Решение № 17831 от 06.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17831 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110120701 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

06.10.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 20701/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗК „Б.И.“ АД срещу ЗАД „Д.З.“ АД, като се твърди, че на 07.09.2021 г. по отношение на лек автомобил „Шкода Супърб“, рег. № . бил сключен застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № . с периода на застрахователно покритие от 11.09.2021 г. до 10.09.2022 г. Поддържа, че на 28.03.2022 г., застрахованият лек автомобил бил управляван от Д. И., като в гр. София, на кръстовището на бул. „Д.Б.“ и бул. „Ч.в.“ било настъпило ПТП с лек автомобил „Шкода Фабия“, рег. № ., управляван от Т.Т., която била направила успоредно десен завой към бул. „Ч.в.“ и бил настъпил удар с лек автомобил „Шкода Супърб“, рег. № ., по който били нанесени вреди.

Навежда доводи, че за ПТП-то бил подписан двустранен констативен протокол, при липсата 1 на оспорване на вина от участниците. Излага съображения, че с оглед настъпилото ПТП била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № ., като било определено застрахователно обезщетение в размер на 3444,41 лева, което било заплатено на 31.05.2022 г.

Твърди, че към момента на застрахователно събитие гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател.

Инвокира доводи, че ответника бил заплатил сумата от 470,95 лева, но оставала незаплатена пълната разлика за сумата от още 2873,46 лева, поради което същата била дължима, а освен това ответника бил изпаднал в забава поради което дължал и мораторна лихва за периода от 708,16 лева за периода от 03.07.2022 г. до 20.03.2025 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като се сочи, че предявените искове били процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че с извършеното плащане към ищеца за сумата от 470,95 лева бил погасил изцяло дължимите задъжелния. Поддържа, че липсвало причинно-следствена връзка между твърдените вреди и ПТП-то, като застрахователното обезщетение било в завишен размер. Навежда доводи, че част от уврежданията не били в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то, което обосновава. Излага съображения, че с оглед механизма на ПТП-то, част от уврежданията не можели да настъпят по твърдения начин. Твърди, че размера на обезщетение в завишен размер. Поддържа, че с оглед погасяването на задължението по главния иск, то неоснователна била и претенцията за мораторна лихва. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) че на 07.09.2021 г. по отношение на лек автомобил „Шкода Супърб“, рег. № . бил сключен застрахователен договор, обективиран 2 в застрахователна полица № . с периода на застрахователно покритие от 11.09.2021 г. до 10.09.2022 г.; 2) че на 28.03.2022 г., застрахованият лек автомобил бил управляван от Д. И., като в гр. София, на кръстовището на бул. „Д.Б.“ и бул. „Ч.в.“ било настъпило ПТП с лек автомобил „Шкода Фабия“, рег. № ., управляван от Т.Т., която била направила успоредно десен завой към бул. „Ч.в.“ и бил настъпил удар с лек автомобил „Шкода Супърб“, рег. № ., по който били нанесени вреди; 3) че за ПТП-то бил подписан двустранен констативен протокол, при липсата на оспорване на вина от участниците, както и с оглед настъпилото ПТП била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № ., като било определено застрахователно обезщетение в размер на 3444,41 лева, което било заплатено на 31.05.2022 г.; 4) ответника е заплатил на ищеца след покана сумата от 470,95 лева; 5) към момента на ПТП-то гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Шкода Фабия“, рег. № . е била покрит застрахователен риск при ответника.

Представен е двустранен констативен протокол за ПТП от 28.03.2022 г., като се установява, че в протокола е отразен следни механизъм на ПТП-то: на 28.03.2022 г., около 17:50 ч., в гр. София, лек автомобил „Шкода Суперб“, рег. № . се движи по бул. „Д.Б.“ и при кръстовището образувано с бул. „Ч.в.“, водачът предприема маневра за завой надясно. В същото време и посока лек автомобил „Шкода Фабия“, рег. № . се движи по бул. „Д.Б.“, водачът на който предприема маневра завой надясно по бул. „Ч.в.“ от лявата пътна лента, като в следствие маневрите, траекториите на двете превозни средства се пресичат и между тях настъпва удар.

Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите събрани по делото доказателства. В случая между страните механизма на ПТП-то и причинените в следствие на това вреди са спорни.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Д. И. и св.

Г. Г..

От казаното от св. И. се установява, че не помни датата и часа на ПТП-то, но същото било настъпило в гр. София. Той завивал по бул. „Д.Б.“, като натам се предвижвал по бул.

„Ч.в.“, а от там завивал надясно, което за свидетеля бил ежедневен обичаен маршрут.

Свидетелства, че се бил позиционирал от дясната страна, където имал възможност законосъобразно да извърши завиване, а от лявата страна имало друг автомобил, който се опитал да направи десен завой и се забил в автомобила на свидетеля. Смята, че ПТП-то бил през 2021 г., като той бил включил десен мигач и бил позиционирал колата в правилната лента, като другият автомобил бил от лявата страна и смятал, че ще завие наляво, но вместо това бил завил надясно. Сочи, че няма конкретни спомени за пътната маркировка, но не бил забелязал нищо необичайно, тъй като минавал през това място всеки ден. Изяснява, че е имал възможност да види другия автомобил, който бил позициониран от ляво, като не бил спазил изискванията на закона. Установява, че след удара по неговия автомобил имало вреди от лявата страна – заден калник, стоп и броня, както и следи по задната врата, но не помни дали в последствие е бил направен ремонт. Изяснява, че не може да каже за степента на уврежданията, но имало вдлъбвания, като освен това и преден стоп бил увреден. Сочи, че имало увреждания и по прага в задната част.

При разпита на св. Г. се изяснява, че помни, че през м.03.2022 г. участвала в ПТП.

Излизайки от бул. „Д.Б.“ с посока да се включи по бул. „Ч.в.“, трябвало да направи маневра 3 надясно, но не сеогледала за кола в дясно от нея, при което ударила другия автомобил. Не помни скоростта на управлявания от нея лек автомобил, както и вредите по него с оглед изминалия период от време. Била видяла, че по другата кола има увреждания, като помни, че е имало дупка. Изяснява, че по време на инцидента излизала от бул. „Д.Б.“,посока да се включи по бул. „Ч.в.“, като не видяла автомобила до нея, тъй като не се била огледала.

Излизайки се била наредила да завие надясно, като на мястото имало място за два автомобила, като автомобила в който се била ударила бил в дясно от нея. Сочи, че била спряла когато чула удара. Нямала спомен другият автомобил да се движил.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. И. и св. Г. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.

Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си спомня случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.

Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли според собствените им субективни представи, доколкото са преки участници ПТП-то.

Прието и неоспорено е заключението на САТЕ, от което се изяснява, че механизмът на ПТП-то е следния: на 28.03.2022 г., около 17:50 ч., в гр. София, лек автомобил „Шкода Суперб“, рег. № . се движи по бул. „Д.Б.“ и при кръстовището образувано с бул. „Ч.в.“, водачът предприема маневра за завой надясно. В същото време и посока лек автомобил „Шкода Фабия“, рег. № . се движи по бул. „Д.Б.“, водачът на който предприема маневра завой надясно по бул. „Ч.в.“ от лявата пътна лента, като в следствие маневрите, траекториите на двете превозни средства се пресичат и между тях настъпва удар. Вещото лице е посочило, че по автомобил „Шкода Суперб“, рег. № . са били налицевреди по задна лява врата, лайсна задна лява врата, ляв праг, заден ляв панел, ляв стоп, задна броня, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то. Установено е, че стойността необходима за възстановяване на увредения автомобил „Шкода Суперб“, рег. № . на базата на пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 3145,70 лева, а на базата на средни пазарни цени е в размер на 2193,48 лева. Вещото лице подробно е изяснило настъпването на вреди и възможността всички от тях да са в причинно-следствена връзка с инцидента. В о. с. з. от 18.09.2025 г., експертът е посочил, че степента на уврежданията зависи от силата на съприкосновението, като е посочено, че дори при съприкосновение с 5 км./ч. уврежданията могат да се получат, ако не се задейства спирачната система. Изяснено е, че процесните вреди могат да настъпят от ПТП-то с отразения механизъм, като изрично вещото лице сочи, че това се потвърждава и от свидетелските показания.