Решение № 36 от 11.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600336 по описа за 2025 година по описа на САС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.

С присъда № 216 от 11.12.2024 г. по НОХД № 4567/2023 г., Софийски градски съд, НО, 26-ти състав е признал подсъдимия Д. Д. Г., български гражданин, грамотен, разведен, ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за виновен в това, че на 07.03.2023 г. в гр.***, ул. „***“ № *, вх.*, ет.*, ап.№ *, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, включени в Приложение № 1 към чл.3, т.1, Списък № 1 - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293/27.10.2011 г. във връзка с чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, а именно три броя пластмасови 1 контейнера, съдържащи кокаин с общо тегло 123.65 грама на обща стойност 27 203 лева, разпределени както следва:

- Обект № 1 - кокаин с тегло 49.60 грама и процентно съдържание на наркотичния компонент кокаин 74 % на стойност 10 912 лева;

- Обект № 2 - кокаин с тегло 29.15 грама и процентно съдържание на наркотичния компонент кокаин 74 % на стойност 6 413 лева;

- Обект № 3 - кокаин с тегло 44.90 грама и процентно съдържание на наркотичния компонент кокаин 74 % на стойност 9 878 лева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, пр.4, вр.чл.29, б.„б“, вр.чл.54 от НК, съдът му е наложил наказания: „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, съгласно чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС и „глоба“ в размер на 40 000 лева.

От срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“, съдът, на основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК, е приспаднал времето, през което подсъдимият Г. е бил задържан, считано от 07.03.2023 г. до 10.10.2023 г., както и времето, през което е бил с МНО „домашен арест“, считано от 10.10.2023 г. до 23.04.2024 година.

Съдът, на основание чл.354а, ал.6 от НК, е отнел в полза на Държавата предмета на престъплението – инкриминираните 123 гр. наркотично вещество-кокаин.

Софийски градски съд е постановил връщане на подсъдими Г. на всички вещи, подробно описани в Протокол за претърсване и изземване от 07.03.2023 г., с изключение инкриминираните високорискови наркотични вещества.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимият Г. са възложени и сторените по делото разноски, възлизащи в размер на 754.57 лева, от които по сметка на СДВР - 122,57 лв. и по сметка на СГС, сумата от 632 лева.

Недоволен от осъдителната присъда е останал подсъдимият Д. Д. Г., който я обжалва, чрез защитника си, в законоустановения срок, с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, както и наличие на съществено нарушение на процесуалните правила.

2

В допълнителното писмено изложение към въззивната жалба, защитникът излага доводи в подкрепа на твърденията си. На първо място, като допуснато процесуално нарушение се твърди превратното тълкуване на доказателствата по делото, в нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК – едностранчиво тълкуване на доказателствата, изопачаване на действителното им съдържание и пренебрегване на информацията, съдържаща се в тях. В резултат на това, съдържанието на съдебния акт било изпълнено с вътрешни противоречия и празноти.

Доказателствата по делото били интерпретирани от първия съд в насока признаването на подсъдимия за виновен, което било дълбоко неправилно.

Според защитника, макар и на пръв поглед казусът да изглеждал пределно елементарен - в дома, обитаван от Г. са намерени и иззети наркотични вещества в такова количество, сочещо, че те са държани „с цел разпространение“, контекстът бил много по-дълбок, като по необясними причини съдът бил отказал да вникне в него. В тази връзка защитникът навежда довод, че черния найлонов плик, в който били намерени инкриминираните наркотични вещества, съдържал и лист А4 с текст на английски език, 2 броя флаш памети и нагънат бял лист с текст на български език. Освен това, в същото време, на друг адрес в гр.София, обитаван от друго лице, били намерени подобни листове и флашки и отново наркотични вещества, в същите опаковки и както се оказало в последствие, в същия състав. Съдът обаче, анализирал тези факти много повърхностно.

След пространно разсъждение върху показанията на свидетелката Г.

Р., съдът формирал извод, че влезлите в дома полицаи не били носили черен плик, който да поставят в хола, тъй като свидетелката не била видяла те да носят този плик, въпреки местонахождението й в спалнята, откъдето имала пряка видимост към коридора. Това, обаче, не било вярно- макар и да била в спалнята, свидетелката имала „зрителни възприятия“ към коридора едва след като Г. бил вече повален на пода. Т.е. тя не била наблюдавала през цялото време коридора от влизането на полицаите до повалянето на подсъдимия на земята- достатъчно време за внасянето на каквото и да било. Затова свидетелката Р. била попитана дали в жилището има камери, обстоятелство за което тя свидетелствала.

3

За да подкрепи тезата си, че в жилището не бил внасян черен найлонов плик, а е бил там, СГС анализирал и показанията на поемните лица, които също не били видели такова внасяне, но според твърденията им, те били пристигнали на мястото, когато вече униформените и маскирани полицаи били вече вътре, поради това и този довод бил неиздържан.

Защитникът възразява и срещу анализа на показанията на свидетелката М. И., и най-вече прочетените й такива, по реда на чл.281, ал.4 от НПК, за които свидетелката заявила, че не поддържа, тъй като не била прочела протокола преди да го подпише, но съдът ги кредитирал, без да отчете тази недобросъвестност на разследващите органи.

Изключително съществени, според защитника, били показанията на свидетеля Д. С., но в мотивите си съдът записал, че не кредитира голяма част от тях, тъй като били производен източник на данни, а по делото имало първични такива, които ги оборват, визирайки показанията на свидетелката Л.

П.- публично известна, според защитника, най-вече с променящата си позиция, която заема относно участието в различни схеми и действия, и подкрепата или липсата на такава към бивши и настоящи главни прокурори.

СГС кредитирал нейните показания, а не „производните“ показания на разследващ журналист.

Съдът не коментирал въпросът на защитника дали тази свидетелка знае за разпространяващи се в сайтове протоколи от нейни разпити по друго досъдебно производство, касаещо и настоящото и дали това са нейни думи, на които тя отговорила двусмислено, т.е. не отрекла категорично.

Защитникът поставя въпроса и за лаконичните съдебни съображения в мотивите относно неприемането на възраженията му, като твърди, че не е правена проверка за идентичност на наркотичните вещества, намерени в същия ден, в дома на подсъдимия и в дома на лицето Т. И. /П./- подсъдим и оправдан по друго дело с идентична правна квалификация. По делото били приложени експертизи и на другите наркотични вещества, като пред съда експертът заявил, че те били напълно идентични, а и видима с просто око била и идентичността на опаковките. Намеква, че макар и житейски логично да било, две лица да държат поотделно еднакво наркотично вещество, то не било логично наред с еднаквите наркотични вещества, да са открити сходни флашки, бележки и т.н., касаещи фигури от правораздавателните органи.

4

Според защитника, от съществено значение бил и фактът, че по опаковките на наркотичните вещества не само, че нямало отпечатъци на Г., но въобще нямало никакви отпечатъци, което било прецедент в практиката на държане на наркотични вещества, с цел разпространение.

От значение бил и фактът, че сървърът, на който се съдържали записите от камерите, разположени в общите помещения на сградата, в която се намирало жилището, обитавано от Г. се оказал „счупен“ след изготвянето на ВТЕ, и съдържанието на записите останало непрегледано. В същото време, по делото били приложени камерите от жилището, обитавано от Т. И. /П./, на които нищо не се виждало.

Според защитника, от съществено значение бил и фактът, че поемните лица били от Академията на МВР, които били определени и предупредени предния ден – обстоятелство, което изключвало неотложността на случая, но по делото имало докладна записка, която била стигнала в прокуратурата едва на следващия ден.

След всичко изложено, защитникът, твърди, че наложеното на подсъдимия Г. наказание не само е явно несправедливо, а изобщо не следва да бъде налагано такова, защото в цялата присъда липсвала справедливост.

В заключение, защитникът моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. В условията на алтернативност, защитникът прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради наличието на съществено нарушение на процесуалните правила.

Пред въззивният съд, представителят на Софийска апелативна прокуратура намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, поради което пледира за потвърждаването й. Прокурорът претендира, че след приключване на въззивното съдебно следствие, не се е установило въпросния плик да е внесен от полицейските служители, че не са събрани нови доказателства, поради което и не е установена нова фактическа обстановка. Прокурорът предлага на съда да прецени дали твърденията на подсъдимия за подхвърлени му доказателства /наркотични вещества/ и нанесен му побой, не са основание за сезиране на Софийска районна 5 прокуратура и образуване на разследване, защото макар и като защитна позиция, твърденията на подсъдимия за нанесен му побой от полицейски служители били логично основание за извършване на разследване и установяване на истината.

Защитникът на подсъдимия Г. поддържа искането си отмяна за обжалваната присъда на СГС и оправдаването му, поради нейната неправилност, незаконосъобразност, необоснованост, както и, че тя е постановена при нарушение на процесуалните правила, и при превратно тълкуване на доказателствата по делото.

Защитникът твърди, че не са събрани доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Останал неясен въпроса дали защитната версия на подсъдимия отговаря на действителността, който следвало да се тълкува в полза на подсъдимия. Изложената от първия съд фактическа обстановка не била доказателствено подкрепена. В мотивите на първоинстанционната присъда били напасвани факти и обстоятелства, с цел наличието на логическа последователност, включително и дали свидетелка Г. е гледала през цялото време или не. Навежда съображения, че винаги при подобен вид дела се отрича възможността за подхвърляне или привнасяне на забранените вещества, а било нормално подсъдимият да имал подобно твърдение. Поважното, според защитника, били не наркотичните вещества, а бележките, съдържащи имената на хората, целта срещу съдебната власт, която пък цел постепенно довела до смяната на тогавашния главен прокурор и понеже наличието на такива бележки не било престъпление, наркотичните вещества били причината подсъдимият Г. да е задържан и осъден, с цел да има медиен отзвук. В тази връзка, защитникът обръща внимание, че при разпита му пред СГС, вещото лице – химик е заявило, че такива наркотични вещества, със същото тегло, били намерени в друг дом, на друго лице в кв.“Драгалевци“, на същия ден, по същото време, като процента на чистота на активното вещество бил абсолютно идентичен с тези, намерени в дома на Г.. Защитникът обръща внимание, че по флаконите не били оставени отпечатъци нито от неговите, нито по тези в Драгалевци – цитира НОХД № 640/2024 г., касаещо т.н. Т. И., или Т. „П.“, на който било извършено претърсване, но бил признат за невиновен по няколко обвинения, включително и това за наркотиците, защото наркотиците били намерени в тази къща, след като въпросният човек вече не живеел там, когато било направено претърсването. Това било още една 6 индиция, че наркотичните вещества били привнесени, макар и след като този човек вече го е нямало в тази къща. Двете дела – процесното на подсъдимия Г. и НОХД № 640/2024 г., първоначално били едно дело, но в последствие материалите били разделени в отделни дела, защото този Т. отсъствал от страната. Т. бил оправдан от СГС за абсолютно същото наркотично вещество, намерено в един и същи ден, където също били намерени подобни бележки, на две различни места в гр.София. Защитникът изразява предположение, че в процесния случай, за разлика от други подсъдими за същото престъпление, е налице голяма вероятност тези наркотични вещества да са принесени, подхвърлени в дома на подсъдимия. Задава риторичен въпрос - кой разпространява наркотици без да ги е пипнал, без да има мерителна везна, без да има пликчета, без да има един свидетел, който да е казал, че е купувал от подсъдимия.