1.5 от Спогодбата е недействителна, то цялата спогодба нямала предмет, тъй като това бил единствения й предмет, а целта на плащането на процесната сума било да се уредят окончателно финансовите отношения. В тази връзка е направено допълнително искане в условията на евентуалност сумата да бъде възстановена, тъй като спогодбата няма предмет, ако тази клауза от нея е недействителна.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна 3 следното:

Производството по гр.д. № 33887/2021 г. по описа на СРС, 119 състав е образувано по искова молба, подадена от „И.-Т.“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 отЗакона за задълженията и договорите против Ю. Н. Ф..

Ищецът твърди, че на 01.10.2011 г. между „И.-Т.“ ЕООД в качеството си на работодател и Ю. Н. Ф. в качеството си на служител е сключен трудов договор № 580/01.10.2011 г. , по силата на който ответницата е назначена на длъжност „Управител – търговия на дребно“. Твърди, че със Заповед от 18.10.2018 г. трудовото правоотношение между дружеството и Ю. Ф. било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ – съкращение в щата. Заповедта била връчена на служителя на 18.10.2018 г. На ответницата били изплатени възнаграждения и обезщетения в нетен размер от 74120,12 лева, както и възнаграждение за 13 работни дни за м. октомври 2018 г. в размер на 4838,26 лева и допълнително възнаграждение от 754,77 лева.

Платено било и обезщетение за оставане без работа в размер на 4639,52 лева.

Във връзка с уреждане на отношенията между страните по трудовото правоотношение на 19.10.2018 г. била сключена спогодба, целта на която да се уреди окончателно и цялостно отношенията между тях. С подписване на спогодбата Ю. Ф. декларирала, че не съществуват никакви други неудовлетворени претенции или неизпълнени задължения във връзка и/или по повод на съществуването или прекратяването на трудовото правоотношение, както и че със сключването на спогодбата всички претенции на всяка от страните ще се считат за окончателно уредени и удовлетворени и никоя от страните няма да има никакви претенции. С оглед постигнатите договорености на Ю. Ф. била изплатена сума в общ размер на 99297,49 лева.

Дължимата сума по спогодбата била намалена с данък от 10 % и била удържана сумата от 5834,51 лева, която била удържана като неотчетни служебни пари, което било направено с писменото съгласие на ответника.

Твърди, че въпреки постигнатото съгласие, Ю. Ф. и още две служителки предявили срещу „И.-Т.“ ЕООД и едноличния собственик на дружеството „Тедди“ Спа иск в гр. Римини Италия относно симулативност на трудовите правоотношения, с което е допуснала нарушение на уговореното в спогодбата.

Като не е изпълнила задължението си да не предявява искове, ищцата имала задължение, предвидено в т. 1.5 от спогодбата да възстанови получените суми, 4 като получени на отпаднало основание (развален договор). Посочва (в молба от 02.12.2019 г.), че с подаване на исковата молба прави изявление за разваляне на спогодбата. Моли ответницата да бъде осъдена да заплати сумата от 93462,96 лева на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, дадена на отпаднало основание – развалена спогодба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Направено е искане кумулативно ответницата да бъде осъдена да заплати сумата от 13023,07 лева, представляваща виновно причинени вреди от неизпълнение на договорна спогодба. При условията на евентуалност моли да бъде осъдена да заплати сумата от 93462,96 лева – представляваща обезщетение за неизпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Претендира направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Ю. Н. Ф., с който заявява, че оспорва предявените искове. Твърди, че по банков път е преведена само сумата от 56722,90 лева при направени удръжки в размер на 5834,51 лева при приспадане на 10 % от всички дължими суми, за които твърди да представляват ДОД, но доказателства не били представени. С оглед съдържанието на спогодбата тази удръжка не била обоснована. Твърди, че не били представени доказателства, че плащания, свързани със спогодбата, са направени. Всички доказателства, представени към исковата молба, били свързани с плащане на трудови възнаграждения. В извлеченията плащанията били посочени като такива за авансово плащане и трудови възнаграждения за м. октомври. Поддържа, че е добросъвестно е изпълнила всичките изисквания на работодателя в процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, включително и е предала в дружеството всички находящи се у нея служебни вещи, поради което моли да се приеме, че исковата молба е неоснователна. В случай, че съдът приеме, че все пак са извършени плащания, поддържа, че спогодбата от 19.10.2018 г. – т. 1.4 и т. 1.5 страните са включили клаузи, които представляват предварителен отказ от правото на иск за упражняване на предоставени им по закон права, което било недопустимо и се налагал извод за тяхната нищожност без това да се отразява на действителността на спогодбата в останалата й част. Прави възражение за нищожност на сключената спогодба. Твърди, че ищцата е изпълнила задълженията си по спогодбата и не е оспорила прекратяването на трудовото правоотношение, не е имала претенции съобразно уговореното, включително 5 и по т. 1.3. Твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си по спогодбата като не е платило в срок цялото задължение по нея. Последващото плащане не било налично и към датата на отговора, като била удържана сумата от 5834,51 лева. Поддържа, че е предприела действия в Италия няколко месеца след настъпване на падежа на задълженията за плащане по спогодбата и след установеното им неизпълнение. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, възникнало по силата на спогодба, че ищецът е изпълнил задължението си да плати исковата сума, както и че ответницата е дала съгласие да бъде удържана сума. Приема, че възражението за нищожност на договорна клауза нямала отношение към основателността на иска. Приема, че не следва да се произнася по основателността на предявения при условията на евентуалност иск.